Известия - том VI - Минно-геоложки университет "Св. Иван Рилски"

действителната природа поставя пред очите; нещо съвършено различно, което
превъзхожда природата. Ние се забавляваме с нея и с преобразованията, които
тя прави, преобразования, чиято "псевдо" закономерност ни кара да я
аналогизираме с принципите на разума.
Темата за гения
Според Кант “геният е талантът (природна дарба), който дава на
изкуството правило” (Кант, 1993, 198). Той мисли гения като посредник между
природа и изкуство, доколкото чрез гения като вродена дарба на духа, природата
дава на изкуството правилото. Той смята, че изящното изкуство е изкуство на
гения. Защото изящното изкуство се ръководи от правила, които обаче не прави
само, за да създаде произведенията си, а тези правила ги създава геният -
“изящното изкуство е възможно само като произведение на гения” (Пак там, 199).
Геният е: 1/ талант да създава, без да има на разположение готови правила, така
че първото му качество е оригиналност; 2/ създаденото от него трябва да служи
като образец, който от своя страна да служи на другите като правило за
преценка, но това правило не може да бъде изразено по никакъв начин, за да
послужи като предписание. За да може едно произведение на изкуството да се
възпроизвежда, правилото (понятието) трябва да може да бъде отделено от
материала (нагледа). В изкуството обаче, доколкото в него няма едно
определено понятие, самият материал (нагледа) сам си дава правилото (което
може да бъде само усетено, но не и определено). Затова произведението на
изкуството е само образец, уникален шедьовър, който не може да бъде "научен".
Онова, което може да се възпроизвежда, не е изкуство. Изкуството или
шедьовърът са оригинални именно поради неповторимостта си; 3/ не планува
идеите си и тяхното изпълнение и затова не може да даде обяснение, защо и как
му е хрумнало да нарисува или създаде нещото, за това и думата гений, казва
Кант, най вероятно е произлязла от “genius”- особения дух даден на човека, за да
го пази и ръководи, който внушава оригинални идеи. Кант прави паралел между
два типа гении - между Нютон, от една страна, и Омир и Виланд, от друга.
Оценява високо постиженията на Нютон, доколкото признава аналитичната му
мисъл и способността му последователно и нагледно да изясни и покаже всички
стъпки, които е трябвало да направи, за да стигне до откритията. Но според Кант
не можем да се научим да съчиняваме поезия, колкото и подробни да са
предписанията - “Омир или Виланд не може да посочи как богатите му с
въображение, едновременно и изпълнени с мисли идеи се появяват и събират в
главата му, затова защото сам той не знае това и като така не може да научи и
никого друг на това” (Пак там, 200). Затова Кант заключава: ако в науката
изобретател от ученик се различават по степен, то в изкуството се различават по
180