Известия - том VI - Минно-геоложки университет "Св. Иван Рилски"

първоначално притежание на нашия разум, довършване картината на един
подреден свят извън нас. И, най-сетне, философията ни помага в тази връзка да
познаем пространството и времето, независимо от техните съдържания, от
предметите в света, а като чисти нагледни форми на разума, на който са
подчинени всички явления, що сетивата ни предават. Във всички тези случаи
работа на философията е да посочи, да наложи на света закони на реда, който
тя черпи от човешкия разум, като източник на познанието на този закон. В този
смисъл на думата ние можем да кажем, че философията се занимава с всичко
онова, което в нашето познание на външния свят нашият дух, макар и по повод
на сетивни възприятие, все пак дава самостойно, по свои собствени закони и,
значи, спонтанно.
С това ние разгледахме същността на философията в една точно
определена област, като открихме нейната характерна познавателна дейност
при възприемането на външния свят. Разбира се, не бива да се мисли, че
работата на философията с това се изчерпва. Защото ние знаем, че човешкият
дух се вмества творчески, не само при изграждане на външния свят, а и при
изграждането на света на дълга. В първия случай познанието на философията,
така да се каже, е ограничено, защото човешкият дух не може да надхвърли
природните закони; нищо не е вложено в разума, на което да не отговаря нещо в
природата. Във втория случай, обаче, той – човешкият дух – живее живота на
един свободен дух, който не се чувства обвързан от никакви закони на
природата, който строи нравствения живот на свободния човек, без оглед на
това, дали отношенията на хората са отговаряли на повелите на дълга, или сега
отговарям, или имат намерение някога да се съобразят с тези повели. Работа на
философията е да издигне до светлината на съзнанието нравствения закон,
който тя черпи из разума, за да издигне човека така над закономерността на
природата във висшата област на нравствената свобода. Тук дейността на
философията е неотменна, тъй като се касае до повели на дълга. Макар и по
начало вложени в нашето съзнание, тяхното разработване от философията все
пак се налага, за да се издигнем до онова прояснено съзнание за дълга, което
издига човешкото достойнство над всичко, за да направи човека цел сам за себе
си и да осъди всички опити – той да се употребява като средство за
задоволяване на лични и егоистични нужди. Заниманията на философията с
нравствената свобода на духа изясняват онази чудна страна на нашето
съзнание, в която съвестта царува. Едва в този свят се чувства и изживява
свободата на духа в нейната по-висша форма. В него философията ни издига
над сетивното възприятие не вече, за да ни помогне да турим ред в нещата на
външния свят, а за да ни посочи нашето участие в един друг свят, над света на
ежедневния живот, в който е включено и съзнанието за по-висшето определение
162