ÐзвеÑÑÐ¸Ñ - Ñом VI - Ðинно-геоложки ÑнивеÑÑиÑÐµÑ "Св. Ðван РилÑки"
ÐзвеÑÑÐ¸Ñ - Ñом VI - Ðинно-геоложки ÑнивеÑÑиÑÐµÑ "Св. Ðван РилÑки" ÐзвеÑÑÐ¸Ñ - Ñом VI - Ðинно-геоложки ÑнивеÑÑиÑÐµÑ "Св. Ðван РилÑки"
защото никой интерес, нито този на сетивата, нито този на разума не налага одобрение принудително” (Пак там). Именно защото вкусът не е основан на понятие, а на чувство, се оказва че той “е способност за преценка на един предмет по отношение на свободната закономерност на способността за въображение” (Пак там, 121). Ако в съждението на вкуса способността за въображение се разглежда в свободата си, тя се приема като продуктивна и самостоятелна, тя е създателка на възможни форми. Форми и представи сумират многообразието, макар че е свързана с вече определената форма на предмета (няма свободен предмет), който да не е подчинен на априорните форми. Но нагледът същевременно е условие за възможност за способността на въображение, която синтезира свободно многообразието. Когато способността за въображение се разглежда в пряка подчиненост на разсъдъка, се случва това, че тогава не изпитваме удоволствие от красивото, а от доброто, защото способността за въображение постъпва по определен закон и продуктът й тогава се определя чрез понятия. Естетическата способност за съждение предполага “само една закономерност без закон и една субективна съгласуваност на способността на въображение с разсъдъка без обективна съгласуваност,... ще може да съществува заедно със свободната закономерност на разсъдъка (която биде наречена също и целесъобразност без цел) и със своеобразната природа на съждението за вкуса” (Пак там, 122). За да потвърди тезата си Кант дава пример с геометрично правилните фигури, като се пита кой е прав: тези, които смятат, че красотата е в правилността или тези, които мислят красотата като целесъобразност без понятие. Кант отговаря така: правилността, симетрията е това, което изразява единството на нагледа, “което придружава понятието за целта и принадлежи към познанието” (Пак там, 123), но пък правилностите и симетриите се избягват още повече, когато трябва да се поддържа свободна игра на способността на представи, пример за това е английският вкус, който се вижда в оформянето на градините, бароковия мебелен вкус и “с това отделяне от всяка принуда на правилото дава възможност на вкуса да прояви в проектите на способността на въображение най-голямото си съвършенство” (Пак там). Правилността, казва Кант, е противна на вкуса, защото не е условие за възможност за развлечение чрез съзерцание (правилността е правилност без правило (понятие), така че тя се явява симулация на правилност, отиваща отвъд всяко правило). Многообразието и новото са това, което привлича способността за въображение, защото именно те предполагат свободната му игра. Разбирането за изкуство 178
Кант нарича изкуството правене, а продуктът му произведение. Дефинира изкуството по следния начин: “изкуство би трябвало да се нарича само произвеждането чрез свобода, т.е. чрез свободен избор, който поставя разум в основата на постъпките си” (Кант, 1993, 193). За изкуство се мисли всичко, в което представата за нещо предшества действителността и е продукт на човека. Кант разглежда изкуството като умение в следните рамки: към изкуството принадлежи онова умение, което все още не притежаваме, за да направим желаното нещо веднага, макар да го познаваме до съвършенство. Това да можем и да знаем едновременно, Кант нарича наука. Кант разграничава изкуство и занаят – първото той нарича свободно, а второто наемно изкуство; на първото гледа като на игра, а на второто като на работа (“занятие”). “Занятието” е неприятно само по себе си. Това, което го прави приятно, е резултатът, който човек постига. Акцентът, който поставя Кант тук е, че в изкуството трябва да има принуда, т.е. механизъм, макар и не априорен, а практически опит, който позволява на свободния дух да добие плътност в изкуството, защото иначе “не би имал никакво тяло и би се съвършено изпарил” (Пак там, 195). Кант дефинира изящното изкуство 3 така: то е онова изкуство, за което имаме съзнание, че е изкуство, но гледаме на него като че ли е произведение на природата (изглежда като природа), защото привидно е свободно (доколкото отново имаме "симулация" на правилност) от принуди и правила. А изглежда като природа, когато е съгласувано с точността на правилата, но правила използвани така, че да не си личи, че през цялото време са стояли пред погледа на автора и са сковавали духа му (Пак там, 198). Тогава и само тогава изкуството се привижда като природа. Не съществува изящно изкуство, в което да няма нещо школско, което е съществено условие за изкуството. В изкуството трябва да има цел, в противен случай произведението не може да се мисли като изкуство. Но за да се вложи цел се изискват определени правила, от които творецът не може да се освободи. "Целта" тук обаче не е априори, а практическа цел, която художникът си поставя, за да осмисли "занятието си", практическата си дейност. Всъщност целта е самото произведение на изкуството, отвъд което няма "друга" цел или интерес. Причината, поради която произведението на изкуството оживява, е изобразяването на естетическа идея. Под естетическа идея Кант разбира: “представата на способността за въображение, която дава повод да се мисли много, но без някаква определена мисъл, т.е. понятие, да може да й бъде адекватна, до която следователно никой език не може напълно да стигне и да я направи понятна” (Пак там, 206). Следователно способността за въображение има усещането или загатването за определеност (правило, понятие), но не борави с определености. Тя създава друга природа от материала, който 179
- Page 125 and 126: на философски и соц
- Page 127 and 128: “История на филосо
- Page 129 and 130: Засега в образоват
- Page 131 and 132: МЕТОДИЧЕСКИ ОСОБЕН
- Page 133 and 134: мин., с пауза за акт
- Page 135 and 136: Ден / Натоварване/ В
- Page 137 and 138: ЗА РАЗЛИКАТА МЕЖДУ
- Page 139 and 140: трансцендентална с
- Page 141 and 142: III. ИЗВОРИ СВОБОДАТ
- Page 143 and 144: Човешката свобода
- Page 145 and 146: Сократ. И Сократ ра
- Page 147 and 148: Този начин на същес
- Page 149 and 150: Да бъдеш в отношени
- Page 151 and 152: СВОБОДАТА: МОЯТА И
- Page 153 and 154: организираното общ
- Page 155 and 156: но по съвсем различ
- Page 157 and 158: основание на тази с
- Page 159 and 160: приятност. То, така
- Page 161 and 162: на човека, едно съз
- Page 163 and 164: V. ЮБИЛЕЙ 280 години о
- Page 165 and 166: “образът” (Bild) не е
- Page 167 and 168: сляпа, макар и необ
- Page 169 and 170: бъде квалифицирана
- Page 171 and 172: представлява “сам
- Page 173 and 174: 5. Robinson, H., Anschauung und Man
- Page 175: служат за априорни
- Page 179 and 180: специфичност. И два
- Page 181 and 182: обговарянията на б
- Page 183 and 184: “невидяната слава
- Page 185 and 186: противоречие между
- Page 187 and 188: наслаждението и на
защото никой интерес, нито този на сетивата, нито този на разума не налага<br />
одобрение принудително” (Пак там).<br />
Именно защото вкусът не е основан на понятие, а на чувство, се оказва<br />
че той “е способност за преценка на един предмет по отношение на свободната<br />
закономерност на способността за въображение” (Пак там, 121). Ако в<br />
съждението на вкуса способността за въображение се разглежда в свободата<br />
си, тя се приема като продуктивна и самостоятелна, тя е създателка на<br />
възможни форми. Форми и представи сумират многообразието, макар че е<br />
свързана с вече определената форма на предмета (няма свободен предмет),<br />
който да не е подчинен на априорните форми. Но нагледът същевременно е<br />
условие за възможност за способността на въображение, която синтезира<br />
свободно многообразието. Когато способността за въображение се разглежда в<br />
пряка подчиненост на разсъдъка, се случва това, че тогава не изпитваме<br />
удоволствие от красивото, а от доброто, защото способността за въображение<br />
постъпва по определен закон и продуктът й тогава се определя чрез понятия.<br />
Естетическата способност за съждение предполага “само една закономерност<br />
без закон и една субективна съгласуваност на способността на въображение с<br />
разсъдъка без обективна съгласуваност,... ще може да съществува заедно със<br />
свободната закономерност на разсъдъка (която биде наречена също и<br />
целесъобразност без цел) и със своеобразната природа на съждението за<br />
вкуса” (Пак там, 122). За да потвърди тезата си Кант дава пример с геометрично<br />
правилните фигури, като се пита кой е прав: тези, които смятат, че красотата е в<br />
правилността или тези, които мислят красотата като целесъобразност без<br />
понятие. Кант отговаря така: правилността, симетрията е това, което изразява<br />
единството на нагледа, “което придружава понятието за целта и принадлежи<br />
към познанието” (Пак там, 123), но пък правилностите и симетриите се избягват<br />
още повече, когато трябва да се поддържа свободна игра на способността на<br />
представи, пример за това е английският вкус, който се вижда в оформянето на<br />
градините, бароковия мебелен вкус и “с това отделяне от всяка принуда на<br />
правилото дава възможност на вкуса да прояви в проектите на способността на<br />
въображение най-голямото си съвършенство” (Пак там). Правилността, казва<br />
Кант, е противна на вкуса, защото не е условие за възможност за развлечение<br />
чрез съзерцание (правилността е правилност без правило (понятие), така че тя<br />
се явява симулация на правилност, отиваща отвъд всяко правило).<br />
Многообразието и новото са това, което привлича способността за<br />
въображение, защото именно те предполагат свободната му игра.<br />
Разбирането за изкуство<br />
178
Change language