Известия - том VI - Минно-геоложки университет "Св. Иван Рилски"

Известия - том VI - Минно-геоложки университет "Св. Иван Рилски" Известия - том VI - Минно-геоложки университет "Св. Иван Рилски"

01.11.2014 Views

I. Отвореност, т.е. потенциал за периодично обновяване на спектъра от изучавани учебни предмети. Следването на този принцип зависи от способността на наличните преподаватели периодично да подготвят нови курсове и готовността на разработващите учебните планове на специалностите в МГУ да включват в тях нови хуманитарни предмети. II. Конкурентност между отделните дисциплини с възможност за свободен избор на всяка от тях от страна на студентите. III. Гъвкавост за приложение при нови начини на организация на учебния процес, включително след въвеждане на кредитната система. Законовата база за внедряване на тази система е вече налице след създаването на специален член в ЗВО /чл. 44а/. IV. Непрекъснатост на хуманитарното обучение, която да осигурява теоретична и логическа приемственост между отделните учебни дисциплини. V. Вътрешна завършеност и системност на хуманитарното обучение на всяка образователна степен и същевременно осигуряване на възможности за продължаването му в следващата. VI. Постигане на специфични цели на хуманитарното обучение в рамките на всяка образователна степен и ниво в нея. Съблюдаването на този принцип представлява най-голямото предизвикателство пред преподавателите по философски и социални науки. На тях тепърва им предстои да конкретизират очакваните резултати от своята работа и да предприемат конкретни действия за тяхното постигане в следващите няколко години. VII. Ясно обособяване на нивата при обучението в хуманитарния сегмент на висшето образование, давано в МГУ. Досегашната практика е насърчаваща, доколкото обучението в два цикъла по философските и социални дисциплини е общо взето успешно. Структура и съдържание Като се имат предвид както данните от социологическите изследвания, така и натрупания опит на преподавателите от катедра “Философски и социални науки”, може да се защити необходимостта от включване в учебните планове на специалностите от МГУ, изучавани в образователно-квалификационната степен “бакалавър”, на две групи хуманитарни предмети. Двете равнища в обучението по философски и социални науки следва да бъдат не само обвързани, но и относително обособени. На първото ниво, осигуряващо образование на студентите по философски дисциплини, обучението би следвало да се води чрез предметите от специалния цикъл “Философски науки”, който и сега съществува в МГУ. В него са включени вече традиционните за висшето ни училище учебни предмети 128

“История на философията”, “Логика” и “Теория и история на културата” /Културология/. Те следва да продължат да се преподават като задължителноизбираеми. Към тях би следвало периодично да се добавят нови учебни дисциплини, за да се обогатява спектъра от възможности за избор на обучаемите. Важна крачка в това отношение е включването от учебната 2004/05 г. в цикъла “Философски науки” на новата дисциплина “Философска антропология”. Чрез изучаването на визираните дисциплини би се създал ценностно-формиращия фундамент, върху който да се надгради второто равнище в хуманитарното обучение на бъдещите специалисти от нехуманитарните специалности, които се изучават в МГУ. Като основна форма за оценка на знанията и уменията на студентите на това ниво вече като че ли се утвърди текущата оценка. Друг е въпроса, че понякога нейното използване е доста затруднено поради малкия хорариум, отреден за семинарни занятия. Такъв е случаят с почти всички специалности от МЕМФ /изключение е специалността “Компютърни технологии”/, в които са предвидени упражнения през седмица. На второто ниво, даващо образование на студентите по социални и правни науки, би трябвало да се формира самостоятелен цикъл “Социални науки” 7 , включващ предмети, като: “Право”, “Социология”, “Психология” и др. Техният статут отново трябва да е на задължително-избираеми. Обучението по такива дисциплини би осигурило професионално-формираща насоченост на хуманитарното образование в нашето висше училище. Тук има особено широко поле за включване на набор от юридически дисциплини в учебните планове на специалностите, изучавани в МГУ. Вече са направени важни стъпки в това отношение. Дисциплината “Основи на правото” присъства както в учебните планове на бакалавърските специалности “Стопанско управление” и “Компютърни технологии”, така и на магистърските програми “ЕЕЕО”, “АИУТ” и “МТТ”. Предметът “Гражданско и търговско право” се изучава от студентите от специалностите “Стопанско управление” на бакалавърско равнище и “Индустриален мениджмънт” на магистърско. Дисциплината “Минно законодателство” е включена в обучението на магистрите по “Разработване на нерудни полезни изкопаеми” и “Открито разработване на полезни изкопаеми”. Студентите от магистърските програми “Сондиране и добив на нефт и газ” и “Открито разработване на полезни изкопаеми” изучават дисциплината “Концесионно, лицензионно и патентно законодателство”. Добри перспективи се откриват и за разширяване на кръга от специалности, в които се води обучение по дисциплината “Социология” /Микросоциология/. Засега тя е включена както в учебните планове на бакалавърските специалности “Стопанско управление”, “Компютърни технологии” 129

I. Отвореност, т.е. потенциал за периодично обновяване на спектъра от<br />

изучавани учебни предмети. Следването на този принцип зависи от способността<br />

на наличните преподаватели периодично да подготвят нови курсове и готовността<br />

на разработващите учебните планове на специалностите в МГУ да включват в тях<br />

нови хуманитарни предмети.<br />

II. Конкурентност между отделните дисциплини с възможност за свободен избор<br />

на всяка от тях от страна на студентите.<br />

III. Гъвкавост за приложение при нови начини на организация на учебния процес,<br />

включително след въвеждане на кредитната система. Законовата база за<br />

внедряване на тази система е вече налице след създаването на специален член<br />

в ЗВО /чл. 44а/.<br />

IV. Непрекъснатост на хуманитарното обучение, която да осигурява теоретична<br />

и логическа приемственост между отделните учебни дисциплини.<br />

V. Вътрешна завършеност и системност на хуманитарното обучение на всяка<br />

образователна степен и същевременно осигуряване на възможности за<br />

продължаването му в следващата.<br />

<strong>VI</strong>. Постигане на специфични цели на хуманитарното обучение в рамките на всяка<br />

образователна степен и ниво в нея. Съблюдаването на този принцип<br />

представлява най-голямото предизвикателство пред преподавателите по<br />

философски и социални науки. На тях тепърва им предстои да конкретизират<br />

очакваните резултати от своята работа и да предприемат конкретни действия за<br />

тяхното постигане в следващите няколко години.<br />

<strong>VI</strong>I. Ясно обособяване на нивата при обучението в хуманитарния сегмент на<br />

висшето образование, давано в МГУ. Досегашната практика е насърчаваща,<br />

доколкото обучението в два цикъла по философските и социални дисциплини е<br />

общо взето успешно.<br />

Структура и съдържание<br />

Като се имат предвид както данните от социологическите изследвания,<br />

така и натрупания опит на преподавателите от катедра “Философски и социални<br />

науки”, може да се защити необходимостта от включване в учебните планове на<br />

специалностите от МГУ, изучавани в образователно-квалификационната степен<br />

“бакалавър”, на две групи хуманитарни предмети. Двете равнища в обучението<br />

по философски и социални науки следва да бъдат не само обвързани, но и<br />

относително обособени.<br />

На първото ниво, осигуряващо образование на студентите по<br />

философски дисциплини, обучението би следвало да се води чрез предметите от<br />

специалния цикъл “Философски науки”, който и сега съществува в МГУ. В него<br />

са включени вече традиционните за висшето ни училище учебни предмети<br />

128

Hooray! Your file is uploaded and ready to be published.

Saved successfully!

Ooh no, something went wrong!