Известия - том VI - Минно-геоложки университет "Св. Иван Рилски"

Известия - том VI - Минно-геоложки университет "Св. Иван Рилски" Известия - том VI - Минно-геоложки университет "Св. Иван Рилски"

01.11.2014 Views

и “Геология и геоинформатика”, така и в тези на магистърските програми “Руднична вентилация” и “АИУТ”, макар и като избираем предмет. Почти неразработена насока в обучението на студентите от МГУ е усвояването на психологически знания. Засега в учебните планове само на една магистърска програма - “Руднична вентилация и техническа безопасност”, е включена дисциплина от това направление на научната област “Социални правни науки” - “Психология на безопасността на труда и ергономията”. За визираните дисциплини почти във всички учебни планове са предвидени освен часове за лекции, още и за семинарни занятия, макар и в различен обем. Поради това обстоятелство е уместно да се прилагат различни форми за оценка знанията на обучаемите – текуща оценка, тест, писмен изпит или др. Хуманитарното обучение на магистърската степен следва да бъде по-прагматично насочено и да осигурява максимално широки възможности за избор на хуманитарни дисциплини от страна на студентите. Тези предмети могат да се включат както в рамките на цялостни хуманитарни програми, така и да присъстват като самостоятелни курсове в специализирани нехуманитарни програми. Към посочените по-горе дисциплини могат да бъдат добавени още предмети, като: “Приложна етика” /напр. “Бизнесетика”/, “Социална психология”, “Информационно-търсещи системи”, “Фирмена култура” и др. Последните две вече се преподават в МГУ. Така например дисциплината “Информационнотърсещи системи” е включена в учебните планове на магистърските програми “Приложна геофизика” и “Минерални технологии”, освен в бакалавърската специалност “Сондиране и добив на нефт и газ”. Така или иначе на това образователно равнище изучаваните хуманитарни и социални дисциплини трябва да имат подчертано приложен характер. Хорариумите и формите за оценяване се определят според спецификата на специалностите, по които се води обучение на това ниво. Образованието в областта на философските и социални науки на докторската степен следва да включва поне една задължителна или задължително-избираема дисциплина. Най-полезно за обучаемите не само при подготовката на техните дисертационни трудове, но и за по-нататъшната им изследователска дейност, като че ли би било обучението по предмета “Логика и методология на науката”. Неговото изучаване би гарантирало усвояване от докторантите на минимален обем от знания за специфичните черти, методи и функции както на научното познание изобщо, така и на конкретната наука, в областта на която им предстои да работят. Естествено занятията следва да се профилират спрямо научната област, в която докторантът подготвя своята дисертация. * * * 130

Засега в образователната практика на МГУ преобладава по-скоро несъгласуваното между специалностите преподаване на философски и социални науки. Само в учебните планове на отделни специалности се наблюдава последователно включване на взаимно обвързани учебни дисциплини от този вид. Прави впечатление присъствието на едни и същи учебни предмети в обучението на студенти от различни образователно-квалификационни степени, което говори че почти няма разбиране за спецификата на различните по тип дисциплини. Очевидно трябва да се работи за внедряване на единен модел на хуманитарно обучение в нашето висше училище. Засега са направени само отделни стъпки по неговото внедряване в някои специалности. За да може той да изиграе своята роля за подобряване качеството на обучението в МГУ е нужно изработването на цялостна визия за бъдещото развитие на обучението по философски и социални науки, която евентуално да бъде одобрена от Академичния съвет на МГУ. Едва тогава чрез последователното внедряване на цялостния модел за хуманитарно обучение в образователния процес по всички специалности ще се гарантира еквивалентна по качество подготовка на всички обучаеми по тези дисциплини. Ще бъде осигурена обвързаност и приемственост между отделните учебни предмети от хуманитарния сегмент в завършена система с общи образователни принципи и цели. Това би довело до повишаване ефективността от преподавателската дейност по дисциплините от този сегмент в университетското обучение, осъществявано в нашето висше училище. Бележки 1. Този текст представлява съкратен вариант на отчета за осъществения през 2004 г. от преподаватели от катедра “Философски и социални науки” проект по НИР в МГУ със същото наименование. 2. Резултатите от него са публикувани в статията на Д. Тодоров – Обучението по философски и социални науки на студентите от МГУ “Св. Иван Рилски”: състояние и перспективи (В: Известия на Хуманитарния департамент, Т. 2, С., ИК “Св. Иван Рилски”, 2002). 3. Изследването бе проведено в: ВТУ “Св.св. Кирил и Методий”, ЛТУ, МГУ “Св. Иван Рилски”, СУ “Св. Климент Охридски”, ТУ-Варна, Университет “Проф. д-р Асен Златаров”, УАСГ и УНСС. 4. Резултатите от него са публикувани в статията на Д. Тодоров – Състояние и перспективи на преподаването на хуманитарни и социални науки в нехуманитарните специалности на българските висши училища (В: Стратегии в образователната и научна политика, бр. 4, 2003). 5. Не посочват друга опция за оптималното изнасяне на лекциите по философски и хуманитарните дисциплини. 6. Макар и да твърдят, че има друг по-успешен начин семинарните занятия по хуманитарни науки да са по-работещи, не го посочват. 131

Засега в образователната практика на МГУ преобладава по-скоро<br />

несъгласуваното между специалностите преподаване на философски и<br />

социални науки. Само в учебните планове на отделни специалности се<br />

наблюдава последователно включване на взаимно обвързани учебни дисциплини<br />

от този вид. Прави впечатление присъствието на едни и същи учебни предмети в<br />

обучението на студенти от различни образователно-квалификационни степени,<br />

което говори че почти няма разбиране за спецификата на различните по тип<br />

дисциплини. Очевидно трябва да се работи за внедряване на единен модел на<br />

хуманитарно обучение в нашето висше училище. Засега са направени само<br />

отделни стъпки по неговото внедряване в някои специалности. За да може той да<br />

изиграе своята роля за подобряване качеството на обучението в МГУ е нужно<br />

изработването на цялостна визия за бъдещото развитие на обучението по<br />

философски и социални науки, която евентуално да бъде одобрена от<br />

Академичния съвет на МГУ. Едва тогава чрез последователното внедряване на<br />

цялостния модел за хуманитарно обучение в образователния процес по всички<br />

специалности ще се гарантира еквивалентна по качество подготовка на всички<br />

обучаеми по тези дисциплини. Ще бъде осигурена обвързаност и приемственост<br />

между отделните учебни предмети от хуманитарния сегмент в завършена<br />

система с общи образователни принципи и цели. Това би довело до повишаване<br />

ефективността от преподавателската дейност по дисциплините от този сегмент в<br />

университетското обучение, осъществявано в нашето висше училище.<br />

Бележки<br />

1. Този текст представлява съкратен вариант на отчета за осъществения през 2004 г. от<br />

преподаватели от катедра “Философски и социални науки” проект по НИР в МГУ със<br />

същото наименование.<br />

2. Резултатите от него са публикувани в статията на Д. Тодоров – Обучението по<br />

философски и социални науки на студентите от МГУ “Св. Иван Рилски”: състояние и<br />

перспективи (В: Известия на Хуманитарния департамент, Т. 2, С., ИК “Св. Иван Рилски”,<br />

2002).<br />

3. Изследването бе проведено в: ВТУ “Св.св. Кирил и Методий”, ЛТУ, МГУ “Св. Иван<br />

Рилски”, СУ “Св. Климент Охридски”, ТУ-Варна, Университет “Проф. д-р Асен Златаров”,<br />

УАСГ и УНСС.<br />

4. Резултатите от него са публикувани в статията на Д. Тодоров – Състояние и перспективи<br />

на преподаването на хуманитарни и социални науки в нехуманитарните специалности на<br />

българските висши училища (В: Стратегии в образователната и научна политика, бр. 4,<br />

2003).<br />

5. Не посочват друга опция за оптималното изнасяне на лекциите по философски и<br />

хуманитарните дисциплини.<br />

6. Макар и да твърдят, че има друг по-успешен начин семинарните занятия по хуманитарни<br />

науки да са по-работещи, не го посочват.<br />

131

Hooray! Your file is uploaded and ready to be published.

Saved successfully!

Ooh no, something went wrong!