Известия - том VI - Минно-геоложки университет "Св. Иван Рилски"

същност, а ни изяснява само онази дефиниция на философията, която е
разработил в собствената си система. Затова всеки, който се занимава с
философия, преди да се заеме с някаква философска система, трябва да си
изясни понятието и същността на философията въобще. В нашата работа тук,
при установяване дефиницията на философията, ние ще се стремим в нея да
влязат отличителните белези на всяка дейност, която в историята на човешката
мисъл се манифестира като съществена философска дейност.
Работата по определяне понятието на другите науки не представлява
никаква особена трудност, тъй като техния предмет може сравнително много полесно
да бъде установен. Независимо от това, тези науки работят отдавна с
установени и общоприети методи. Поискаме ли, обаче, да определим предмета
на философията, и трудностите започват. Защото, в действителност, ние
очакваме от философията да ни даде основание на всичко. Няма знание в
отделните науки, извън философията, което в края на краищата, да не се нуждае
от оправданието на философията. И когато се установи, че систематическата
разработка на отделните науки трябва да се предхожда от една философска
обосновка на техните основни положения, тогава става ясно, че философията не
би могла да се определи, като се излезе от нейния предмет. В действителност,
същността на философията не се определя по нейния предмет, тъй като обектът
на философията обхваща предметите на всички други науки; по-скоро тази
същност се определя от особения начин, по който философията разглежда тези
предмети. В този смисъл на думата ние бихме могли да кажем, че същността на
философията може да се определи само субективно, защото тя се състои в една
особена познавателна дейност на човека, която може да бъде отнесена към
всеки предмет. И сега, изясняването на тази дейност ще ни помогне да
определим и понятието на философията.
Ако разгледаме човека в неговото историческо развитие, или в
развитието му от ранно детство до зряла възраст, ще установим, че той
първоначално и в единия, и в другия случай, е живял само с онова, което
сетивата са му давали. Както детето, така и човекът в началните фази на своя
исторически живот, не знаят нищо за съществуването на света, без посредството
на сетивното възприятие. През тези периоди, разбира се, не може да става дума
за един по-висш душевен живот. Онова, което на пръв поглед остава у нас
впечатлението на някакъв ред, в действителност, не е нищо друго, освен
резултат на навика. Светът, така да се каже, е пречупен през сетивата, и човекът
живее под въздействието на онова, което по този начин му се налага отвън, без
да може на първо време да направи каквото и да било по свой собствен почин.
Например, характерно за детето е, че то реагира само на удоволствието и
неудоволствието, че отбягва болката и търси онова, което му е доставяло
160