Известия - том VI - Минно-геоложки университет "Св. Иван Рилски"

правят такива предания “митологични”. Ако не обърнем внимание на моделните
равнодействащи, които не просто създават контекст, но и са законодателни
спрямо него, лесно ще изпаднем в “наивен реализъм”, в ограничените
прогресистки тълкувания за приемствеността - например ако смятаме, че
принципите на прогностиката у пророците след Даниил са заимствувани от
Междуречието. Щом се вижда само метафориката и пророческата “институция”,
библейските свидетелства могат да се разчетат като плагиат у вавилонската
дивинационна система и повторението на долния принцип “vaticina ex eventu”.
Увличането по повърхността на “narratio”-то отмества вниманието от радикално
различния символизъм, възникващ в рамките на библейската свещена история, а
именно този контекст създава уникалната митологема на двата Завета. Да не
говорим, че така съвсем изпускаме огромното и неотменимото събитие –
издигането на божествения ориентир, което подхранва тези пророчества и пред
което избледняват малки подробности на библейския профетизъм. Ако
съглеждаме в тях само метафоричния израз на сакралното, ние сякаш отново
изпадаме в заблудата на Юлиан Апостат, обвинил християните в късоглед
атеизъм, понеже се освобождават от образа на старата сакралност 54 .
От друга страна само съотнасянето с тип моделиране показва, че има
случаи, когато цели митологеми за битийните катастрофи могат да нямат нищо
общо с идеята за моделния завършек, независимо от подвеждащото образно
сходство. В подобни случаи преданието “на космологичен език” диагностицира
смяната на етапи или стъпала на моделирането. Тъй като те в крайна сметка не
вещаят за нищо друго освен за пътища на сакралните модели, т.е. за тяхното
осъществяване в културната “материя”, профаниране и изчерпване, то
проблемът е в това, до каква степен митологемите на “цикличността” и на
“историческия организъм” позволяват да го разчетат. В първия случай
разшифровката на моделната промяна е много по-затруднена, доколкото
йерархичния строеж на космологично ориентирания пра-модел рязко обособява
онтологичните и евристичните зони, както и доста механично, немотивирано
съчетава природните и нравствените аспекти на сюжета. Тук общата културна
детерминация се скрива като основа на айсберга, прозирайки в своите
иносказания. Но например вече в шумеро-акадския мит за Атрахазис като
настойчив рефрен се изтъква, че краят на “човечеството”, т.е. на културния свят
идва с незачитането на боговете - сиреч с профанирането му 55 . А спасилият се
от всепомитащото бедствие притежава онази мъдрост и праведност
(необходимата дистанция и връзка с божествения свят), която позволява да се
построи нова културна вселена. А петте века от Дела и дни, парадигмални за
митографията и философията от цялата античност? Погледнати буквално, те
сочат стъпала на битийната и нравствената деградация на “поколенията” и
17