ÐзвеÑÑÐ¸Ñ - Ñом VI - Ðинно-геоложки ÑнивеÑÑиÑÐµÑ "Св. Ðван РилÑки"
ÐзвеÑÑÐ¸Ñ - Ñом VI - Ðинно-геоложки ÑнивеÑÑиÑÐµÑ "Св. Ðван РилÑки"
ÐзвеÑÑÐ¸Ñ - Ñом VI - Ðинно-геоложки ÑнивеÑÑиÑÐµÑ "Св. Ðван РилÑки"
You also want an ePaper? Increase the reach of your titles
YUMPU automatically turns print PDFs into web optimized ePapers that Google loves.
* не възприемат изцяло (преобладаващата част от футболистите аматьори)<br />
основната цел, характерна за професионалните отбори - високи спортни<br />
резултати.<br />
В този смисъл трябва да подчертаем, че може би най-важна особеност в<br />
процеса на технико-тактическата подготовка на такива състезатели е свързана с<br />
избора на най-подходящите методи за подготовка. Дългогодишният ни<br />
педагогически и треньорски опит с редица аматьорски, в т.ч. и със студентски<br />
отбори (“Академик” - София, НСА “В. Левски”, МГУ “Св. Ив. Рилски” и др.) ни даде<br />
основание да смятаме, че най-подходящи и ефективни са игровият и<br />
състезателният методи с някои техни варианти (разновидности).<br />
В подкрепа на това наше експертно становище са и резултатите от<br />
експеримента, който проведохме в МГУ “Св. Иван Рилски” през учебната 2001/02<br />
г. (септември 2001 – юни 2002 г.). В него участваха три групи от по 20 студенти (І<br />
и ІІ курс) – 1. Експериментална; 2. Експериментална и Контролна група. Двете<br />
експериментални групи се обучаваха в часовете по физическо възпитание (спорт<br />
по избор – футбол) по разработения от нас нов вариант на игровия метод или т.<br />
нар. пирамидално-състезателен метод на обучение. Същността на метода<br />
описахме в минали наши публикации /8, 9/. Тук обаче, с оглед на това, че<br />
методът е много подходящ за адаптиране в подготовката на различни<br />
аматьорски и детско-юношески отбори, ще си позволим съвсем накратко да<br />
припомним неговата същност. Тя се състои в това учебната група в часа<br />
(респективно отборът в отделната тренировка) да бъде разделена на два<br />
състава от по 9 студенти, условно обозначени като отбор “А” и отбор ”Б”. От своя<br />
страна тези два отбора са разделени на други три състава от по 3-ма играчи.<br />
Така в един учебен час по футбол първоначално играят един срещу друг трите<br />
състава от по 3-ма състезатели от отбор “А” съответно срещу трите състава от<br />
по 3-ма състезатели от “Б”. След това две от 3-ките от отбор “А” съставят отбор<br />
от 6-ма, който се среща с друг такъв отбор от “Б”, като през това време в отделен<br />
мач продължават да играят един срещу друг останалите две 3-ки (в следващия<br />
част играят други две 3-ки противници и т.н. в часовете се редуват). При играта<br />
по шесторки, важеше правилото последният в отбраната да изпълнява ролята на<br />
вратар, играейки с ръце в собственото си наказателно поле. В края на часа<br />
противниците играят в пълни състави – по 9-ма. Така в първия час схемата на<br />
игра е 3:3, 6:6 и 9:9, а в следващия час в обратен ред. Всъщност налице е една<br />
количествена пирамида и три относително отделни игри (срещи) във всеки час,<br />
посредством състезателния метод (както се вижда във всеки час са ангажирани<br />
активно осемнадесет студенти, участието на 1-2 студенти в повече или по-малко<br />
не изключва същността на метода). Всеки мач 3:3, 6:6 и 9:9 (или обратно в<br />
следващото занятие) след 10-15 минутно организирано разгряване трае по 20<br />
134