Известия - том VI - Минно-геоложки университет "Св. Иван Рилски"

Да бъдеш в отношение с лицето, с изразяването, във взаимоотношение
с нещото само по себе си, означава да се ситуираш в плана на транзитивността
без насилие. Това е планът на сътворяването. Редът на сътворяването е редът,
от който тиранията е изключена. И все пак, когато човек го достигне – а човек го
достига, когато открива лицето – човекът вече е отрекъл, че всяка екстериорност
трябва първо да бъде иманентност, че всяко минало трябва да бъде настояще,
че всяка команда е автономия и че всяко преподаване е припомняне. Ако
значимостта ме предшества или е външна спрямо мен (а безкрайната съпротива
на лицето срещу убийството е това значение, независимо от придаването на
значения) и ако аз мога да бъда във взаимоотношение със значението, което
идва от лицето, т.е. което е изразено - тогава главният факт на отношението с
тиранията е командата.
Когато свободите се наредят една до друга като сили, които се
утвърждават една друга, отричайки се една друга, се стига до войната, където
всеки ограничава другите. Те неизбежно се оспорват или се игнорират, т.е.
упражняват насилието и тиранията. Платон е показал, че тиранът не е нито
свободен, нито щастлив.
Този ред на тиранията и екстериорността може да бъде заместен от
един рационален ред, където отношенията между отделните воли са сведени до
общото им участие в разума, който не е екстериорен спрямо волите. Това е
държавата. Тя е интериоризация на външните отношения. «По-добре е всеки да
бъде управляван от божествената мъдрост, пребиваваща в него; или ако това е
невъзможно, тогава от външен авторитет, за да можем всички ние, доколкото е
възможно, да бъдем под едно и също управление, да бъдем приятели и равни».
Подобно на мита за Ер на Памфилий, простият факт, че живееш в добре
управлявана държава, не предпазва никого от лош избор, но философията е
тази божествена мъдрост, обитаваща вътре в нас, която ни имунизира против
тиранията.
Ние откриваме изразена тук необходимостта от ред без тирания, ред
който да осигурява свободата. Въпреки че тиранията привидно е действие и
свобода, тя не е нито свобода, нито действие. Борбата срещу митовете на
тираничната религия в глава II и III от Държавата на Платон в X глава води до
освобождаването на човешкото действие от боговете и от съдбата,
ограничавайки необходимостта с отговорността, свързана с избора и напускайки
реда, в който изборът се прави без от това да произтича като резултат
създаване на пречки за свободата на избора. Това е борбата срещу престижа на
песенното изкуство (гл. VIII) и отричането, че целта на поезията е тиранията и
насилието. Това Платоново учение в целостта си представлява абсолютно
валидна част от политическото решение на проблема за действието и свободата.
151