ÐзвеÑÑÐ¸Ñ - Ñом VI - Ðинно-геоложки ÑнивеÑÑиÑÐµÑ "Св. Ðван РилÑки"
ÐзвеÑÑÐ¸Ñ - Ñом VI - Ðинно-геоложки ÑнивеÑÑиÑÐµÑ "Св. Ðван РилÑки" ÐзвеÑÑÐ¸Ñ - Ñом VI - Ðинно-геоложки ÑнивеÑÑиÑÐµÑ "Св. Ðван РилÑки"
Затова тук можем да говорим за една функция на способността за въображение “упражнявана наистина не независимо от разсъдъка, но все пак преди едно пълно концептуализиране на нагледа” (6, 138). Тук му е мястото да кажем няколко думи за разликата между първото и второто издание на Критиката на чистия разум в главата за “Трансценденталната дедукция на чистите разсъдъчни понятия” именно с оглед на ролята на способността за въображение. Както е известно точно тази глава претърпява пълна редакция от страна на Кант във второто издание на Критиката, като заедно с това голям брой от дискусиите относно това кой от двата текста е за предпочитане са свързани именно с функциите на трансценденталната способност за въображение. Маргбургските неокантианци, а с тях и голяма част от изследователите на Кант категорично застават изцяло зад втория преработен вариант на Дедукцията с оглед на неговата по-голяма прецизност и по-ясен аргументативен ход, при което обаче се чуват и силни гласове, защитаващи текста на първото издание на Критиката, като например този на Шопенхауер, а в по-ново време на Хайдегер. Последният изхожда именно от концепцията, че във второто издание е пренебрегната именно централната роля на способността за въображение, която според него е не просто в това тя да бъде опосредстващото звено между сетивността и разсъдъка, нито просто трета познавателна способност наред с тях, а общия техен “корен” (Wurzel), от който те двете в качеството си на “стволове“ (Stämme) израстват (вж 8, 153 сл.). Наистина една подобна концепция не може да бъде приета като историко-философски коректна, най-малкото, защото Хайдегер недооценява Кантовото категорично противопоставяне между сетивност и разсъдък, между рецептивност и спонтанност, при което Кант дори е склонен да придава на формите на последния (т.е. на категориите) априорен смисъл по отношение на всеки наглед на крайно-разумно същество изобщо, а не само такъв по отношение на нашия, сетивен наглед в пространството и времето. Всъщност именно това рязко разграничение между рецептивността на сетивата и спонтанността на разсъдъка, което стои в основата на Кантовия трансцендентализъм, води до това кьонигсбергският философ в крайна сметка да причисли действията на продуктивната способност за въображение (притежаващи именно характера на продуктивност, спонтанност) към тези на разсъдъка. Ето защо във второто издание на Критиката “способността за въображение” като че ли присъства само номинално, назоваваща само определени действия на разсъдъка: “Под името трансцендентална синтеза на способността за въображение разсъдъкът упражнява онова действие [определянето на многообразното] върху пасивния субект” (1, 201). В този смисъл в чисто теоретичен план би могло да се предположи, че тя не може да 170
бъде квалифицирана като независима от самия разсъдък познавателна способност. И все пак, ако дейността на способността за въображение се свеждаше до една само номинално различна от разсъдъка пред-категориална спонтанност 6 на същия по синтезиране на многообразното на нагледа, тогава нейната по-висша функция да опосредства и да свързва сетивния и интелектуалния елементи на нашето познание чрез “схематизма” и чрез това да гарантира приложението на категориите в сферата на възможния опит би останала най-малкото непонятна. Трябва да се отбележи, че във второто издание на Критика на чистия разум” Кант акцентира върху разграничението между “продуктивна” и “репродуктивна” способност за въображение. Първата се характеризира и отличава от втората именно чрез “спонтанност” (действеност): “Доколкото способността за въображение е спонтанност аз я наричам продуктивна способност за въображение и я отличавам по този начин от репродуктивната, която синтеза е подчинена единствено на емпирични закони, т.е. на тези на асоциацията” (1, 199). Под втория вид дейност на способността за въображение (който собствено е възможен едва чрез първия (вж 1, 193 сл.). Кант очевидно има предвид онази, която работи според субективните привила на асоциацията, така както те са описани от Дейвид Хюм. В Антропология от прагматично гледище Кант нарича тези две способности за въображение също така exhibitio originaria (способност за първоначално, изначално представяне) и exhibitio derivativa (способност за производно представяне) (2, 70). Той подчертава, че първоначалната, оригинарна и продуктивна способност за въображение е творческа само във формален план и тя никога не може да създаде съдържанието (материята) на една представа, което да не е било получено чрез сетивната способност (вж 2, 71 сл.). 4. Способността за въображение и схемите като “трансцендентални определения по време” Наистина според първото издание на Критика на чистия разум не подлежи под съмнение, че способността за въображение е “основна способност на човешката душа”, посредством която “поставяме във връзка многообразното на нагледа от една страна, с условието на необходимото единство на аперцепцията от друга” (1, 212). В този смисъл нейната роля е и опосредстваща – в това да представлява междинно звено или медиатор между от сетивния и рецептивен характер на нагледите, и от друга интелектуалния и спонтанен характер на понятията. В този смисъл трансценденталната способност за въображение се явява субект на схемите като онова “трето”, като онази “посредничеща представа”, която “трябва да бъде чиста (без нищо емпирично) и 171
- Page 117 and 118: Дисциплина Хорариу
- Page 119 and 120: оптималния начин з
- Page 121 and 122: МГУ’03 Форма на оце
- Page 123 and 124: полза на необходим
- Page 125 and 126: на философски и соц
- Page 127 and 128: “История на филосо
- Page 129 and 130: Засега в образоват
- Page 131 and 132: МЕТОДИЧЕСКИ ОСОБЕН
- Page 133 and 134: мин., с пауза за акт
- Page 135 and 136: Ден / Натоварване/ В
- Page 137 and 138: ЗА РАЗЛИКАТА МЕЖДУ
- Page 139 and 140: трансцендентална с
- Page 141 and 142: III. ИЗВОРИ СВОБОДАТ
- Page 143 and 144: Човешката свобода
- Page 145 and 146: Сократ. И Сократ ра
- Page 147 and 148: Този начин на същес
- Page 149 and 150: Да бъдеш в отношени
- Page 151 and 152: СВОБОДАТА: МОЯТА И
- Page 153 and 154: организираното общ
- Page 155 and 156: но по съвсем различ
- Page 157 and 158: основание на тази с
- Page 159 and 160: приятност. То, така
- Page 161 and 162: на човека, едно съз
- Page 163 and 164: V. ЮБИЛЕЙ 280 години о
- Page 165 and 166: “образът” (Bild) не е
- Page 167: сляпа, макар и необ
- Page 171 and 172: представлява “сам
- Page 173 and 174: 5. Robinson, H., Anschauung und Man
- Page 175 and 176: служат за априорни
- Page 177 and 178: Кант нарича изкуст
- Page 179 and 180: специфичност. И два
- Page 181 and 182: обговарянията на б
- Page 183 and 184: “невидяната слава
- Page 185 and 186: противоречие между
- Page 187 and 188: наслаждението и на
бъде квалифицирана като независима от самия разсъдък познавателна<br />
способност. И все пак, ако дейността на способността за въображение се<br />
свеждаше до една само номинално различна от разсъдъка пред-категориална<br />
спонтанност 6 на същия по синтезиране на многообразното на нагледа, тогава<br />
нейната по-висша функция да опосредства и да свързва сетивния и<br />
интелектуалния елементи на нашето познание чрез “схематизма” и чрез това да<br />
гарантира приложението на категориите в сферата на възможния опит би<br />
останала най-малкото непонятна.<br />
Трябва да се отбележи, че във второто издание на Критика на чистия<br />
разум” Кант акцентира върху разграничението между “продуктивна” и<br />
“репродуктивна” способност за въображение. Първата се характеризира и<br />
отличава от втората именно чрез “спонтанност” (действеност): “Доколкото<br />
способността за въображение е спонтанност аз я наричам продуктивна<br />
способност за въображение и я отличавам по този начин от репродуктивната,<br />
която синтеза е подчинена единствено на емпирични закони, т.е. на тези на<br />
асоциацията” (1, 199). Под втория вид дейност на способността за въображение<br />
(който собствено е възможен едва чрез първия (вж 1, 193 сл.). Кант очевидно<br />
има предвид онази, която работи според субективните привила на асоциацията,<br />
така както те са описани от Дейвид Хюм. В Антропология от прагматично<br />
гледище Кант нарича тези две способности за въображение също така exhibitio<br />
originaria (способност за първоначално, изначално представяне) и exhibitio<br />
derivativa (способност за производно представяне) (2, 70). Той подчертава, че<br />
първоначалната, оригинарна и продуктивна способност за въображение е<br />
творческа само във формален план и тя никога не може да създаде<br />
съдържанието (материята) на една представа, което да не е било получено чрез<br />
сетивната способност (вж 2, 71 сл.).<br />
4. Способността за въображение и схемите като “трансцендентални<br />
определения по време”<br />
Наистина според първото издание на Критика на чистия разум не<br />
подлежи под съмнение, че способността за въображение е “основна способност<br />
на човешката душа”, посредством която “поставяме във връзка многообразното<br />
на нагледа от една страна, с условието на необходимото единство на<br />
аперцепцията от друга” (1, 212). В този смисъл нейната роля е и опосредстваща<br />
– в това да представлява междинно звено или медиатор между от сетивния и<br />
рецептивен характер на нагледите, и от друга интелектуалния и спонтанен<br />
характер на понятията. В този смисъл трансценденталната способност за<br />
въображение се явява субект на схемите като онова “трето”, като онази<br />
“посредничеща представа”, която “трябва да бъде чиста (без нищо емпирично) и<br />
171
Change language