ÐзвеÑÑÐ¸Ñ - Ñом VI - Ðинно-геоложки ÑнивеÑÑиÑÐµÑ "Св. Ðван РилÑки"
ÐзвеÑÑÐ¸Ñ - Ñом VI - Ðинно-геоложки ÑнивеÑÑиÑÐµÑ "Св. Ðван РилÑки"
ÐзвеÑÑÐ¸Ñ - Ñом VI - Ðинно-геоложки ÑнивеÑÑиÑÐµÑ "Св. Ðван РилÑки"
Create successful ePaper yourself
Turn your PDF publications into a flip-book with our unique Google optimized e-Paper software.
е онази способност, която прави възможно приложението на категориите в<br />
полето на опита, чрез което пък приложение от своя страна самият опит<br />
получава своята конституция като такъв. Ето защо продуктивната способност<br />
за въображение има своето централно място в Кантовата теоретическа<br />
философия, съгласно което тя трябва да бъде различавана от емпирически<br />
функциониращата фантазия, като “неволно произвеждаща образи” (вж 2, 70), а в<br />
своите функции също и от трансцендентално-дейната естетическа способност за<br />
въображение.<br />
Бележки<br />
1 Тук е важно разграничението, което Кант провежда между пространството и времето<br />
като “форми на нагледа” и като “формални нагледи” (виж 1, 210).<br />
2 За важността на отношението между въображението и неговия материал<br />
“многообразното”. Виж статията на О. Маркет (4, 255-267).<br />
3 Някои изследователи на Кант (Х. Робинсън) тълкуват термина “многообразно” (das<br />
Mannigfaltige) като един вид “прото-наглед” или “прото-представа” (вж 5, 140-148). Поточно<br />
обаче би било да се говори за самия наглед като за “прото-възприятие”, защото<br />
всеки наглед като такъв съдържа вече в себе си едно “многообразно”, подведено под<br />
априорните форми на пространството и времето, което многообразно може да бъде<br />
възведено до предмет на възприятие едва чрез апрехензията на способността за<br />
въображение.<br />
4 “Образът (…) е една структурирана взаимосвързаност на явяващите се сетивни<br />
признаци, която може да бъде разбрана като единство” (6, 136).<br />
5 За едно семиотично тълкуване на Кантовото учение за “образите” и “схемите” вж<br />
статията на К. Ла Рока “Схематизъм и приложение” (6, 129-154).<br />
6 Според редица изследователи на Кант синтезата на апрехензията, която е свързана<br />
пряко с трансценденталното единство на аперцепцията, може да се окачестви като един<br />
вид не-категориална синтеза, като една “предхождаща съждението” синтеза (вж 9, 497-<br />
491).<br />
7 Вж. 10, 527.<br />
8 Множество изследователи отъждествяват “многообразното” при Кант с емпиричния<br />
материал на нашето познание и пренебрегват факта, че той изрично говори и за едно<br />
“априорно многообразно”. Въпросното понятие заслужава едно самостоятелно<br />
изследване.<br />
Литература<br />
1. Кант, И., Критика на чистия разум, БАН, С., 1992.<br />
2. Кант, И., Антропология от прагматично гледище, Унив. изд. “Св. К. Охридски”, С.,<br />
1992.<br />
3. Allison, H., Kant’s Concept of the Transcendental Object, in Kant-Studien, 59, 1968.<br />
4. Market, O., Das Mannigfaltige und Einbildunskraft, in Akten des 5. Internationalen Kant-<br />
Kongresses, Teil I.1, hrg. Funke, G., Bonn, 1981.<br />
174