Известия - том VI - Минно-геоложки университет "Св. Иван Рилски"

IV. ИЗ ФИЛОСОФСКИЯ АРХИВ
ПОНЯТИЕ И СЪЩНОСТ НА ФИЛОСОФИЯТА *
Цеко Торбов **
Философията винаги е била област на горещи спорове. Нейната
история не ни посочва нито един случай на учение, което, по време на
появяването си или по-късно, да не е било отречено. Този исторически факт
става толкова по-интересен, като се има предвид, че дори и най-непримиримите
духове в областта на философската мисъл, в живота не са се различавали
толкова много: когато, например, са били лишавани от свободата на мисълта –
когато е трябвало по някакъв начин да защитят свободата на своя дух. Това
историческо явление има своето обяснение в едно обстоятелство, което, ако не
се забравяше така често, може би щеше да помогне, щото много от така
наречените спорове във философията да изчезнат. То се състои във факта, че
хората са философи в двоен смисъл на думата: философи по естествена
заложба и философи по теоретични подбуждения. Спор върху приложението на
основните принципи на философията в живота обикновено не става. Този спор
започва, едва когато философите си спомнят своята признателност към това или
онова философско учение, когато, значи, си спомнят, с кои принципи, на
*
Текстът се препечатва от сп. Просвета, кн. 4, 1935 г.
**
Цеко Торбов (2/15.ІV.1899 – 8.VІ.1987) – типичен представител и тънък познавач на
Кантовия критицизъм в България. Професор по Обща теория и философия на правото в
СУ ”Св. Климент Охридски”; по Международно право и Немски език във Военната
академия и по Правни науки във Висшето училище за финанси и стопански науки. Доктор
по право и доктор по философия. Еднакво успешно работи както в областта на правото,
така и в сферата на философията, за което свидетелстват произведенията му:
Философия на правото и юриспруденция (1930); Изследвания върху чувството за
истината (1930); Върху трансценденталния идеализъм (1932); Основният принцип на
правото. Право и справедливост (1940); Естествено право и философия на правото
(1947); История на античната и средновековна философия (1949, изд.1991); История и
теория на правото (1956) и др. С преводите си на трите Кантови Критики, уникално
явление в най-новата културна история на Европа, получава широко международно
признание: лауреат на Хердерова награда на Виенския университет (1970); почетен член
на старото Кантово дружество в гр. Майнц; присъден му е златен докторат по право на
Гьотингенския университет. Достойнствата му на автор и преводач са почетени със статии
в международния английски лексикон International Who’s Who (1949) и философския
речник на Хайнрих Шмид (Щутгарт, 1978).
158