Известия - том VI - Минно-геоложки университет "Св. Иван Рилски"

все пак да бъде от една страна интелектуална, а от друга сетивна” (1, 226).
Този “схематизъм” всъщност прави възможно приложението на чистите
разсъдъчни понятия (категориите) върху явленията, чрез което приложение бива
конституиран и самият опит. Защо именно способността за въображение
изпълнява при Кант тази твърде значима медиаторска функция - да свързва
интелектуалните понятия със сетивните нагледи, които се характеризират в
отношението едни спрямо други с “хетерогенност”? Очевидно е, че тъкмо тя
притежава стуктуро-задаващата и образо-формиращата способност по
отношение на пасивните сетивни определения и в този смисъл борави с тях не
като с чужд материал, задавайки техния образен смисъл (нещо, което в покъсната
философия и психология се нарича “проективност”) 7 , а също така
именно чрез своята активна функция тя се родее със действения и конституиращ
предметностите характер на операциите на разсъдъка.
С оглед на казаното дотук, може да се подчертае, че главата за
схематизма на чистите разсъдъчни понятия като функция на
трансценденталната способност за въображение се явява същинският завършек
на тяхната дедукция или на въпроса за правото на тяхната употреба. Защото
ако дедукцията даваше Че-то (Dass) на правомерността на тяхната употреба, то
схематизмът вече обяснява начина, по който самата употреба е осъществима,
или нейното Как (Wie) (вж 11, 278).
Тук му е мястото да подчертаем, че синтезата, която способността за
въображение извършва продуцирайки схемите на категориите представлява
една качествено различна и по-висша синтеза от онази, която се проявяваше в
образо-формиращата активност чрез апрехензията. Това бихме могли да го
видим в Кантовото категорично разграничение между “образ” и “схема”. В
“образа”, който е продукт на синтезата на апрехензията, се осъществяваше
синтеза на едно винаги емпирично многообразно и тя имаше като своя цел един
винаги “единичен наглед” (вж 1, 227), докато “схемата на едно чисто разсъдъчно
понятие е нещо такова, което не може да се сведе до никакъв образ” (1, 228).
Като такава тя не само не се отнася към едно “емпирично многообразно”, а
напротив, към едно “априорно многообразно в чистия наглед” 8 , но и нещо повече
– чистата схема на категориите няма никакви пространствени характеристики, а
представлява “трансцендентално определение по време”. В този смисъл схемата
при Кант в никакъв случай не трябва да се разбира като някакъв единичен
пространствен образ. Дори и при геометрическите понятия тя представлява
“общия начин на работа на способността за въображение да доставя на
понятието неговия образ”. Ето защо тя собствено е не единичен образ, а “метод”
(1, 227). А що се отнася до схемата на самите категории (които са не-сетивни, а
интелектуални), нейният не-пространствен характер е още по-ясен, тъй като тя
172