01.11.2014 Views

Известия - том VI - Минно-геоложки университет "Св. Иван Рилски"

Известия - том VI - Минно-геоложки университет "Св. Иван Рилски"

Известия - том VI - Минно-геоложки университет "Св. Иван Рилски"

SHOW MORE
SHOW LESS

Create successful ePaper yourself

Turn your PDF publications into a flip-book with our unique Google optimized e-Paper software.

е онази способност, която прави възможно приложението на категориите в<br />

полето на опита, чрез което пък приложение от своя страна самият опит<br />

получава своята конституция като такъв. Ето защо продуктивната способност<br />

за въображение има своето централно място в Кантовата теоретическа<br />

философия, съгласно което тя трябва да бъде различавана от емпирически<br />

функциониращата фантазия, като “неволно произвеждаща образи” (вж 2, 70), а в<br />

своите функции също и от трансцендентално-дейната естетическа способност за<br />

въображение.<br />

Бележки<br />

1 Тук е важно разграничението, което Кант провежда между пространството и времето<br />

като “форми на нагледа” и като “формални нагледи” (виж 1, 210).<br />

2 За важността на отношението между въображението и неговия материал<br />

“многообразното”. Виж статията на О. Маркет (4, 255-267).<br />

3 Някои изследователи на Кант (Х. Робинсън) тълкуват термина “многообразно” (das<br />

Mannigfaltige) като един вид “прото-наглед” или “прото-представа” (вж 5, 140-148). Поточно<br />

обаче би било да се говори за самия наглед като за “прото-възприятие”, защото<br />

всеки наглед като такъв съдържа вече в себе си едно “многообразно”, подведено под<br />

априорните форми на пространството и времето, което многообразно може да бъде<br />

възведено до предмет на възприятие едва чрез апрехензията на способността за<br />

въображение.<br />

4 “Образът (…) е една структурирана взаимосвързаност на явяващите се сетивни<br />

признаци, която може да бъде разбрана като единство” (6, 136).<br />

5 За едно семиотично тълкуване на Кантовото учение за “образите” и “схемите” вж<br />

статията на К. Ла Рока “Схематизъм и приложение” (6, 129-154).<br />

6 Според редица изследователи на Кант синтезата на апрехензията, която е свързана<br />

пряко с трансценденталното единство на аперцепцията, може да се окачестви като един<br />

вид не-категориална синтеза, като една “предхождаща съждението” синтеза (вж 9, 497-<br />

491).<br />

7 Вж. 10, 527.<br />

8 Множество изследователи отъждествяват “многообразното” при Кант с емпиричния<br />

материал на нашето познание и пренебрегват факта, че той изрично говори и за едно<br />

“априорно многообразно”. Въпросното понятие заслужава едно самостоятелно<br />

изследване.<br />

Литература<br />

1. Кант, И., Критика на чистия разум, БАН, С., 1992.<br />

2. Кант, И., Антропология от прагматично гледище, Унив. изд. “Св. К. Охридски”, С.,<br />

1992.<br />

3. Allison, H., Kant’s Concept of the Transcendental Object, in Kant-Studien, 59, 1968.<br />

4. Market, O., Das Mannigfaltige und Einbildunskraft, in Akten des 5. Internationalen Kant-<br />

Kongresses, Teil I.1, hrg. Funke, G., Bonn, 1981.<br />

174

Hooray! Your file is uploaded and ready to be published.

Saved successfully!

Ooh no, something went wrong!