ÐзвеÑÑÐ¸Ñ - Ñом VI - Ðинно-геоложки ÑнивеÑÑиÑÐµÑ "Св. Ðван РилÑки"
ÐзвеÑÑÐ¸Ñ - Ñом VI - Ðинно-геоложки ÑнивеÑÑиÑÐµÑ "Св. Ðван РилÑки" ÐзвеÑÑÐ¸Ñ - Ñом VI - Ðинно-геоложки ÑнивеÑÑиÑÐµÑ "Св. Ðван РилÑки"
свещената история на египтяните, започнали тогава да почитат Ио като Изида (р. 814). Пък за потопа на Девкалион, Фаетоновия пожар и други катастрофални събития, случили се подир Моисей и Кекропс, той пише малко по-горе, на с. 806. Впрочем още Юстин съпоставя времето на Огиг и на Моисей като своеобразни битийни начала. S. Iustinus Philosophus et martyr. Cohortatio ad graecos, PG, t. 6, 1857, p. 258. 14. Афанасьев, А. Мифология катастроф, М., А и Ф “Принт”, 2003, с. 35-55. 15. Lycophron Alexandra, v. 72-85 (откъсът е Т. 21 в изд.: Dumas-Reungoat Ch., La fin du monde, Paris, Les Belles Lettres, 2001, р. 53). 16. Philoni Alexandrini opera. De praemiis et poenis, 23, 6, където Филон тълкува, че оцелелият след потопа човек у гърците се нарича Девкалион, а у халдеите – Ной. Юстин го повтаря почти буквално в Apologia secunda, PG, t. 6, 1857, 7, 2, 5-6, p.455. 17. Известен по коптска версия, открита в библиотеката до Наг-Хамади през 1945. 18. Tardieu, M. “Les Paysages reliques, routes et hautes syriennes d’ Isidore à Simplitius. Bibliotheque de l’ ecole des hautes etudes, sciences religieuses, vol. ХCІV, Louvain-Paris, pp. 82-95. Тази образност се появява и в твърде несходни културни контексти. В гръцката митологична традиция такъв паралел например е Платоновата Атлантида, блаженият райски остров, описан в “Тимей” и “Критий”; тя навлиза и в профанен контекст – на обожествяване на културните герои у Евхемер и попада в ироничната транскрипция на евхемеризма в “Правдивата история” на Лукиан (І, 6-9 и ІІ, 3-9, 15-28) – вече при реторическия прочит на традиционната митология и стоическо-киническото отхвърляне на съвременните суеверия. В гръцката традиция те се срещат, освен у Хеланик (фрг. 54-56, р. 52 в посоченото издание) още у Херодот, писал за племето на атлантите-вегетарианци /сиреч изначално добродетелни същества/ (В: Херодот, История, ІV, 184-185. С., Наука и изкуство, ч. ІІ, 1990, с. 61-62). Тази образност обаче е не само гръцка: в сиропалестинските земи още през ІІІ хилядолетие пр. Хр. се появяват изображенията на Атлант. Едно такова изображение Лукиан вижда в храма на Сирийската богиня. А Филон от Библ отнася Атлант към горната редица от финикийския пантеон (той е брат на “Сатурн” и Дагон) и го описва като централен персонаж на финикийския мит за потопа, и то локализиран в Палестина. Виж: Philo Biblius. Phoenicum historia (In: Fragmenta historicorum graecorum, Editore Ambrosio Firmin-Didot, vol. ІІІ, /без год./, p. 567-568). 19. Фрагменты ранних греческих философов, ч. І, М., Наука, 1989, 13А8, с.131; 13А11, с.131; 13А21*, с. 133; 13A*5, с. 135. 20. Пак там, 22А1 (8), с. 177; 22 фрг. 19 (28b DK), с. 197; 22 фрг. 48 (26 DK) (а), с. 217; 22 фрг. 51 (30 DK) (b2), с. 217. 21. Пак там, 18.7, с.153. 22. Стоици. Фрагменти. С., ЛИК, 1995, с. 59, раздел “Физика ІІ, 102 VІІ 142; с. 60, 109; с. 64, раздел “Физика ІV, 124. 23. Origenеs. Contra Celsum libri octo, lib. VІІІ, 72, PG, t. 11, 1857, p. 1623. 24. Philonus Alexandrinus.De aeternitate mundi, § 147. Откъсът Т. 19 в изд. Dumas-Reungoat, Ch. La fin du monde, Paris, Les Belles Lettres, 2001, р. 52-53. 25. Например Юстин подбира свидетелства за моралните причини на гибелта на човечеството у античните авторитети: Есхил, Софокъл и Филемон, а също “Орфей” и 24
Менандър в De monarchia (In: PG, t. 6, 1857, p. 311-326. Аналогични мисли изказва и Дион Хизостом в ХХХVІ реч /§ 50/). 26. Dion Chrysostome, Discourses. Discours ХХХVІ, 42-48 и 55-56. Откъсът е Т. 18 (В изд.: Dumas-Reungoat, Ch. La fin du monde, Paris, Les Belles Lettres, 2001, р. 51-52). 27. Нонн Панополитанский. Деяния Диониса, песни VІ и ХХХVІІІ. Санкт-Петербург, Алетейя, 1997, с. 66-74, 366-375. 28. Виж обзор на изворите у Лосев, А. Ф. Мифология греков и римлян. М., Мысль, с. 205, 430, 635, 663. 29. Същото стилистично изживяване на културния крах сполучливо описва Ерих Ауербах, говорейки за монументалната картина, рисуваща замряло движение. Тя е магична, насилствена и чувствена, изпълнена с мрачна пищност и гротесков садизъм. А белезите на високия стил са безмерно преувеличени (В: Эрих Ауербах. Мимезис, М., Прогрес, 1976, с. 71-76). 30. Нонн Панополитанский. Деяния Диониса, Санкт-Петербург, Алетейя, 1997, с. 71-74. Мотивът на битката в небесата е застъпен и в песен ХХХVІІІ, с. 374-375, с. 347-409. 31. Книги Сивилл, песен ІІ. М., Энигма, 1996, с. 37. 32. Цит. по изд.: Dumas-Reungoat, Ch. La fin du monde, Paris, Les Belles Lettres, 2001, p. 33- 34. 33. Полибий. Всеобщая история, ч. ІІ, Санкт-Петербург, Наука, Ювента, 1995, с. 8-9. 34. Ще посоча само три емблематични примера у Хезиод, Платон и Киприян Картагенски. Гесиод. Труды и дни. В кн.: О происхождении богов, М., Советская Россия, 1990, с. 175; Платон. Държавникът, съч. В 4 т., т. 4, С., Изкуство, 1990, с. 319-320, 270d-271b; у Авъл Гелий това се предава симултанно, но пак като отдалечаване към периферията на небитието. Авъл Гелий, Атически нощи, кн. ІХ, 4, С., Наука и изкуство, 1985, с. 101; S. Thascius Caecilius Cyprianus Carthaginiensis episcopus et martyr. Ad Demetianum Apologeticus, PL, t. 4, 1891, p. 564-567. Аналогична по настроение е неговата творба De mortalitate, трактуваща за чумата в Картаген: Ibid., p. 603-605. 35. Аммиан Марцеллин. Римская история, Санкт-Петербург, Алетейя, 1994, с. 38, кн. ХІV, 6.18; с. 167, кн. ХІХ, 2.4; с. 330, кн. ХХV, 2.3; с. 500, кн. ХХХІ, 5.11; Евнапий. Жизни философов и софистов (В: Римские историки ІV века, М., РОССПЭН, 1997, с. 256, 476, 97- 98); Zosime. Histoire nouvelle. Sеrie Greco-francaise, Société d’ édition “Les Belles Lettres”, Paris, 1971, p. 101. 36. Книги Сивилл, песен ІІІ. М., Энигма, 1996, с. 50, 75-92. 37. Пак там, с. 83, 92-93. 38. Пак там, с. 82, 154-157; с. 84, 207-212; с. 92, 512-521. 39. Lucii Caecilii Firmiani Lactantii Divinarum institutionum liber VІІ, PL, t.6, 1844 (вече цитираната гл. ХVІ “За опустошението на света и за неговите знамения”), p. 791-792. 40. L’ Apocalypse grecque d’ Henoch. Цит. по изд.: Dumas-Reungoat, Ch. La fin du monde, Paris, Les Belles Lettres, 2001, p. 24. 41. Когда боги, подобно людям. Сказание об Атрахасисе (В: Я открою тебе сокровенное слово, пер. от акадски. М., Художественная литература, 1990, с. 60-73). 25
- Page 1 and 2: МИННО-ГЕОЛОЖКИ УНИ
- Page 3 and 4: СЪДЪРЖАНИЕ І. ИЗСЛЕ
- Page 5 and 6: I. ИЗСЛЕДВАНИЯ МИТИ
- Page 7 and 8: се приеме, че именн
- Page 9 and 10: всичко виделия и ак
- Page 11 and 12: проблясва и в ІІІ п
- Page 13 and 14: Боет от Смирна - сле
- Page 15 and 16: правят такива пред
- Page 17 and 18: ориентации се изоб
- Page 19 and 20: въплъщава както ре
- Page 21: изстъпление на съз
- Page 25 and 26: в атеисти. На Юлиан
- Page 27 and 28: БЕЛЕЖКИ КЪМ ХРОНИК
- Page 29 and 30: засяга повествован
- Page 31 and 32: Сегалели, човек с н
- Page 33 and 34: си за създаването н
- Page 35 and 36: характеризиран кат
- Page 37 and 38: на Йоан от Виченца:
- Page 39 and 40: да се промени. На же
- Page 41 and 42: емигрира в Сърбия,
- Page 43 and 44: Прелатите” - самос
- Page 45 and 46: 35. Бицилли, П. Салим
- Page 47 and 48: perspective: the uniformity of the
- Page 49 and 50: поетически текстов
- Page 51 and 52: на Народния театър
- Page 53 and 54: днес воюва пролета
- Page 55 and 56: Такава е визията въ
- Page 57 and 58: кладенците на наши
- Page 59 and 60: “вдъхновение-утеш
- Page 61 and 62: да се случва. Като е
- Page 63 and 64: В антропологичния
- Page 65 and 66: * * * Чрез различни т
- Page 67 and 68: 22. Янев, Я. Духът на
- Page 69 and 70: ГЛОБАЛИЗАЦИЯ ИЛИ Г
- Page 71 and 72: задоволяване на ма
свещената история на египтяните, започнали тогава да почитат Ио като Изида (р. 814).<br />
Пък за потопа на Девкалион, Фаетоновия пожар и други катастрофални събития, случили<br />
се подир Моисей и Кекропс, той пише малко по-горе, на с. 806. Впрочем още Юстин<br />
съпоставя времето на Огиг и на Моисей като своеобразни битийни начала. S. Iustinus<br />
Philosophus et martyr. Cohortatio ad graecos, PG, t. 6, 1857, p. 258.<br />
14. Афанасьев, А. Мифология катастроф, М., А и Ф “Принт”, 2003, с. 35-55.<br />
15. Lycophron Alexandra, v. 72-85 (откъсът е Т. 21 в изд.: Dumas-Reungoat Ch., La fin du<br />
monde, Paris, Les Belles Lettres, 2001, р. 53).<br />
16. Philoni Alexandrini opera. De praemiis et poenis, 23, 6, където Филон тълкува, че<br />
оцелелият след потопа човек у гърците се нарича Девкалион, а у халдеите – Ной. Юстин<br />
го повтаря почти буквално в Apologia secunda, PG, t. 6, 1857, 7, 2, 5-6, p.455.<br />
17. Известен по коптска версия, открита в библиотеката до Наг-Хамади през 1945.<br />
18. Tardieu, M. “Les Paysages reliques, routes et hautes syriennes d’ Isidore à Simplitius.<br />
Bibliotheque de l’ ecole des hautes etudes, sciences religieuses, vol. ХCІV, Louvain-Paris, pp.<br />
82-95. Тази образност се появява и в твърде несходни културни контексти. В гръцката<br />
митологична традиция такъв паралел например е Платоновата Атлантида, блаженият<br />
райски остров, описан в “Тимей” и “Критий”; тя навлиза и в профанен контекст – на<br />
обожествяване на културните герои у Евхемер и попада в ироничната транскрипция на<br />
евхемеризма в “Правдивата история” на Лукиан (І, 6-9 и ІІ, 3-9, 15-28) – вече при<br />
реторическия прочит на традиционната митология и стоическо-киническото отхвърляне на<br />
съвременните суеверия. В гръцката традиция те се срещат, освен у Хеланик (фрг. 54-56,<br />
р. 52 в посоченото издание) още у Херодот, писал за племето на атлантите-вегетарианци<br />
/сиреч изначално добродетелни същества/ (В: Херодот, История, ІV, 184-185. С., Наука и<br />
изкуство, ч. ІІ, 1990, с. 61-62). Тази образност обаче е не само гръцка: в сиропалестинските<br />
земи още през ІІІ хилядолетие пр. Хр. се появяват изображенията на<br />
Атлант. Едно такова изображение Лукиан вижда в храма на Сирийската богиня. А Филон<br />
от Библ отнася Атлант към горната редица от финикийския пантеон (той е брат на<br />
“Сатурн” и Дагон) и го описва като централен персонаж на финикийския мит за потопа, и<br />
то локализиран в Палестина. Виж: Philo Biblius. Phoenicum historia (In: Fragmenta<br />
historicorum graecorum, Editore Ambrosio Firmin-Didot, vol. ІІІ, /без год./, p. 567-568).<br />
19. Фрагменты ранних греческих философов, ч. І, М., Наука, 1989, 13А8, с.131; 13А11,<br />
с.131; 13А21*, с. 133; 13A*5, с. 135.<br />
20. Пак там, 22А1 (8), с. 177; 22 фрг. 19 (28b DK), с. 197; 22 фрг. 48 (26 DK) (а), с. 217; 22<br />
фрг. 51 (30 DK) (b2), с. 217.<br />
21. Пак там, 18.7, с.153.<br />
22. Стоици. Фрагменти. С., ЛИК, 1995, с. 59, раздел “Физика ІІ, 102 VІІ 142; с. 60, 109; с. 64,<br />
раздел “Физика ІV, 124.<br />
23. Origenеs. Contra Celsum libri octo, lib. VІІІ, 72, PG, t. 11, 1857, p. 1623.<br />
24. Philonus Alexandrinus.De aeternitate mundi, § 147. Откъсът Т. 19 в изд. Dumas-Reungoat,<br />
Ch. La fin du monde, Paris, Les Belles Lettres, 2001, р. 52-53.<br />
25. Например Юстин подбира свидетелства за моралните причини на гибелта на<br />
човечеството у античните авторитети: Есхил, Софокъл и Филемон, а също “Орфей” и<br />
24
Change language