Известия - том VI - Минно-геоложки университет "Св. Иван Рилски"

на човека, едно съзнание, което, нека го кажем още един път, ни учи да
уважаваме човешкото достойнство като най-висшето нещо в живота.
Философията ни учи тук да се стремим към осъществяването на нравственото
съзнание, определяйки този стремеж като единствено разумен смисъл на
човешкия живот. Или, за да изразим само с една мисъл казаното дотук за
дейността на философията в областта на дълга: тя ни сочи по-висшето,
нравствено определение на човешкия живот и прави това чрез едно познание,
което откриваме като свободно познаване на нашия дух.
Остава ни да посочим и още една страна в познавателната дейност на
духа, за да определим най-съществените моменти от дейността на
философията. Защото, дело на философията е не само завладяването на
външния свят и ясното съзнание за по-висшето предназначение на човека, а и
осъзнаването на чувството за вечното и абсолютното. Крачката от съзнанието за
света на свободната нравствена воля до религиозното убеждение за един вечен
живот и за съществуването на Бога не е вече така трудна. След като открие
познанието за дълга, философията продължава своята трудна работа и намира
някъде много дълбоко в човешкия разум законите на единството и
целесъобразността като основа на всички наши убеждения. Тя ни сочи онази
чудна способност в познанието на нашия разум, която с неописуема сила ни кара
да вярваме в съществуването на един свят, в който тези закони за единството и
целесъобразността намират пълно приложение. В тази вяра човешкият дух
достига висините на съвършенството, създадени от него сякаш още по-свободно
и неограничено от всичкото останало свободно познание на нашия дух. Защото
тук вече не става дума за никаква зависимост на това познание от фактическата
закономерност на нашия свят, нито от обстоятелството, че повелите на дълга
все пак трябва да се удовлетворят в света на опита. В тази вяра, запазването на
която е върховната и свята задача на философията, ние достигаме закона на
вечната истина, изразен от нашия дух съвсем свободно и самостсоятелно.
Извеждайки ни до нея, философията, в действителност, ни дава пълния образ на
закона за свободното самоопределение на човешкия разум. Така в същността на
философията лежи и онази нейна познавателна дейност, с която тя ни открива
първоначалните закони на разума за единството и целесъобразността. В
съзнанието за тези закони, в което философската мисъл всякога е търсила и
намирала основата на нашата религиозна вяра, познанието на човешкия дух
винаги е било най-свободно и най-самостоятелно; тук то се е проявявало в
своята най-чиста форма.
Разглеждането на въпроса за понятието и същността на философията
зависи не само от философското гледище на онзи, който се заема с
разрешението му, но така да се каже, и от неговия вкус. Както, обаче, и да се
163