Известия - том VI - Минно-геоложки университет "Св. Иван Рилски"

III. ИЗВОРИ
СВОБОДАТА И КОМАНДВАНЕТО
Eманюел Левинас
Да командваш означава да действаш върху волята. Всред всички
видове действия, да действаш върху волята, означава да действаш истински.
Това означава да действаш върху независимата реалност, върху това, което
отговаря не само с голямо съпротивление, а с абсолютна съпротива – съпротива
от съвсем друг порядък в сравнение с голямото съпротивление. Ние наричаме
човек на действието не този, който работи, т.е. който движи нещата, и не този,
който воюва, а този, който командва работата на другите и командва войната.
Действието не просто включва свободата на действащия - фактът, че
той не се влияе от нещо външно; то включва също ефикасната връзка и
определянето на външното и независимото. Но реалност, която е външна и
независима, не може да не бъде свободна. Свободата е именно това, което
отказва да се подчини на действието.
Как тогава действието е възможно? Как да бъде огъната една свобода,
която по дефиниция не е гъвкава? Как да се въздейства върху това пасивното?
Как да се задвижи неподвижният двигател?
От Античността насам, проблемът за тази невъзможност на
командването и на действието се решава като се твърди, че да командваш
значи да бъдеш предварително в съгласие с волята, която командваш.
В Държавата Платон казва: в качеството си на водач никой не
предлага и не заповядва това, което е полезно за него, а това, което е полезно за
командвания. Да командваш означава да ръководиш волята на този, който се
подчинява.
Привидната хетерономия на командата, в действителност, не е нищо
друго, освен автономия, защото свободата да командваш не е сляпа сила, а е
акт на разумното мислене. Една воля не може да получи команда от друга воля,
ако не открива тази команда в самата себе си. Командването отвън е всъщност
командване отвътре. Ако командата противоречи на разума, тя се сблъсква с
абсолютната съпротива на разума. Разбира се, разумното същество може да се
изложи на смъртна опасност, отказвайки да се подчини на абсурдната заповед,
но се твърди, че е достатъчно да се приеме смъртта, за да умреш свободен.
Човек запазва своята неограничена способност да отказва, благодарение на
свободата си на мислене.
143