Известия - том VI - Минно-геоложки университет "Св. Иван Рилски"

ЗА РАЗЛИКАТА МЕЖДУ ТРАНСЦЕНДЕНТНО
И ТРАНСЦЕНДЕНТАЛНО У КАНТ
Христо Стоев *
Трябва да се отбележи, че и двата израза произлизат от латинския
глагол transcendere и съответно от причастието transcendens, което означава
“прекрачващ”, “преминаващ отвъд”. Съгласно това в метафизически план
“трансцендентно” означава онова, което надхвърля границите на естествения,
познаваем чрез сетивата свят, т.е. отвъдното в онтологически и познавателен
смисъл. Паралелно с това, но вече в един предимно епистемологически план
“трансценденталиите” в схоластическата философия означават вече не просто
същностите или предметите, които лежат отвъд пределите на сетивния свят, а
онези своеобразни понятия (или както се изразява самият Кант – “предикати” (1,
157), които надхвърлят най-висшите понятийни редове, всеки един от които
редове е подчинен на определена категория. В този смисъл “трансцендентални”
са понятията (предикатите), които имат своя смисъл и употреба, прекрачвайки
границите, задавани от най-общите категориални редове както по отделно, така
и като цяло. Следователно още в тази начална употреба на термините, ние
можем да набележим следното отношение: ако “трансцендентно” е
надхвърлящото дадена област в предметен план, то “трансценденталното” е
надхвърлящото въпросната област в един по-скоро познавателно-рефлексивен
план.
Първото категорично разграничение на двете понятия е направено от
Кант. Можем да формулираме следното: ако “трансцендентното” за Кант е онова,
което се простира отвъд границите на всеки един опит и в този смисъл е
непознаваемо, то “трансценденталното” е съвкупността от априорните условия,
които надхвърлят всеки един опит, чрез това, че го правят възможен. В този
смисъл в литературата върху Кант често се казва, че “трансцендентни” са
например “нещата сами по себе си”, тъй като те никога не могат да станат
предмет на възможен опит, докато “трансцендентални” са например операциите
на разсъдъка, чрез които той сякаш отгоре конституира опита като систематично
цяло.
И все пак предложената формулировка не е съвсем точна. Оказва се,
че за да разберем понятията за “трансцендентно” и “трансцендентално” при Кант,
трябва да минем на едно по-висше ниво на философската рефлексия върху
опита. В този смисъл трансцендентни при Кант са не самите предмети, които се
*
доктор, старши асистент по „История на философията” в МГУ „Св. Иван Рилски”.
139