Известия - том VI - Минно-геоложки университет "Св. Иван Рилски"

е онази способност, която прави възможно приложението на категориите в
полето на опита, чрез което пък приложение от своя страна самият опит
получава своята конституция като такъв. Ето защо продуктивната способност
за въображение има своето централно място в Кантовата теоретическа
философия, съгласно което тя трябва да бъде различавана от емпирически
функциониращата фантазия, като “неволно произвеждаща образи” (вж 2, 70), а в
своите функции също и от трансцендентално-дейната естетическа способност за
въображение.
Бележки
1 Тук е важно разграничението, което Кант провежда между пространството и времето
като “форми на нагледа” и като “формални нагледи” (виж 1, 210).
2 За важността на отношението между въображението и неговия материал
“многообразното”. Виж статията на О. Маркет (4, 255-267).
3 Някои изследователи на Кант (Х. Робинсън) тълкуват термина “многообразно” (das
Mannigfaltige) като един вид “прото-наглед” или “прото-представа” (вж 5, 140-148). Поточно
обаче би било да се говори за самия наглед като за “прото-възприятие”, защото
всеки наглед като такъв съдържа вече в себе си едно “многообразно”, подведено под
априорните форми на пространството и времето, което многообразно може да бъде
възведено до предмет на възприятие едва чрез апрехензията на способността за
въображение.
4 “Образът (…) е една структурирана взаимосвързаност на явяващите се сетивни
признаци, която може да бъде разбрана като единство” (6, 136).
5 За едно семиотично тълкуване на Кантовото учение за “образите” и “схемите” вж
статията на К. Ла Рока “Схематизъм и приложение” (6, 129-154).
6 Според редица изследователи на Кант синтезата на апрехензията, която е свързана
пряко с трансценденталното единство на аперцепцията, може да се окачестви като един
вид не-категориална синтеза, като една “предхождаща съждението” синтеза (вж 9, 497-
491).
7 Вж. 10, 527.
8 Множество изследователи отъждествяват “многообразното” при Кант с емпиричния
материал на нашето познание и пренебрегват факта, че той изрично говори и за едно
“априорно многообразно”. Въпросното понятие заслужава едно самостоятелно
изследване.
Литература
1. Кант, И., Критика на чистия разум, БАН, С., 1992.
2. Кант, И., Антропология от прагматично гледище, Унив. изд. “Св. К. Охридски”, С.,
1992.
3. Allison, H., Kant’s Concept of the Transcendental Object, in Kant-Studien, 59, 1968.
4. Market, O., Das Mannigfaltige und Einbildunskraft, in Akten des 5. Internationalen Kant-
Kongresses, Teil I.1, hrg. Funke, G., Bonn, 1981.
174