ÐзвеÑÑÐ¸Ñ - Ñом VI - Ðинно-геоложки ÑнивеÑÑиÑÐµÑ "Св. Ðван РилÑки"
ÐзвеÑÑÐ¸Ñ - Ñом VI - Ðинно-геоложки ÑнивеÑÑиÑÐµÑ "Св. Ðван РилÑки"
ÐзвеÑÑÐ¸Ñ - Ñом VI - Ðинно-геоложки ÑнивеÑÑиÑÐµÑ "Св. Ðван РилÑки"
Create successful ePaper yourself
Turn your PDF publications into a flip-book with our unique Google optimized e-Paper software.
трансцендентална се нарича не само и единствено философската рефлексия<br />
върху условията, съгласно които човек има или прави света си. В този втория<br />
смисъл Кант говори за “трансцендентална аперцепция”, за “трансцендентална<br />
синтеза на способността за въображение”, за “трансцендентални схеми”, а което<br />
е още по-обезпокоително (с оглед на потенциалното смесване на двете понятия)<br />
- за “трансцендентален субект” и “трансцендентален обект”.<br />
Нека разгледаме първо в какъв смисъл Кант говори например за<br />
“трансцендентална аперцепция” и за “трансцендентална синтеза”. Те са<br />
наречени “трансцендентални” в смисъл, че представляват действия на<br />
спонтанността или “функции”, които съставляват основата на възможността и<br />
също осъществяват априорните форми на нашето познание. Всъщност, т. нар.<br />
“Коперникански обрат” във философията на Кант е възможен само при<br />
предпоставката за дейностния (“спонтанен”) характер на познанието като такова.<br />
Зад всяка априорна форма или положение, според Кант, стои всъщност една<br />
спонтанна дейност или “функция” 2 . Така например той неслучайно отбелязва, че<br />
“понятията почиват върху функции” (1, 142). В тази насока може да се проследи,<br />
че Кант отнася термина “трансцендентален” за разлика от термина “априорен”<br />
изключително към спонтанни структуро-полагащи действия на познавателната<br />
способност. Така например Кант говори за априорни форми на сетивността, за<br />
априорни понятия, за априорни основни положения, но става ли дума за самата<br />
активност (действията), а не за нейните продукти, той ги нарича<br />
“трансцендентални синтези”. На едно място от критиката Кант директно говори<br />
за “трансцендентални действия на духа” (transzendentale Handlungen des Gemüts)<br />
(1, 179), към които в конкретния случай той причислява синтезата на<br />
способността за въображение. Тези действия се наричат от Кант<br />
“трансцендентални” поради това, че чрез тях се прави възможно опитното<br />
познание като такова, продуциращи a priori формата, в която то бива<br />
организирано. И ако ни е позволено тук да използваме приетия 3 и развития от Й.<br />
Г. Фихте термин за “полагане” (Setzen), обозначаващ действеността на<br />
теоретическия или практически Аз, бихме могли да обобщим, че<br />
трансцендентално при Кант е самото полагане (спонтанната активност на<br />
познавателните способности), докато априорни са техните вече положени форми<br />
(продукти) структуриращи многообразието на опита. И така - в понятията<br />
“трансцендентален субект” и “трансцендентален обект” не бива да се виждат<br />
някакви метафизически отвъд-опитни предметности или същности, а най-вече<br />
формалните полюси на въпросната познавателна активност. Тези понятия, както<br />
Кант многократно подчертава, не могат да бъдат предметно-съдържателно<br />
определени, защото липсва съответен интелектуален наглед, в който те да<br />
бъдат “дадени”.<br />
141