Известия - том VI - Минно-геоложки университет "Св. Иван Рилски"

* не възприемат изцяло (преобладаващата част от футболистите аматьори)
основната цел, характерна за професионалните отбори - високи спортни
резултати.
В този смисъл трябва да подчертаем, че може би най-важна особеност в
процеса на технико-тактическата подготовка на такива състезатели е свързана с
избора на най-подходящите методи за подготовка. Дългогодишният ни
педагогически и треньорски опит с редица аматьорски, в т.ч. и със студентски
отбори (“Академик” - София, НСА “В. Левски”, МГУ “Св. Ив. Рилски” и др.) ни даде
основание да смятаме, че най-подходящи и ефективни са игровият и
състезателният методи с някои техни варианти (разновидности).
В подкрепа на това наше експертно становище са и резултатите от
експеримента, който проведохме в МГУ “Св. Иван Рилски” през учебната 2001/02
г. (септември 2001 – юни 2002 г.). В него участваха три групи от по 20 студенти (І
и ІІ курс) – 1. Експериментална; 2. Експериментална и Контролна група. Двете
експериментални групи се обучаваха в часовете по физическо възпитание (спорт
по избор – футбол) по разработения от нас нов вариант на игровия метод или т.
нар. пирамидално-състезателен метод на обучение. Същността на метода
описахме в минали наши публикации /8, 9/. Тук обаче, с оглед на това, че
методът е много подходящ за адаптиране в подготовката на различни
аматьорски и детско-юношески отбори, ще си позволим съвсем накратко да
припомним неговата същност. Тя се състои в това учебната група в часа
(респективно отборът в отделната тренировка) да бъде разделена на два
състава от по 9 студенти, условно обозначени като отбор “А” и отбор ”Б”. От своя
страна тези два отбора са разделени на други три състава от по 3-ма играчи.
Така в един учебен час по футбол първоначално играят един срещу друг трите
състава от по 3-ма състезатели от отбор “А” съответно срещу трите състава от
по 3-ма състезатели от “Б”. След това две от 3-ките от отбор “А” съставят отбор
от 6-ма, който се среща с друг такъв отбор от “Б”, като през това време в отделен
мач продължават да играят един срещу друг останалите две 3-ки (в следващия
част играят други две 3-ки противници и т.н. в часовете се редуват). При играта
по шесторки, важеше правилото последният в отбраната да изпълнява ролята на
вратар, играейки с ръце в собственото си наказателно поле. В края на часа
противниците играят в пълни състави – по 9-ма. Така в първия час схемата на
игра е 3:3, 6:6 и 9:9, а в следващия час в обратен ред. Всъщност налице е една
количествена пирамида и три относително отделни игри (срещи) във всеки час,
посредством състезателния метод (както се вижда във всеки час са ангажирани
активно осемнадесет студенти, участието на 1-2 студенти в повече или по-малко
не изключва същността на метода). Всеки мач 3:3, 6:6 и 9:9 (или обратно в
следващото занятие) след 10-15 минутно организирано разгряване трае по 20
134