Известия - том VI - Минно-геоложки университет "Св. Иван Рилски"

СВОБОДАТА: МОЯТА И НА ДРУГИЯ
(Коментар към текста на Еманюел Левинас)
Мария Димитрова *
Еманюел Левинас /1906-1995/ е философът, който допринася
изключително за развитието на европейската философия като пръв представя
във Франция феноменологическите идеи на Едмунд Хусерл и Мартин Хайдегер.
За една година те са били негови учители във Фрайбургския университет,
Германия, но са оказали толкова силно влияние върху него, че той през целия си
живот и с цялото си творчество обсъжда темите и пътищата на мислене, в които
именно те са го въвели. Разбира се, като всеки голям философ Левинас
преобразува цялата понятийна мрежа, с която те са си служили и дава нова
насока на екзистенциалната аналитика на Хайдегер.
Впрочем отношението му към Хайдегер е особено интересно.
Наследявайки екзистенциалната ориентация, присъща на Хайдегеровата
фундаментална онтология, Левинас я критикува като “философия на властта”. И
не само защото Хайдегер е бил на страната на националсоциалистите, а
Левинас като евреин, роден и израснал в Литва, но емигрирал във Франция, се е
оказал в лагера на жертвите, гонени и унищожавани от хитлеризма. Може би в
резултат на чувствителността, която развиват слабите и преследваните, и в
резултат на дистанцирането си от Хайдегер – преди всичко морално и
политическо – Левинас проглежда за онези страни на човешкото
съсъществуване, които са убягвали от вниманието на предходната философия,
включително и от вниманието на автора на Битие и време.
Всъщност не само Хайдегеровата философия е “философия на
властта”, а в някакъв смисъл цялата модерна философия е водена от
легитимирането на желанието да се “вземат нещата в свои ръце”, да се
упражнява контрол, да се господства – най-напред да овладеем силите на
природата, после на обществото, а накрая, но не на последно място, Азът
самият да се овладее. Свободата, мислена като автономия и възможност за
избор е издигната в ранг на висша ценност. Днес обаче, следвайки Левинас, се
питаме дали това не е всъщност свободата на онзи, който се чувства
пълноправен владетел и господар на положението? Не е ли владетелят този,
който се ползва от суверенитета, за да господарува и да се разпорежда
своеволно върху дадена територия, която той смята за своя собствена? Такъв
стил на живот – на собственика и на разпореждащия се със съществуването тук
*
доктор, доцент по „Социална философия” в СУ „Св. Климент Охридски”.
153