Известия - том VI - Минно-геоложки университет "Св. Иван Рилски"

ТЕЛЕСНАТА ОКРЪГЛЕНОСТ НА ЖЕЛАНИЕТО 1
Евелина Митева *
В ПРЕГРЪДКАТА паднахме,
откъснахме се от света,
не знаехме дали сме две тела
или две души
или едно тяло и една душа
или дали просто
не бяхме
защото беше само любов
и после беше само
сребърният прилив на нищото.
Клара Ханес
Светът и манастирът, Нарцис и Голдмунд, Ева и Мария, плътта и духът
– вечният, болезнен, непреодолим дуализъм, несъвместимото, травматично и
плодотворно противоречие. Двата образа вървят ръка за ръка, невъзможни един
без друг, и подчертаващи същевременно в своята близост единствено взаимната
си недостатъчност, недоимъка на единичността.
Обикновено тази раздвоеност в единосъщността на човека се
разглежда като бреме, като проклятие и спънка за пълноценното и
нетравматично съществуване на човека. Тази двойственост се усеща остро –
разбира се, не като изчерпваща екзистенциална напрегнатост, а по-скоро като
постоянно жужаща дълбинна тревога. Цялата структура на човек е двойнствена –
две ръце, два крака, два пола, сън и бодърстване, ден и нощ, живот и смърт,
добро и зло. И тези двойки са постоянно враждуващи помежду се. Озмунд и
Ариман, титани и олимпийци, ред и хаос. Сякаш дори и самите стихии са
раздвоени и враждуващи – ден и нощ се настигат и изтласкват, морето и земята
се захапват взаимно. Вероятно в тази именно изначална раз-двоеност лежат и
основанията на стремежа за преодоляването й – човек е заплашен да бъде
анихилиран в подобен сблъсък, разкъсан от достигащото до дълбините на
битието разцепление. Затова световната битка на силите бива изтласкана в
праначалата на историчността, злото бива унищожено или оковано, на мястото
на хаотичността идва един нов свят, ръководен от добър Бог. Човек е
смущаващо самото себе си единство на двойствеността – осъзналото себе си
*
бакалавър по философия на СУ „Св. Климент Охридски”.
186