Известия - том VI - Минно-геоложки университет "Св. Иван Рилски"

приятност. То, така да се каже, не живее свободно, тъй като във всеки момент от
живота си се влияе от сетивата си, на които е предоставено и от които само
зависи, за да приеме или отхвърли каквото и да било.
Едва по-късно човек започва да търси света, започва да го наблюдава,
независимо от сетивните възприятия, които има от него в различните моменти от
живота си. И тогава инициативата на духа на тези моменти е далечното начало
на по-висшия съзнателен живот на човека. Незначителните на първо време
прояви на мисълта с течение на времето се засилват и застават, отначало
колебливо, а по-сетне все по-сигурно и по-сигурно, до сетивните възприятия,
като свободни прояви на човешкия дух. Новият живот, който човек започва, го
отделя от сетивото, за да го постави над него. Оттук нататък духът претендира
за самостоятелно съществувание, той иска да бъде слушан, независимо от
чувството на приятнсст и неприятност; той се бори срещу навиците и
предразсъдъците от първоначалните фази на човешкия живот, за да създаде
накрая новият свят на човека, изграден върху основите на вечните и неизменни
закони на разума. С това философията в развитието на отделния човек или в
историята на човечеството става факт и ние вече можем да я открием като онази
съществена познавателна дейност, която в началото отбелязахме като
характерен белег на философията. И така, в същността на философията стои, че
тя помага на човека да се осъзнае – да преодолее сетивността и да издигне духа
на една самостоятелна и свободна познавателна дейност.
За да изясним по-точно същността на философията и така да дадем
едно вярно понятие за нея, трябва да разгледаме по-отблизо тази нейна
характерна познавателна особеност. Преди всичко, какво, в действителност, ни
дават сетивата? С тяхната помощ, ние възприемаме външния свят така, както
той непосредствено ни се предлага в своето многообразие и в разновидността на
явленията си. Сетивните възприятия в никакъв случай не щяха да бъдат в
състояние сами да турят някакъв ред помежду си и така да ни помогнат да
възприемем явленията на тяхната връзка и света в неговото единство, ако ние
самите не живеехме със съзнанието за закономерността на външния свят.
Дълбоко в нашата духовна природа, в нашия разум, са внедрени като негово
първоначално притежание редица познания, с помощта на които ние, така да се
каже, налагаме на света неговия закон на реда. Но каква е работата на
философията тук? Тя ни помага да открием тези познания и ние ги откриваме
като спонтанна проява на нашия разум. Така ние съзнаваме закона за
каузалността и откриваме причинната връзка между явленията в света. По
същия тоя начин ние прикачваме белезите, които възприемаме чрез сетивата,
към предметите, извличайки от разума си понятието за субстанцията, или,
откривайки закона за взаимодействието и единството на явленията в света, като
161