Известия - том VI - Минно-геоложки университет "Св. Иван Рилски"

намират отвъд пределите на възможния опит, а онези понятия (или основни
положения) които претендират да познават такива предмети, или евентуална
употреба (Gebrauch) на въпросните понятия по отношение на предметите
надхвърлящи възможния опит 1 . (Подобна употреба, както е известно според Кант
се явява невъзможна, тъй като ние не притежаваме един несетивен
/интелектуален/ наглед, чрез който такива предмети биха могли да ни се дадат.)
Наред с това чрез термина “трансцендентално” Кант обозначава не
точно априорните положения, които правят възможен във формален план всеки
един опит (и които в този смисъл сами не са резултат от опит, а го надхвърлят в
качеството на негови условия), а по-скоро философското и теоретично
изследване на тези априорни положения. Тук е мястото да приведем известната
дефиниция на Кант: “Наричам трансцендентално всяко познание, което се
занимава изобщо не с предметите, а с начина ни на познание на предметите,
доколкото този начин на познание трябва да бъде възможен a priori” (1, 93). Тук
става пределно ясно, че трансценденталното познание при Кант не е някакво
познание относно предмети (същности), т.е. то не е “реално” познание, а е
познание относно начина, по-който се осъществява самото реално познание в
опита, доколкото този начин трябва да е възможен a priori, т.е. независимо и
“преди” (не по време) всеки един даден предмет в този опит. Ето защо под
“трансцендентално” познание в никакъв случай не бива да се разбира някакъв
особен вид познание относно някакви метафизически (интелигибилни) същности,
а единствено философското мета-познание, което рефлектирайки върху
реалното познание, търси и установява априорните условия за неговата
възможност и валидност. (Така например “трансцендентална аналитика” при
Кант обозначава учението за априорните форми и функции на разсъдъка по
отношение на предметите на опита изобщо, а “трансцендентална естетика”
учението за априорните форми на сетивността). Ето защо термина
“трансцендентално” взет в неговия строг мисъл не бива да се отнася към никакви
предметности, а единствено към философската рефлексия относно начина на
познание на дадени предметности. Предмет на трансценденталното познание са
не някакви обекти (били те “феноменални” или “ноуменални”), а самото
познавателно отношение към обекти на опита, доколкото то може да бъде
определено a priori. Заедно с това във Втората и Третата Критики на Кант
предмет на трансценденталното изследване са респективно практическото
(етически-дейното) и естетическото отнасяне към предмети (в най-общия смисъл
на думата), също доколкото тези отнасяния могат да бъдат определени a priori.
Трудностите обаче, свързани с често срещаната опасност терминът
“трансцендентален” да бъде смесват с “трансцедентен”, идват от там, че Кант го
използва и в един втори смисъл, по-различен от горния, при което
140