ÐзвеÑÑÐ¸Ñ - Ñом VI - Ðинно-геоложки ÑнивеÑÑиÑÐµÑ "Св. Ðван РилÑки"
ÐзвеÑÑÐ¸Ñ - Ñом VI - Ðинно-геоложки ÑнивеÑÑиÑÐµÑ "Св. Ðван РилÑки"
ÐзвеÑÑÐ¸Ñ - Ñом VI - Ðинно-геоложки ÑнивеÑÑиÑÐµÑ "Св. Ðван РилÑки"
Create successful ePaper yourself
Turn your PDF publications into a flip-book with our unique Google optimized e-Paper software.
представлява “само чистата синтеза съобразно с едно правило на единството” и<br />
като “трансцендентален продукт на способността за въображение засяга<br />
определението на вътрешното сетиво изобщо според условията на формата му<br />
(времето)” (1, 278).<br />
Нека обобщим накратко учението на Кант за схематизма. Като цяло<br />
проблемът за решаване е поставен така: що е в състояние да се яви<br />
опосредстващото звено между, от една страна сетивния и емпиричен наглед<br />
(явлението), и от друга интелектуалното и чисто понятие (категорията)? Това<br />
трябва да е нещо, което да принадлежи към сетивността като същевременно има<br />
сродство и с категорията. Това свързващо звено се явява трансценденталната<br />
схема, която, както вече отбелязахме, всъщност представлява<br />
“трансцендентално определение по време” (вж 1, 226). Времето като чиста<br />
форма на вътрешното сетиво притежава от една страна едно “априорно<br />
многообразно”, което само за себе си не може да представлява единство, а е<br />
определено до единство едва от категорията, доколкото “разсъдъчното понятие<br />
съдържа чистото синтетично единство на многообразното изобщо” (Пак там). От<br />
друга страна, същото това “време” като априорно условие на всички явления<br />
изобщо, “се съдържа във всяка емпирична представа за многообразното” (Пак<br />
там). По този начин схемата на всяка една категория е едно трансцендентално<br />
определение по време, един определен модус на единството на априорното<br />
многообразно на формата на вътрешното сетиво, доколкото самите категории<br />
представляват различни modi (модуси) на довеждане на многообразното изобщо<br />
под обективното единство но самосъзнанието (вж 1, 188 сл.). Или както самият<br />
Кант го формулира на един дъх: схемата е “нещо такова, което не може да се<br />
сведе до никакъв образ; по-скоро тя е само чистата синтеза съобразно с едно<br />
правило на единството според понятия изобщо, които категорията изразява, и е<br />
трансцендентален продукт на способността за въображение, който засяга<br />
определението на вътрешното сетиво изобщо според условията на формата му<br />
(на времето) с оглед на всички представи, доколкото тези би трябвало да се<br />
съединят a priori в едно понятие съобразно с единството на аперцепцията” (1,<br />
228). Той по-долу дава и разяснение относно схемата на всяка категория по<br />
отделно, например тази на субстанцията е “постоянността на реалното във<br />
времето”, а на каузалността е “последователността на многообразното [във<br />
времето], доколкото тази е подчинена на едно правило”, на необходимостта<br />
“съществуването на един предмет във всяко време” (вж 1, 230).<br />
Чрез казаното дотук виждаме, че “схемите” като чисти продукти на<br />
трансценденталната способност на въображение се явяват според Кант именно<br />
свързващото звено между така категорично разделените и противопоставени от<br />
него сетивност и разсъдък. В този смисъл именно способността за въображение<br />
173