вземане предвид положението и правото на другия. Лицето на другия, неговото присъствие срещу мен, е вече апел към моето внимание, към моята грижа. Всеки мой жест, дума, действие, цялото ми поведение е неизбежно отговор на обръщението на другите към мен. Дори когато мълчаливо и безразлично /без да правя разлика/ ги подминавам, това е също отговор – отговорът на равнодушието. Вменяването на отговорността като неизбежност на отговора, дори когато обръщаме гръб на другия, според Левинас, е Божият пръст в нашата участ на човешки същества. От отговорността като отговор няма как да избягаме, колкото и много усилия да полагаме в тази насока. Този апел от страна на другия, този призив към моето съучастие предпоставя решимостта на свободата, където изборът на самия себе си не е само грижата за “моето си”, а откритост и внимание към другостта на другия, а също благородство и щедрост по отношение на него. Ето кога човек е наистина силен, и както се казва, е морално, по човешки силен, т.е. добър. Това не е силата на тирана, която се упражнява като принуда над другите в страха за “моето си” и поради своята страхливост е готова да убива. Свободата е начинът, по който избирам да отговоря на другия - самото му присъствие като друг вече командва моето автономно вземане на решения. Този тип хетерономия, обаче, се различава коренно от командата на тирана, която също идва отвън; заповедта на насилника не е нито отговор, нито обръщение към другия, а цели манипулирането и оперирането с него като с обект или инструмент. Както в тази сравнително ранна статия Свобода и командване /публикувана за първи път през 1953 г./, така и в своите капитални съчинения Тоталност и безкрайност (1961) и Другояче от битието или отвъд същността (1974), Левинас изтъква, че най-фундаменталното човешко отношение не е рефлексията на Аза над самия себе си, както настоява цялата екзистенциална философия и цялата ранномодерна философия, а отношението към другите, в сърцевината на което е отношението лице-в-лице, където единият не с-хваща другия, а е негова под-крепа; ако другият е значим, то неговата значимост обуславя значението на всяко нещо в нашето съжителство един с друг. Истината за съвместния ни живот не е в борбата, а в съобразяването с другостта на другия, дори в подпомагането му. Господството над сетивната ни природа, наричана често животинска, която с векове от една страна е отричана, а от друга е подмолно оправдавана от разума, се изразява в контрола над самолюбието, което не желае да държи сметка за онези десет или много повече заповеди, които изискват зачитане, уважение към другия в неговата другост. Според Левинас изглежда в крайна сметка всички те са сводими до или изводими от една единствена команда – “не убивай!”. Това е заповед, която ни командва, 156
но по съвсем различен начин в сравнение с командването на смъртните, които биха искали да изглеждат в очите на другите и може би в собствените си очи като безсмъртни. И всички ние съвсем не винаги осъзнаваме как дори и да не искаме, съучастваме в борбата, подпомагайки не живота, който би бил безсмислен и невъзможен без другите, а смъртта, за която не е от значение дали съм аз, или е другият, или е третият. 157
- Page 1 and 2:
МИННО-ГЕОЛОЖКИ УНИ
- Page 3 and 4:
СЪДЪРЖАНИЕ І. ИЗСЛЕ
- Page 5 and 6:
I. ИЗСЛЕДВАНИЯ МИТИ
- Page 7 and 8:
се приеме, че именн
- Page 9 and 10:
всичко виделия и ак
- Page 11 and 12:
проблясва и в ІІІ п
- Page 13 and 14:
Боет от Смирна - сле
- Page 15 and 16:
правят такива пред
- Page 17 and 18:
ориентации се изоб
- Page 19 and 20:
въплъщава както ре
- Page 21 and 22:
изстъпление на съз
- Page 23 and 24:
Менандър в De monarchia (I
- Page 25 and 26:
в атеисти. На Юлиан
- Page 27 and 28:
БЕЛЕЖКИ КЪМ ХРОНИК
- Page 29 and 30:
засяга повествован
- Page 31 and 32:
Сегалели, човек с н
- Page 33 and 34:
си за създаването н
- Page 35 and 36:
характеризиран кат
- Page 37 and 38:
на Йоан от Виченца:
- Page 39 and 40:
да се промени. На же
- Page 41 and 42:
емигрира в Сърбия,
- Page 43 and 44:
Прелатите” - самос
- Page 45 and 46:
35. Бицилли, П. Салим
- Page 47 and 48:
perspective: the uniformity of the
- Page 49 and 50:
поетически текстов
- Page 51 and 52:
на Народния театър
- Page 53 and 54:
днес воюва пролета
- Page 55 and 56:
Такава е визията въ
- Page 57 and 58:
кладенците на наши
- Page 59 and 60:
“вдъхновение-утеш
- Page 61 and 62:
да се случва. Като е
- Page 63 and 64:
В антропологичния
- Page 65 and 66:
* * * Чрез различни т
- Page 67 and 68:
22. Янев, Я. Духът на
- Page 69 and 70:
ГЛОБАЛИЗАЦИЯ ИЛИ Г
- Page 71 and 72:
задоволяване на ма
- Page 73 and 74:
случващата се соци
- Page 75 and 76:
Модерността отива
- Page 77 and 78:
социални идентично
- Page 79 and 80:
модерност според О
- Page 81 and 82:
опитва да сведе мно
- Page 83 and 84:
рационално познани
- Page 85 and 86:
Неравенства и стра
- Page 87 and 88:
конфликт и отношен
- Page 89 and 90:
ЛИТЕРАТУРА: Аристо
- Page 91 and 92:
предопределено от
- Page 93 and 94:
право участието на
- Page 95 and 96:
плащане на такса, т.
- Page 97 and 98:
Бележки 1. Всъщност
- Page 99 and 100:
II. ОБУЧЕНИЕ ИЗСЛЕДВ
- Page 101 and 102:
1. Очертаване на осн
- Page 103 and 104: краткост отделните
- Page 105 and 106: Вторият важен акце
- Page 107 and 108: обучението по хума
- Page 109 and 110: справянето на преп
- Page 111 and 112: Преподава необходи
- Page 113 and 114: Брой МГУ’03 МГУ’04 А
- Page 115 and 116: съревнованието с н
- Page 117 and 118: Дисциплина Хорариу
- Page 119 and 120: оптималния начин з
- Page 121 and 122: МГУ’03 Форма на оце
- Page 123 and 124: полза на необходим
- Page 125 and 126: на философски и соц
- Page 127 and 128: “История на филосо
- Page 129 and 130: Засега в образоват
- Page 131 and 132: МЕТОДИЧЕСКИ ОСОБЕН
- Page 133 and 134: мин., с пауза за акт
- Page 135 and 136: Ден / Натоварване/ В
- Page 137 and 138: ЗА РАЗЛИКАТА МЕЖДУ
- Page 139 and 140: трансцендентална с
- Page 141 and 142: III. ИЗВОРИ СВОБОДАТ
- Page 143 and 144: Човешката свобода
- Page 145 and 146: Сократ. И Сократ ра
- Page 147 and 148: Този начин на същес
- Page 149 and 150: Да бъдеш в отношени
- Page 151 and 152: СВОБОДАТА: МОЯТА И
- Page 153: организираното общ
- Page 157 and 158: основание на тази с
- Page 159 and 160: приятност. То, така
- Page 161 and 162: на човека, едно съз
- Page 163 and 164: V. ЮБИЛЕЙ 280 години о
- Page 165 and 166: “образът” (Bild) не е
- Page 167 and 168: сляпа, макар и необ
- Page 169 and 170: бъде квалифицирана
- Page 171 and 172: представлява “сам
- Page 173 and 174: 5. Robinson, H., Anschauung und Man
- Page 175 and 176: служат за априорни
- Page 177 and 178: Кант нарича изкуст
- Page 179 and 180: специфичност. И два
- Page 181 and 182: обговарянията на б
- Page 183 and 184: “невидяната слава
- Page 185 and 186: противоречие между
- Page 187 and 188: наслаждението и на
Change language