Известия - том VI - Минно-геоложки университет "Св. Иван Рилски"

предполага и една репродукция на предходната част на редицата в процеса на
синтеза на многообразното на нагледа. Или както се изразява Кант: “ако в
мисълта си постоянно бих загубвал предхождащото (първата части на линията
[при чертането й в ума], предхождащите части на времето [при схващането на
едно времево цяло, например “ден”] или представените една след друга единици
[при схващането на едно число]) и ако не бих ги възпроизвеждал, като
преминавам към следващите, в такъв случай никога не би могла да възникне
цялостна представа и заедно с това никоя от [горе]-упоменатите мисли, нито
дори най-чистите и първи основни представи за пространството и времето” (1,
178). Ето защо според Кант ние не бихме могли да си представим дори и един
най-елементарен времеви процес в ума, ако чрез способността за въображение
не репродуцираме всички негови предходни части във връзка с тези, които
съзерцаваме в настоящия момент. И дори нещо повече - ние не бихме могли да
имаме дори представата за пространството и времето в качеството им на
континуалностти без репродуциращата способност за въображение на
неактуално присъстващите в нагледа части 1 . Третото звено от тази синтеза
(първите две от които се явяват апрехензията на многообразното в нагледа и
репродукцията на редицата във въображението) съгласно първото издание на
Критика на чистия разум се явява “синтезата на рекогницията в понятието”. Тя
се извършва с оглед на трансценденталното единство на аперцепцията
(самосъзнанието) и представлява понятийната рефлексията върху редицата на
представите в различните времена, чрез която се установява идентичността на
техния предмет. С оглед на казаното тук с основание може да се говори за една
троична (three-fold) синтеза (вж 3, 173), вместо за три различни такива, в
центъра на които стои именно трансценденталната способност за въображение,
гарантираща подвеждането на многообразното на опита под единството на
аперцепцията, чиито modi са всъщност отделните категории на разсъдъка.
3. Способността за въображение като спонтанност
Трябва още веднъж да отбележим, че способността за въображение
като дейностна и спонтанна активност по отношение на многообразното на
даденото в нагледа, не спада към пасивните определения на сетивността.
Нейната синтеза е, така да се каже, “първото приложение (същевременно
основание на всички останали) на разсъдъка върху предметите на възможния за
нас наглед” (1, 199). Тук трябва да припомним също и това, че нейната дейност,
при все че основната и базисната й роля, обикновено не се осъзнава в
емпиричното съзнание на всеки един от нас. Точно на това указват и думите на
Кант още в началото на “Аналитиката на понятията”: “Синтезата изобщо, както
после ще видим, е само действието на способността за въображение, на една
168