Известия - том VI - Минно-геоложки университет "Св. Иван Рилски"

представлява “само чистата синтеза съобразно с едно правило на единството” и
като “трансцендентален продукт на способността за въображение засяга
определението на вътрешното сетиво изобщо според условията на формата му
(времето)” (1, 278).
Нека обобщим накратко учението на Кант за схематизма. Като цяло
проблемът за решаване е поставен така: що е в състояние да се яви
опосредстващото звено между, от една страна сетивния и емпиричен наглед
(явлението), и от друга интелектуалното и чисто понятие (категорията)? Това
трябва да е нещо, което да принадлежи към сетивността като същевременно има
сродство и с категорията. Това свързващо звено се явява трансценденталната
схема, която, както вече отбелязахме, всъщност представлява
“трансцендентално определение по време” (вж 1, 226). Времето като чиста
форма на вътрешното сетиво притежава от една страна едно “априорно
многообразно”, което само за себе си не може да представлява единство, а е
определено до единство едва от категорията, доколкото “разсъдъчното понятие
съдържа чистото синтетично единство на многообразното изобщо” (Пак там). От
друга страна, същото това “време” като априорно условие на всички явления
изобщо, “се съдържа във всяка емпирична представа за многообразното” (Пак
там). По този начин схемата на всяка една категория е едно трансцендентално
определение по време, един определен модус на единството на априорното
многообразно на формата на вътрешното сетиво, доколкото самите категории
представляват различни modi (модуси) на довеждане на многообразното изобщо
под обективното единство но самосъзнанието (вж 1, 188 сл.). Или както самият
Кант го формулира на един дъх: схемата е “нещо такова, което не може да се
сведе до никакъв образ; по-скоро тя е само чистата синтеза съобразно с едно
правило на единството според понятия изобщо, които категорията изразява, и е
трансцендентален продукт на способността за въображение, който засяга
определението на вътрешното сетиво изобщо според условията на формата му
(на времето) с оглед на всички представи, доколкото тези би трябвало да се
съединят a priori в едно понятие съобразно с единството на аперцепцията” (1,
228). Той по-долу дава и разяснение относно схемата на всяка категория по
отделно, например тази на субстанцията е “постоянността на реалното във
времето”, а на каузалността е “последователността на многообразното [във
времето], доколкото тази е подчинена на едно правило”, на необходимостта
“съществуването на един предмет във всяко време” (вж 1, 230).
Чрез казаното дотук виждаме, че “схемите” като чисти продукти на
трансценденталната способност на въображение се явяват според Кант именно
свързващото звено между така категорично разделените и противопоставени от
него сетивност и разсъдък. В този смисъл именно способността за въображение
173