Известия - том VI - Минно-геоложки университет "Св. Иван Рилски"

Сократ. И Сократ радостно отбелязва, че Тразимах не се отзовава само с “да” и
“не” на това, което той казва. Сега искаме да опишем именно ситуацията, която е
условието за командване от страна на държавата, а тя на свой ред е условието
за свободата.
За да направим това, нека се върнем към анализа на тираничното или
насилственото действие. Насилственото действие не се състои във встъпването
в отношение с Другия; то се осъществява така, сякаш действащият е сам.
Насилственото действие, което изглежда като директно действие, като
непосредствено действие, в действителност трябва да се разглежда като
действие, което не докосва индивидуалността на този, който получава
въздействието, като действие, което не докосва неговата субстанция.
Действието върху нещата, трудът, се заключава в намирането на приложната
точка, където някакъв обект, благодарение на общите закони, до които неговата
индивидуалност е сведена изцяло, подчинява волята на работещия. Трудът не
намира, нито пък търси, нeщо особено в обекта.
Насилието над свободното същество, в най-общ смисъл, е войната.
Разбира се, войната не се различава от труда единствено с по-голямата
сложност на силите, приложени към материята, по непредвидимия характер на
тези сили и на тяхната формула, а по новата нагласа на действащия към своя
противник. Нима не се признава свободата на противника? Признава се, но тази
свобода е смятана за животинска. Тя е свободата на дивака, Тя е безлична: тя не
ми е дадена чрез лице, което е тоталната съпротива, без да бъде сила, а ми е
дадена в моя страх и в моята смелост, която превъзхожда страха. Смелостта не
е нагласа при срещата с другия, а нагласата по отношение на мен самия.
Свободата, с която аз се боря, не ме приближава до другия, защото аз се
хвърлям сляпо срещу него. Войната не е сблъсък на две субстанции, тя не е
сблъсък на две намерения, а опит на един човек да господства над друг,
изненадвайки го, из засада. Войната е засада. Тя е хващане субстанцията на
другия, на неговата сила и независимост, но тръгвайки от неговата слабост.
Войната е търсене на Ахилесовата пета; тя е посрещане на другия/противника с
логистична пресметливост, подобно на инженер, измерващ усилието,
необходимо за разбиване масата на врага. Другият е превърнат в маса. Именно
това описва отношението на войната и по това я приближава до насилието на
труда.
Казано с други думи, това, което характеризира насилственото
действие, което характеризира тиранията, е фактът, че не се гледа в лицето
този, към който се прилага действието. Ще го кажем по-точно: фактът, че не се
открива лицето, че се гледа на другото свободно същество като на сила, че се
разглежда другият като дивак, че другият се отъждествява с неговата мощ.
147