Известия - том VI - Минно-геоложки университет "Св. Иван Рилски"

V. ЮБИЛЕЙ
280 години от раждането и 200 години от смъртта
на Имануел Кант
ВЪОБРАЖЕНИЕ И СХЕМАТИЗЪМ В
КРИТИКА НА ЧИСТИЯ РАЗУМ НА КАНТ
Христо Стоев *
Така формулирана темата на настоящото изследване би могла да
предизвика чувство за парадокс у естественото, неизкушено от философията
човешко съзнание. Защото на пръв поглед какво по-несъвместимо би могло да
има между цветната образност на въображението и формалната строгост на
схематизма? Обикновено свързваме въображението със субективната игра на
образите в нашето съзнание, с полета на фантазията, с творчеството, което не
признава никакви граници. Схематизмът, от друга страна, го свързваме с
обективното представяне на някаква структура, със сухотата на формата, онази
форма, която методично е освободена от живота на своето съдържание. В този
смисъл въображението и схематизмът не би трябвало да имат нищо общо и те
дори би трябвало да се намират в постоянен конфликт помежду си,
представлявайки на пръв поглед съвършено различни и дори противоположни
аспекти на човешката ментална дейност.
Философията обаче, като че ли загрижена с това да бъде
екстравагантна в позициите си, обвързва тясно дейността на въображението със
схематизма. Нещо повече, Кант дори открито заявява: “Сама по себе си схемата
е винаги продукт на способността за въображение” (1, 277). Естествено, трудно
бихме могли да обвиним Кант в каквото и да било желание за екстравагантност,
дори точно напротив, целите на неговото философстване сякаш са насочени
изключително към строгата прецизност и тънкост на определенията. Дори и да се
съгласим с това, все пак, на нивото на нашето ежедневно съзнание си остава
недоумението – какво общо би могло да има между въображението и схемите?
На нас като че ли ни е интуитивно ясно какво общо има въображението с
образите, фантазмите, или дори сънищата, но това не ни дава ни най-малка
препратка към възможността да схванем въображението като субект на някакъв
*
доктор, старши асистент по „История на философията” в МГУ „Св. Иван Рилски”.
165