Известия - том VI - Минно-геоложки университет "Св. Иван Рилски"

АСПЕКТИ НА ВЪОБРАЖЕНИЕТО В ТРЕТАТА КРИТИКА
НА ИМАНУЕЛ КАНТ
Ваня Серафимова *
Реферативното представяне на Третата критика на И. Кант цели
поставянето и открояването на проблема за въображението като възможен
механизъм за констатиране на социалния свят. Макар и реферативен, той има
своя център – въображението като внезапност, екстатичност, случване. В
Критика на способността за съждение 1 това са темите за вкуса, усещането,
чувството за удоволствие и неудоволствие, способността за въображение. С
други думи, през теоретичния апарат на Кант ми се иска да покажа каква част от
нашия живот е въображението и как то се отнася към целите, които си
поставяме. Тази тема е разгърната в тематизациите му за изкуството, през
проблема за “целта” в изкуството, от една страна, и гениалността, като
инструмент за създаване на правила, от друга.
Разбирането на Дейвид Хюм, че “нищо не е по-свободно от човешкото
въображение и макар да не може да излезе извън границите от първоначалния
запас от идеи, доставени от вътрешни и външни сетива, то притежава
неограничена способност да смесва, свързва, отделя и разделя тези идеи във
всички разновидности на измислицата и фикцията” (Хюм, 1994, 407),
разглеждам като отправна точка за разгръщането на проблема за
въображението през теоретичния апарат на И. Кант. Схващането на Хюм за
въображението, Кант допълва така: условие за възможност на "способността за
въображение" е многообразието и новото. Тук ще покажа как Кант извежда това
си разбиране.
"Способността за съждение, изобщо, е способност да се мисли
особеното като съдържащо се под общото. Ако е дадено общото (правилото,
принципът, законът), способността за съждение, която субсумира особеното под
него е определяща. Но ако е дадено само особеното, към което тя трябва да
намери общото, тогава способността за съждение е само рефлектираща."
(сравни Кант). Важно е да се направи разликата между "рефлектираща" и
"определящ" способност за съждение. Естетическата способност за съждение е
рефлектираща.
Кант казва, че естетиката е науката, която се опитва да създаде
правила и норми на вкуса, но това е невъзможно, “защото според изворите си
тези правила или критерии са само емпирични и значи никога не могат да
*
асистент по „Социология” в МГУ „Св. Иван Рилски”.
176