е онази способност, която прави възможно приложението на категориите в полето на опита, чрез което пък приложение от своя страна самият опит получава своята конституция като такъв. Ето защо продуктивната способност за въображение има своето централно място в Кантовата теоретическа философия, съгласно което тя трябва да бъде различавана от емпирически функциониращата фантазия, като “неволно произвеждаща образи” (вж 2, 70), а в своите функции също и от трансцендентално-дейната естетическа способност за въображение. Бележки 1 Тук е важно разграничението, което Кант провежда между пространството и времето като “форми на нагледа” и като “формални нагледи” (виж 1, 210). 2 За важността на отношението между въображението и неговия материал “многообразното”. Виж статията на О. Маркет (4, 255-267). 3 Някои изследователи на Кант (Х. Робинсън) тълкуват термина “многообразно” (das Mannigfaltige) като един вид “прото-наглед” или “прото-представа” (вж 5, 140-148). Поточно обаче би било да се говори за самия наглед като за “прото-възприятие”, защото всеки наглед като такъв съдържа вече в себе си едно “многообразно”, подведено под априорните форми на пространството и времето, което многообразно може да бъде възведено до предмет на възприятие едва чрез апрехензията на способността за въображение. 4 “Образът (…) е една структурирана взаимосвързаност на явяващите се сетивни признаци, която може да бъде разбрана като единство” (6, 136). 5 За едно семиотично тълкуване на Кантовото учение за “образите” и “схемите” вж статията на К. Ла Рока “Схематизъм и приложение” (6, 129-154). 6 Според редица изследователи на Кант синтезата на апрехензията, която е свързана пряко с трансценденталното единство на аперцепцията, може да се окачестви като един вид не-категориална синтеза, като една “предхождаща съждението” синтеза (вж 9, 497- 491). 7 Вж. 10, 527. 8 Множество изследователи отъждествяват “многообразното” при Кант с емпиричния материал на нашето познание и пренебрегват факта, че той изрично говори и за едно “априорно многообразно”. Въпросното понятие заслужава едно самостоятелно изследване. Литература 1. Кант, И., Критика на чистия разум, БАН, С., 1992. 2. Кант, И., Антропология от прагматично гледище, Унив. изд. “Св. К. Охридски”, С., 1992. 3. Allison, H., Kant’s Concept of the Transcendental Object, in Kant-Studien, 59, 1968. 4. Market, O., Das Mannigfaltige und Einbildunskraft, in Akten des 5. Internationalen Kant- Kongresses, Teil I.1, hrg. Funke, G., Bonn, 1981. 174
5. Robinson, H., Anschauung und Mannigfaltiges in der transzendentalen Deduktion, in Kant- Studien, 72, 1981. 6. La Rocca, C., Schematismus und Anwendung, in Kant-Studien, 84, 1993. 7. Historisches Wörterbuch der Philosophie, hrg. Ritter, J., Gründer, K., B. 2, Basel. 8. Heidegger, M., Kant und das Problem der Metaphysik, Frankfurt am Main, 1973. 9. Baumanns, P., Kants Philosophie der Erkenntnis, Würzburg, 1997. 10. Wörterbuch der philosophischen Begriffe, Hamburg, 1998. 11. Nowotny, V., Die Struktur der Deduktion bei Kant, in Kant-Studien, 72, 1981. 175
- Page 1 and 2:
МИННО-ГЕОЛОЖКИ УНИ
- Page 3 and 4:
СЪДЪРЖАНИЕ І. ИЗСЛЕ
- Page 5 and 6:
I. ИЗСЛЕДВАНИЯ МИТИ
- Page 7 and 8:
се приеме, че именн
- Page 9 and 10:
всичко виделия и ак
- Page 11 and 12:
проблясва и в ІІІ п
- Page 13 and 14:
Боет от Смирна - сле
- Page 15 and 16:
правят такива пред
- Page 17 and 18:
ориентации се изоб
- Page 19 and 20:
въплъщава както ре
- Page 21 and 22:
изстъпление на съз
- Page 23 and 24:
Менандър в De monarchia (I
- Page 25 and 26:
в атеисти. На Юлиан
- Page 27 and 28:
БЕЛЕЖКИ КЪМ ХРОНИК
- Page 29 and 30:
засяга повествован
- Page 31 and 32:
Сегалели, човек с н
- Page 33 and 34:
си за създаването н
- Page 35 and 36:
характеризиран кат
- Page 37 and 38:
на Йоан от Виченца:
- Page 39 and 40:
да се промени. На же
- Page 41 and 42:
емигрира в Сърбия,
- Page 43 and 44:
Прелатите” - самос
- Page 45 and 46:
35. Бицилли, П. Салим
- Page 47 and 48:
perspective: the uniformity of the
- Page 49 and 50:
поетически текстов
- Page 51 and 52:
на Народния театър
- Page 53 and 54:
днес воюва пролета
- Page 55 and 56:
Такава е визията въ
- Page 57 and 58:
кладенците на наши
- Page 59 and 60:
“вдъхновение-утеш
- Page 61 and 62:
да се случва. Като е
- Page 63 and 64:
В антропологичния
- Page 65 and 66:
* * * Чрез различни т
- Page 67 and 68:
22. Янев, Я. Духът на
- Page 69 and 70:
ГЛОБАЛИЗАЦИЯ ИЛИ Г
- Page 71 and 72:
задоволяване на ма
- Page 73 and 74:
случващата се соци
- Page 75 and 76:
Модерността отива
- Page 77 and 78:
социални идентично
- Page 79 and 80:
модерност според О
- Page 81 and 82:
опитва да сведе мно
- Page 83 and 84:
рационално познани
- Page 85 and 86:
Неравенства и стра
- Page 87 and 88:
конфликт и отношен
- Page 89 and 90:
ЛИТЕРАТУРА: Аристо
- Page 91 and 92:
предопределено от
- Page 93 and 94:
право участието на
- Page 95 and 96:
плащане на такса, т.
- Page 97 and 98:
Бележки 1. Всъщност
- Page 99 and 100:
II. ОБУЧЕНИЕ ИЗСЛЕДВ
- Page 101 and 102:
1. Очертаване на осн
- Page 103 and 104:
краткост отделните
- Page 105 and 106:
Вторият важен акце
- Page 107 and 108:
обучението по хума
- Page 109 and 110:
справянето на преп
- Page 111 and 112:
Преподава необходи
- Page 113 and 114:
Брой МГУ’03 МГУ’04 А
- Page 115 and 116:
съревнованието с н
- Page 117 and 118:
Дисциплина Хорариу
- Page 119 and 120:
оптималния начин з
- Page 121 and 122: МГУ’03 Форма на оце
- Page 123 and 124: полза на необходим
- Page 125 and 126: на философски и соц
- Page 127 and 128: “История на филосо
- Page 129 and 130: Засега в образоват
- Page 131 and 132: МЕТОДИЧЕСКИ ОСОБЕН
- Page 133 and 134: мин., с пауза за акт
- Page 135 and 136: Ден / Натоварване/ В
- Page 137 and 138: ЗА РАЗЛИКАТА МЕЖДУ
- Page 139 and 140: трансцендентална с
- Page 141 and 142: III. ИЗВОРИ СВОБОДАТ
- Page 143 and 144: Човешката свобода
- Page 145 and 146: Сократ. И Сократ ра
- Page 147 and 148: Този начин на същес
- Page 149 and 150: Да бъдеш в отношени
- Page 151 and 152: СВОБОДАТА: МОЯТА И
- Page 153 and 154: организираното общ
- Page 155 and 156: но по съвсем различ
- Page 157 and 158: основание на тази с
- Page 159 and 160: приятност. То, така
- Page 161 and 162: на човека, едно съз
- Page 163 and 164: V. ЮБИЛЕЙ 280 години о
- Page 165 and 166: “образът” (Bild) не е
- Page 167 and 168: сляпа, макар и необ
- Page 169 and 170: бъде квалифицирана
- Page 171: представлява “сам
- Page 175 and 176: служат за априорни
- Page 177 and 178: Кант нарича изкуст
- Page 179 and 180: специфичност. И два
- Page 181 and 182: обговарянията на б
- Page 183 and 184: “невидяната слава
- Page 185 and 186: противоречие между
- Page 187 and 188: наслаждението и на