Известия - том VI - Минно-геоложки университет "Св. Иван Рилски"

сляпа, макар и необходима функция на душата, без която никога не бихме имали
познание, съзнанието за която обаче имаме само рядко” (1, 150, к.м.).
Като предмет в противовес на образо-формиращата активност на
въображението стои “многообразното на нагледа” 2 (а още по-базисно “материята
на усещането”). Всеки един емпиричен наглед съдържа в себе си едно
многообразно 3 , което не притежава като такова структурираност и форма, като
последните се дават именно чрез една спонтанна синтеза упражнявана върху
него, която както вече споменахме, се нарича апрехензия на многообразното.
Едва сега става напълно ясна бележката на Кант, когато той отбелязва, че
“способността за въображение е необходима съставна част на самото
възприятие” (1, 205). С това Кант настоява именно на факта, че самата сетивност
като рецептивна способност за наглед не може да даде синтетичната
взаимосвързаност на впечатленията, защото за последната се изисква една
дейна синтеза, която следва да бъде определена като спонтанност на
способността за въображение.
Кант използва термина “спонтанност”, противопоставяйки го
категорично на рецептивността (пасивността), която е присъща на сетивния
наглед. В “спонтанността” се мисли именно дейния характер на човешкото
познание по конституиране на обектите на опита, и тя е именно онова понятие, в
което може да се види в концентриран вид “Коперниканския обрат” на Кант,
съгласно който “предметите трябва да се съобразяват с познанието ни”, а не
обратното, “нещо, което по-добре се съгласува с желаната възможност за едно
априорно познание” (1, 56). Оттук е видно, че Кант обвързва възможността за
априорни положения именно с дейния (спонтанен) характер на нашето познание.
Този спонтанен характер на познанието проявява себе си още на ниво
“възприятие”, тъй като ние не бихме могли да възприемем една съвкупност от
явления в тяхното многообразно, без въпросното многообразно да бъде
“апрехендирано” в едно структурирано цяло, което цяло да може да се нарече
“образ” 4 . В този смисъл, за да може един емпиричен наглед да се превърне във
възприятие (Wahrnehmung) за предмет, е необходимо неговото многообразно да
бъде доведено до единство, притежаващо свой завършен смисъл 5 . Така става
ясно защо Кант не използва термина “възприятие” още в раздела на
“Трансценденталната естетика”, а го въвежда едва в “Транценденталната
логика”. Това е така, защото във “възприятието” се мисли вече като извършена
една синтеза на многообразното на сетивния наглед, която синтеза препраща не
към рецептивността на сетивата, а към спонтанността на разсъдъка. Субект на
тази спонтанност обаче собствено е продуктивната способност за
въображение, чрез което става разбираема средищната и медиативната й
функция като опосредстващо звено между сетивност и разсъдък (вж 7, 347).
169