ÐзвеÑÑÐ¸Ñ - Ñом VI - Ðинно-геоложки ÑнивеÑÑиÑÐµÑ "Св. Ðван РилÑки"
ÐзвеÑÑÐ¸Ñ - Ñом VI - Ðинно-геоложки ÑнивеÑÑиÑÐµÑ "Св. Ðван РилÑки"
ÐзвеÑÑÐ¸Ñ - Ñом VI - Ðинно-геоложки ÑнивеÑÑиÑÐµÑ "Св. Ðван РилÑки"
Create successful ePaper yourself
Turn your PDF publications into a flip-book with our unique Google optimized e-Paper software.
42. Гесиод. Труды и дни (В : О происхождении богов, М., Советская Россия, 1990, с.134-<br />
137, 152-155, 159-160, 172).<br />
43. Че платоновата картина не е случайно естетическо хрумване, а е плод на дългото<br />
митично развитие свидетелстват Омир (у който владетелката на остров Огигия е и<br />
дъщеря на Атлант) и споменатите горе Хеланик и Херодот, разказали за потеклото на<br />
Атлант и за “народа на Атлантите”.<br />
44. Платон. Диалози, т. 4, С., Наука и изкуство, 1990, с. 578-579; Théophraste. Opinions des<br />
philosophes, 12, 1, 125; Philon d’ Alexandrie. De l’ éternité du monde, 141,1.1.; Proclus.<br />
Commentaire du Timé de Platon, vol. 1, p. 76, 1.28; p. 177, 1.17; p. 179, 1.9; p. 182, 1; p. 187,<br />
1.16; p. 197, 1.22. За това също виж: Ямвлих Халкидский. Комментарии на диалоги<br />
Платона, Санкт-Петербург, Алетейя, 2000, с. 107-108; Damascius. In Phaedonem (version<br />
1), § 507, 1.4; § 522, 1.6. (version 2) § 125, 1.1.<br />
45. Арат. Явления, Санкт-Петербург, Алетейя, 2000, с. 62-63.<br />
46. За това виж: Богданов, К. А. Арат Солийский в литературно-философской традиции<br />
Греции и Рима (В : Арат. Явления, Санкт-Петербург, Алетейя, 2000, с. 5-52).<br />
Митологичната дидактика на Арат, без да е “първична” се призна за класическа от цялата<br />
античност (тя описва висшите постижения на астрономията от неговото време, например<br />
изследванията на Евдокс и Теофраст). Универсалността на описанието признава у Арат и<br />
апостол Павел, възпризвеждайки проемиум от неговата поема в Деянията на св.<br />
Апостоли, 17:26-28.<br />
47. Страбон цитира мнението на Посидоний относно настъпленията на морето и<br />
сеизмичното пропадане на земята. Той има предвид труда на Посидоний “За океана”,<br />
съдържащ характерно причинно и математическо обяснение. Страбон изхожда от<br />
евхемеристичното описание на културите, макар и да се страни от измислиците на Пифей,<br />
Евхемер и Антифан. - В: Страбон. География, М., Ладомир, 1994, с. 104, ІІ, 3,6, 1.6.<br />
Аналагични позовавания има и у Амиан Марцелин в “Римската история”, кн. 13, § 7.13, (В:<br />
Аммиан Марцеллин. Римская история, Санкт-Петербург, Алетейя, 1994, с. 128).<br />
48. Кулаковский, Ю. Эсхатология и эпикуреизм в античном мире, Санкт-Петербург,<br />
Алетейя, 2002, с. 189.<br />
49. “De pallio” изглежда като апология на римската култура и владичество, но най-малкото<br />
внушава равнодушие към официалната ценностна система. А християнската мъдрост се<br />
преоблича в киническата сатира и стоическия идеал на естествения живот, нахвърляйки<br />
си одеждите на странничеството и добродетелната бедност. Тя се слива с<br />
космополитичните елинистически нагласи и пребъдва маргинална. Виж за творбата:<br />
Довженко, Ю. С. “К семантике плаща раннехристианского философа” (В: Квинт Септимий<br />
Флоренс Тертуллиан. О плаще, Санкт-Петербург, Алетейя, 2000, с. 121-216).<br />
50. Элиан. Пестрые рассказы, кн. ІІ, 31. М.-Л., изд. АН СССР, 1963, с. 24.<br />
51. Драконций. Мифологические поэмы, М., Лабиринт, 2001, с. 103.<br />
52. Ярхо, В. Н. Античный миф на пороге средневековья: поэмы Драконция (Пак там, с. 52).<br />
53. Mélèse-Modrzejeweski, J. Les Juifs d’ Egypte de Ramsès à Hadrien, Paris, 1991, p. 59-60.<br />
54. Кирил Александрийски в съчинението “Против Юлиан” запазва характерните му<br />
доводи: християните, отхвърлили всички богове и обожествили един човек, се превърнаха<br />
26
Change language