Известия - том VI - Минно-геоложки университет "Св. Иван Рилски"

Кант нарича изкуството правене, а продуктът му произведение.
Дефинира изкуството по следния начин: “изкуство би трябвало да се нарича
само произвеждането чрез свобода, т.е. чрез свободен избор, който поставя
разум в основата на постъпките си” (Кант, 1993, 193). За изкуство се мисли
всичко, в което представата за нещо предшества действителността и е продукт
на човека. Кант разглежда изкуството като умение в следните рамки: към
изкуството принадлежи онова умение, което все още не притежаваме, за да
направим желаното нещо веднага, макар да го познаваме до съвършенство.
Това да можем и да знаем едновременно, Кант нарича наука. Кант разграничава
изкуство и занаят – първото той нарича свободно, а второто наемно изкуство; на
първото гледа като на игра, а на второто като на работа (“занятие”). “Занятието”
е неприятно само по себе си. Това, което го прави приятно, е резултатът, който
човек постига. Акцентът, който поставя Кант тук е, че в изкуството трябва да има
принуда, т.е. механизъм, макар и не априорен, а практически опит, който
позволява на свободния дух да добие плътност в изкуството, защото иначе “не
би имал никакво тяло и би се съвършено изпарил” (Пак там, 195).
Кант дефинира изящното изкуство 3 така: то е онова изкуство, за което
имаме съзнание, че е изкуство, но гледаме на него като че ли е произведение на
природата (изглежда като природа), защото привидно е свободно (доколкото
отново имаме "симулация" на правилност) от принуди и правила. А изглежда
като природа, когато е съгласувано с точността на правилата, но правила
използвани така, че да не си личи, че през цялото време са стояли пред погледа
на автора и са сковавали духа му (Пак там, 198). Тогава и само тогава
изкуството се привижда като природа. Не съществува изящно изкуство, в което
да няма нещо школско, което е съществено условие за изкуството. В изкуството
трябва да има цел, в противен случай произведението не може да се мисли като
изкуство. Но за да се вложи цел се изискват определени правила, от които
творецът не може да се освободи. "Целта" тук обаче не е априори, а
практическа цел, която художникът си поставя, за да осмисли "занятието си",
практическата си дейност. Всъщност целта е самото произведение на
изкуството, отвъд което няма "друга" цел или интерес.
Причината, поради която произведението на изкуството оживява, е
изобразяването на естетическа идея. Под естетическа идея Кант разбира:
“представата на способността за въображение, която дава повод да се мисли
много, но без някаква определена мисъл, т.е. понятие, да може да й бъде
адекватна, до която следователно никой език не може напълно да стигне и да я
направи понятна” (Пак там, 206). Следователно способността за въображение
има усещането или загатването за определеност (правило, понятие), но не
борави с определености. Тя създава друга природа от материала, който
179