Известия - том VI - Минно-геоложки университет "Св. Иван Рилски"

схематизъм. Задачата, която настоящата статия си поставя, е да се направи
както видна, така и концептуално ясна въпросната връзка.
1. Въображение и образ
Нека тръгнем от чисто езиковото ниво. Какво собствено би могла да
означава думата “въображение”, взимайки предвид нейните съставни части? С
оглед на така поставения въпрос “въ-ображение” следва да означава дейността
по вкарването или въвличането на нещо в образ. Съвсем същото бихме могли да
открием и в немския термин за въображение, използван от Кант – Einbildung. В
него виждаме представката ein означаваща “в” (движение навътре) и немската
дума за образ – Bild. Какво собствено обаче мислим под думата “образ”? Образ
обикновено наричаме дадено картинно цяло, което може да притежава свой и
завършен смисъл. Цялото пък от своя страна предполага някаква смислена
взаимосвързаност на дадени части. Това означава, че въ-ображението би
следвало да довежда някакво начално съдържание до една негова смислова
оформеност. Например ние казваме, че виждаме образ в някаква съвкупност от
цветни петна едва тогава, когато успеем в представата си да възведем тези
начални елементи до някакво смислено цяло, притежаващо характерна форма.
Това, че всеки образ се характеризира с някаква своя форма и структура по
отношение на някакъв начален материал (съдържание), е особено видно в
производната дума от немското Bild, а именно – Ge-bilde, което аналогично на
българския означава образ-увание, формирование. Оттук можем да съобразим,
че никой образ като такъв не е непосредствена даденост, а се явява резултат на
един процес или дейност по образуване, по формиране.
2. Апрехензията, репродукцията, рекогницията като дейност на
способността за въображение
Горните изводи, до които достигнахме, изхождайки изцяло от някои
чисто езикови съображения, бихме могли да открием удостоверени и във
философията на Кант. “Образът” според немския философ не е непосредствена
даденост на сетивата, той не може да бъде налице още на нагледно ниво. За да
се достигне до образ се изисква именно една синтеза на начално даденото
“многообразно” (Mannigfaltiges) в нагледа. В този смисъл “образ” и “наглед” при
Кант биват грижливо различавани. Твърде показателен за това е фактът, че
понятията за “образ” и “въображение” се появяват едва в раздела
“Трансценденталната логика” от Критика на чистия разум, при което те изобщо
не са споменати в предходния раздел “Трансцендентална естетика”, чийто
предмет на разглеждане се явяват тъкмо априорните форми и принципи на
сетивната способност за наглед. Това собствено означава, че според Кант
166