Известия - том VI - Минно-геоложки университет "Св. Иван Рилски"

изстъпление на съзнанието. И двата нагледа виждат своя Бог в подвижни и
многолики парафрази: самата му природа изглежда като заразителна,
обсебваща и непредставима тайна. Вече най-иманентният и близък, но
изплъзващ се бог на традицията се събира в рамката на материалния, земен
свят (такъв е теогоничният, но и историческият смисъл на гигантомахията от
началото и края на Дионисиака 81 ). Пък и библейският Апокалипсис се обрамчва
от авторските ремарки на апостола, връщащи ни на земята. И в двата
митологически епилога се изчиства строгата структура на митологическия
развой, но тя изглежда “нуминозно” – като низ от алогични и потискащи събития,
като лицата на чудото. Те докрай изживяват своето признание – да обхванат
пътя на митологиите.
Бележки
1. Торшилов, Д. О. Античная мифография. Мифы и единство действия. Санкт-Петербург,
Алетейя, 1999, с. 9.
2. Пак там, с. 10.
3. В елинистическия контекст нагледен пример за това предоставя Полиен в своите
“Стратагеми”, 1.7. Санкт-Петербург, Евразия, 2002, с. 60-69, 251, 254-256, 271-272.
4. Например така постъпва близкият към Сервий по време Секст Аврелий Виктор,
започвайки от Сатурн своя “Произход на римския народ” (В: Римские историки ІV века, М.,
РОССПЭН, 1997, с. 163-174, І/1/-ХVІІ /5/).
5. Dumas-Reungoat Ch., La fin du monde, Paris, Les Belles Lettres, 2001, p. 189.
6. Фрейзер, Дж. Фолклорът в Стария завет. С., Изд. на ОФ, 1989, с. 65-84; Bottéro J.,
Babylone et la Bible, entretiens avec Hélène Monsacré, Paris, Les Belles Lettres, 1994; Bottéro
J., La Plus Vieille Religion, en Mesopotamie, Paris, 1998.
7. Eusebii Pamphili Historia ecclesiastica, lib. VІ, 13, PG, t. 20, 1857, p. 547-550.
8. P. Oxyrhyncos. ХLІ. 2944.
9. Lucii Caecilii Firmiani Lactantii Divinarum institutionum liber VІІ, PL, t.6, 1844, сар. ХVІ, p.
791-792, сар. ХVІІІ, р. 795; Epitome Divinarum institutionum, cap. LХХІ, p. 1089.
10. Афанасьев, А. Мифология катастроф, М., А и Ф “Принт”, 2003, с. 58-76, 140-141.
11. Kramer, S. N. The Sumerians. Their History, Culture and Character. Chicago, 1963.
12. Berosi Chaldaei Fragmenta, frg. 6, 6a, 7. (In: Fragmenta historicorum graecorum, vol. 2,
Parisiis, Editore Ambrosio Firmin-Didot, 1848, p. 500-502). Експозетата на Абиден и
Александър Полихистор преразказва и Кирил Александрийски в съчинението против
Юлиан. В: S. P. N. Cyrilli Alexandriae Archiepiscopi Pro Sancta Christianorum Religione
adversus libros athei Juliani, PG, t. 76, lib. І, p. 514-515.
13. Hellanici Fragmenta, frg. 15-16, p. 48; frg. 62, p. 53 (In: Fragmenta historicorum graecorum,
Editore Ambrosio Firmin-Didot, vol. І, 1874); Philohori Fragmenta, frg. 8, Ibid., p. 385; Alexandri
Polihistoris Fragmenta, frg. 24a. Ibid., vol. ІІІ, (без год.), p. 230; Eusebii Pamphili Praeparatio
evangelica, PG, t. 21, 1857, lib. Х, cap. ІХ, p. 810, 814-818. В тази връзка Евсевий споменава
още за Кастор и Тал, увековечавали деянията на сирийците, и брои от огиговото време
23