Известия - том VI - Минно-геоложки университет "Св. Иван Рилски"

трансцендентална се нарича не само и единствено философската рефлексия
върху условията, съгласно които човек има или прави света си. В този втория
смисъл Кант говори за “трансцендентална аперцепция”, за “трансцендентална
синтеза на способността за въображение”, за “трансцендентални схеми”, а което
е още по-обезпокоително (с оглед на потенциалното смесване на двете понятия)
- за “трансцендентален субект” и “трансцендентален обект”.
Нека разгледаме първо в какъв смисъл Кант говори например за
“трансцендентална аперцепция” и за “трансцендентална синтеза”. Те са
наречени “трансцендентални” в смисъл, че представляват действия на
спонтанността или “функции”, които съставляват основата на възможността и
също осъществяват априорните форми на нашето познание. Всъщност, т. нар.
“Коперникански обрат” във философията на Кант е възможен само при
предпоставката за дейностния (“спонтанен”) характер на познанието като такова.
Зад всяка априорна форма или положение, според Кант, стои всъщност една
спонтанна дейност или “функция” 2 . Така например той неслучайно отбелязва, че
“понятията почиват върху функции” (1, 142). В тази насока може да се проследи,
че Кант отнася термина “трансцендентален” за разлика от термина “априорен”
изключително към спонтанни структуро-полагащи действия на познавателната
способност. Така например Кант говори за априорни форми на сетивността, за
априорни понятия, за априорни основни положения, но става ли дума за самата
активност (действията), а не за нейните продукти, той ги нарича
“трансцендентални синтези”. На едно място от критиката Кант директно говори
за “трансцендентални действия на духа” (transzendentale Handlungen des Gemüts)
(1, 179), към които в конкретния случай той причислява синтезата на
способността за въображение. Тези действия се наричат от Кант
“трансцендентални” поради това, че чрез тях се прави възможно опитното
познание като такова, продуциращи a priori формата, в която то бива
организирано. И ако ни е позволено тук да използваме приетия 3 и развития от Й.
Г. Фихте термин за “полагане” (Setzen), обозначаващ действеността на
теоретическия или практически Аз, бихме могли да обобщим, че
трансцендентално при Кант е самото полагане (спонтанната активност на
познавателните способности), докато априорни са техните вече положени форми
(продукти) структуриращи многообразието на опита. И така - в понятията
“трансцендентален субект” и “трансцендентален обект” не бива да се виждат
някакви метафизически отвъд-опитни предметности или същности, а най-вече
формалните полюси на въпросната познавателна активност. Тези понятия, както
Кант многократно подчертава, не могат да бъдат предметно-съдържателно
определени, защото липсва съответен интелектуален наглед, в който те да
бъдат “дадени”.
141