ÐзвеÑÑÐ¸Ñ - Ñом VI - Ðинно-геоложки ÑнивеÑÑиÑÐµÑ "Св. Ðван РилÑки"
ÐзвеÑÑÐ¸Ñ - Ñом VI - Ðинно-геоложки ÑнивеÑÑиÑÐµÑ "Св. Ðван РилÑки" ÐзвеÑÑÐ¸Ñ - Ñом VI - Ðинно-геоложки ÑнивеÑÑиÑÐµÑ "Св. Ðван РилÑки"
и “Геология и геоинформатика”, така и в тези на магистърските програми “Руднична вентилация” и “АИУТ”, макар и като избираем предмет. Почти неразработена насока в обучението на студентите от МГУ е усвояването на психологически знания. Засега в учебните планове само на една магистърска програма - “Руднична вентилация и техническа безопасност”, е включена дисциплина от това направление на научната област “Социални правни науки” - “Психология на безопасността на труда и ергономията”. За визираните дисциплини почти във всички учебни планове са предвидени освен часове за лекции, още и за семинарни занятия, макар и в различен обем. Поради това обстоятелство е уместно да се прилагат различни форми за оценка знанията на обучаемите – текуща оценка, тест, писмен изпит или др. Хуманитарното обучение на магистърската степен следва да бъде по-прагматично насочено и да осигурява максимално широки възможности за избор на хуманитарни дисциплини от страна на студентите. Тези предмети могат да се включат както в рамките на цялостни хуманитарни програми, така и да присъстват като самостоятелни курсове в специализирани нехуманитарни програми. Към посочените по-горе дисциплини могат да бъдат добавени още предмети, като: “Приложна етика” /напр. “Бизнесетика”/, “Социална психология”, “Информационно-търсещи системи”, “Фирмена култура” и др. Последните две вече се преподават в МГУ. Така например дисциплината “Информационнотърсещи системи” е включена в учебните планове на магистърските програми “Приложна геофизика” и “Минерални технологии”, освен в бакалавърската специалност “Сондиране и добив на нефт и газ”. Така или иначе на това образователно равнище изучаваните хуманитарни и социални дисциплини трябва да имат подчертано приложен характер. Хорариумите и формите за оценяване се определят според спецификата на специалностите, по които се води обучение на това ниво. Образованието в областта на философските и социални науки на докторската степен следва да включва поне една задължителна или задължително-избираема дисциплина. Най-полезно за обучаемите не само при подготовката на техните дисертационни трудове, но и за по-нататъшната им изследователска дейност, като че ли би било обучението по предмета “Логика и методология на науката”. Неговото изучаване би гарантирало усвояване от докторантите на минимален обем от знания за специфичните черти, методи и функции както на научното познание изобщо, така и на конкретната наука, в областта на която им предстои да работят. Естествено занятията следва да се профилират спрямо научната област, в която докторантът подготвя своята дисертация. * * * 130
Засега в образователната практика на МГУ преобладава по-скоро несъгласуваното между специалностите преподаване на философски и социални науки. Само в учебните планове на отделни специалности се наблюдава последователно включване на взаимно обвързани учебни дисциплини от този вид. Прави впечатление присъствието на едни и същи учебни предмети в обучението на студенти от различни образователно-квалификационни степени, което говори че почти няма разбиране за спецификата на различните по тип дисциплини. Очевидно трябва да се работи за внедряване на единен модел на хуманитарно обучение в нашето висше училище. Засега са направени само отделни стъпки по неговото внедряване в някои специалности. За да може той да изиграе своята роля за подобряване качеството на обучението в МГУ е нужно изработването на цялостна визия за бъдещото развитие на обучението по философски и социални науки, която евентуално да бъде одобрена от Академичния съвет на МГУ. Едва тогава чрез последователното внедряване на цялостния модел за хуманитарно обучение в образователния процес по всички специалности ще се гарантира еквивалентна по качество подготовка на всички обучаеми по тези дисциплини. Ще бъде осигурена обвързаност и приемственост между отделните учебни предмети от хуманитарния сегмент в завършена система с общи образователни принципи и цели. Това би довело до повишаване ефективността от преподавателската дейност по дисциплините от този сегмент в университетското обучение, осъществявано в нашето висше училище. Бележки 1. Този текст представлява съкратен вариант на отчета за осъществения през 2004 г. от преподаватели от катедра “Философски и социални науки” проект по НИР в МГУ със същото наименование. 2. Резултатите от него са публикувани в статията на Д. Тодоров – Обучението по философски и социални науки на студентите от МГУ “Св. Иван Рилски”: състояние и перспективи (В: Известия на Хуманитарния департамент, Т. 2, С., ИК “Св. Иван Рилски”, 2002). 3. Изследването бе проведено в: ВТУ “Св.св. Кирил и Методий”, ЛТУ, МГУ “Св. Иван Рилски”, СУ “Св. Климент Охридски”, ТУ-Варна, Университет “Проф. д-р Асен Златаров”, УАСГ и УНСС. 4. Резултатите от него са публикувани в статията на Д. Тодоров – Състояние и перспективи на преподаването на хуманитарни и социални науки в нехуманитарните специалности на българските висши училища (В: Стратегии в образователната и научна политика, бр. 4, 2003). 5. Не посочват друга опция за оптималното изнасяне на лекциите по философски и хуманитарните дисциплини. 6. Макар и да твърдят, че има друг по-успешен начин семинарните занятия по хуманитарни науки да са по-работещи, не го посочват. 131
- Page 77 and 78: социални идентично
- Page 79 and 80: модерност според О
- Page 81 and 82: опитва да сведе мно
- Page 83 and 84: рационално познани
- Page 85 and 86: Неравенства и стра
- Page 87 and 88: конфликт и отношен
- Page 89 and 90: ЛИТЕРАТУРА: Аристо
- Page 91 and 92: предопределено от
- Page 93 and 94: право участието на
- Page 95 and 96: плащане на такса, т.
- Page 97 and 98: Бележки 1. Всъщност
- Page 99 and 100: II. ОБУЧЕНИЕ ИЗСЛЕДВ
- Page 101 and 102: 1. Очертаване на осн
- Page 103 and 104: краткост отделните
- Page 105 and 106: Вторият важен акце
- Page 107 and 108: обучението по хума
- Page 109 and 110: справянето на преп
- Page 111 and 112: Преподава необходи
- Page 113 and 114: Брой МГУ’03 МГУ’04 А
- Page 115 and 116: съревнованието с н
- Page 117 and 118: Дисциплина Хорариу
- Page 119 and 120: оптималния начин з
- Page 121 and 122: МГУ’03 Форма на оце
- Page 123 and 124: полза на необходим
- Page 125 and 126: на философски и соц
- Page 127: “История на филосо
- Page 131 and 132: МЕТОДИЧЕСКИ ОСОБЕН
- Page 133 and 134: мин., с пауза за акт
- Page 135 and 136: Ден / Натоварване/ В
- Page 137 and 138: ЗА РАЗЛИКАТА МЕЖДУ
- Page 139 and 140: трансцендентална с
- Page 141 and 142: III. ИЗВОРИ СВОБОДАТ
- Page 143 and 144: Човешката свобода
- Page 145 and 146: Сократ. И Сократ ра
- Page 147 and 148: Този начин на същес
- Page 149 and 150: Да бъдеш в отношени
- Page 151 and 152: СВОБОДАТА: МОЯТА И
- Page 153 and 154: организираното общ
- Page 155 and 156: но по съвсем различ
- Page 157 and 158: основание на тази с
- Page 159 and 160: приятност. То, така
- Page 161 and 162: на човека, едно съз
- Page 163 and 164: V. ЮБИЛЕЙ 280 години о
- Page 165 and 166: “образът” (Bild) не е
- Page 167 and 168: сляпа, макар и необ
- Page 169 and 170: бъде квалифицирана
- Page 171 and 172: представлява “сам
- Page 173 and 174: 5. Robinson, H., Anschauung und Man
- Page 175 and 176: служат за априорни
- Page 177 and 178: Кант нарича изкуст
Засега в образователната практика на МГУ преобладава по-скоро<br />
несъгласуваното между специалностите преподаване на философски и<br />
социални науки. Само в учебните планове на отделни специалности се<br />
наблюдава последователно включване на взаимно обвързани учебни дисциплини<br />
от този вид. Прави впечатление присъствието на едни и същи учебни предмети в<br />
обучението на студенти от различни образователно-квалификационни степени,<br />
което говори че почти няма разбиране за спецификата на различните по тип<br />
дисциплини. Очевидно трябва да се работи за внедряване на единен модел на<br />
хуманитарно обучение в нашето висше училище. Засега са направени само<br />
отделни стъпки по неговото внедряване в някои специалности. За да може той да<br />
изиграе своята роля за подобряване качеството на обучението в МГУ е нужно<br />
изработването на цялостна визия за бъдещото развитие на обучението по<br />
философски и социални науки, която евентуално да бъде одобрена от<br />
Академичния съвет на МГУ. Едва тогава чрез последователното внедряване на<br />
цялостния модел за хуманитарно обучение в образователния процес по всички<br />
специалности ще се гарантира еквивалентна по качество подготовка на всички<br />
обучаеми по тези дисциплини. Ще бъде осигурена обвързаност и приемственост<br />
между отделните учебни предмети от хуманитарния сегмент в завършена<br />
система с общи образователни принципи и цели. Това би довело до повишаване<br />
ефективността от преподавателската дейност по дисциплините от този сегмент в<br />
университетското обучение, осъществявано в нашето висше училище.<br />
Бележки<br />
1. Този текст представлява съкратен вариант на отчета за осъществения през 2004 г. от<br />
преподаватели от катедра “Философски и социални науки” проект по НИР в МГУ със<br />
същото наименование.<br />
2. Резултатите от него са публикувани в статията на Д. Тодоров – Обучението по<br />
философски и социални науки на студентите от МГУ “Св. Иван Рилски”: състояние и<br />
перспективи (В: Известия на Хуманитарния департамент, Т. 2, С., ИК “Св. Иван Рилски”,<br />
2002).<br />
3. Изследването бе проведено в: ВТУ “Св.св. Кирил и Методий”, ЛТУ, МГУ “Св. Иван<br />
Рилски”, СУ “Св. Климент Охридски”, ТУ-Варна, Университет “Проф. д-р Асен Златаров”,<br />
УАСГ и УНСС.<br />
4. Резултатите от него са публикувани в статията на Д. Тодоров – Състояние и перспективи<br />
на преподаването на хуманитарни и социални науки в нехуманитарните специалности на<br />
българските висши училища (В: Стратегии в образователната и научна политика, бр. 4,<br />
2003).<br />
5. Не посочват друга опция за оптималното изнасяне на лекциите по философски и<br />
хуманитарните дисциплини.<br />
6. Макар и да твърдят, че има друг по-успешен начин семинарните занятия по хуманитарни<br />
науки да са по-работещи, не го посочват.<br />
131