ÐзвеÑÑÐ¸Ñ - Ñом VI - Ðинно-геоложки ÑнивеÑÑиÑÐµÑ "Св. Ðван РилÑки"
ÐзвеÑÑÐ¸Ñ - Ñом VI - Ðинно-геоложки ÑнивеÑÑиÑÐµÑ "Св. Ðван РилÑки" ÐзвеÑÑÐ¸Ñ - Ñом VI - Ðинно-геоложки ÑнивеÑÑиÑÐµÑ "Св. Ðван РилÑки"
I. Отвореност, т.е. потенциал за периодично обновяване на спектъра от изучавани учебни предмети. Следването на този принцип зависи от способността на наличните преподаватели периодично да подготвят нови курсове и готовността на разработващите учебните планове на специалностите в МГУ да включват в тях нови хуманитарни предмети. II. Конкурентност между отделните дисциплини с възможност за свободен избор на всяка от тях от страна на студентите. III. Гъвкавост за приложение при нови начини на организация на учебния процес, включително след въвеждане на кредитната система. Законовата база за внедряване на тази система е вече налице след създаването на специален член в ЗВО /чл. 44а/. IV. Непрекъснатост на хуманитарното обучение, която да осигурява теоретична и логическа приемственост между отделните учебни дисциплини. V. Вътрешна завършеност и системност на хуманитарното обучение на всяка образователна степен и същевременно осигуряване на възможности за продължаването му в следващата. VI. Постигане на специфични цели на хуманитарното обучение в рамките на всяка образователна степен и ниво в нея. Съблюдаването на този принцип представлява най-голямото предизвикателство пред преподавателите по философски и социални науки. На тях тепърва им предстои да конкретизират очакваните резултати от своята работа и да предприемат конкретни действия за тяхното постигане в следващите няколко години. VII. Ясно обособяване на нивата при обучението в хуманитарния сегмент на висшето образование, давано в МГУ. Досегашната практика е насърчаваща, доколкото обучението в два цикъла по философските и социални дисциплини е общо взето успешно. Структура и съдържание Като се имат предвид както данните от социологическите изследвания, така и натрупания опит на преподавателите от катедра “Философски и социални науки”, може да се защити необходимостта от включване в учебните планове на специалностите от МГУ, изучавани в образователно-квалификационната степен “бакалавър”, на две групи хуманитарни предмети. Двете равнища в обучението по философски и социални науки следва да бъдат не само обвързани, но и относително обособени. На първото ниво, осигуряващо образование на студентите по философски дисциплини, обучението би следвало да се води чрез предметите от специалния цикъл “Философски науки”, който и сега съществува в МГУ. В него са включени вече традиционните за висшето ни училище учебни предмети 128
“История на философията”, “Логика” и “Теория и история на културата” /Културология/. Те следва да продължат да се преподават като задължителноизбираеми. Към тях би следвало периодично да се добавят нови учебни дисциплини, за да се обогатява спектъра от възможности за избор на обучаемите. Важна крачка в това отношение е включването от учебната 2004/05 г. в цикъла “Философски науки” на новата дисциплина “Философска антропология”. Чрез изучаването на визираните дисциплини би се създал ценностно-формиращия фундамент, върху който да се надгради второто равнище в хуманитарното обучение на бъдещите специалисти от нехуманитарните специалности, които се изучават в МГУ. Като основна форма за оценка на знанията и уменията на студентите на това ниво вече като че ли се утвърди текущата оценка. Друг е въпроса, че понякога нейното използване е доста затруднено поради малкия хорариум, отреден за семинарни занятия. Такъв е случаят с почти всички специалности от МЕМФ /изключение е специалността “Компютърни технологии”/, в които са предвидени упражнения през седмица. На второто ниво, даващо образование на студентите по социални и правни науки, би трябвало да се формира самостоятелен цикъл “Социални науки” 7 , включващ предмети, като: “Право”, “Социология”, “Психология” и др. Техният статут отново трябва да е на задължително-избираеми. Обучението по такива дисциплини би осигурило професионално-формираща насоченост на хуманитарното образование в нашето висше училище. Тук има особено широко поле за включване на набор от юридически дисциплини в учебните планове на специалностите, изучавани в МГУ. Вече са направени важни стъпки в това отношение. Дисциплината “Основи на правото” присъства както в учебните планове на бакалавърските специалности “Стопанско управление” и “Компютърни технологии”, така и на магистърските програми “ЕЕЕО”, “АИУТ” и “МТТ”. Предметът “Гражданско и търговско право” се изучава от студентите от специалностите “Стопанско управление” на бакалавърско равнище и “Индустриален мениджмънт” на магистърско. Дисциплината “Минно законодателство” е включена в обучението на магистрите по “Разработване на нерудни полезни изкопаеми” и “Открито разработване на полезни изкопаеми”. Студентите от магистърските програми “Сондиране и добив на нефт и газ” и “Открито разработване на полезни изкопаеми” изучават дисциплината “Концесионно, лицензионно и патентно законодателство”. Добри перспективи се откриват и за разширяване на кръга от специалности, в които се води обучение по дисциплината “Социология” /Микросоциология/. Засега тя е включена както в учебните планове на бакалавърските специалности “Стопанско управление”, “Компютърни технологии” 129
- Page 75 and 76: Модерността отива
- Page 77 and 78: социални идентично
- Page 79 and 80: модерност според О
- Page 81 and 82: опитва да сведе мно
- Page 83 and 84: рационално познани
- Page 85 and 86: Неравенства и стра
- Page 87 and 88: конфликт и отношен
- Page 89 and 90: ЛИТЕРАТУРА: Аристо
- Page 91 and 92: предопределено от
- Page 93 and 94: право участието на
- Page 95 and 96: плащане на такса, т.
- Page 97 and 98: Бележки 1. Всъщност
- Page 99 and 100: II. ОБУЧЕНИЕ ИЗСЛЕДВ
- Page 101 and 102: 1. Очертаване на осн
- Page 103 and 104: краткост отделните
- Page 105 and 106: Вторият важен акце
- Page 107 and 108: обучението по хума
- Page 109 and 110: справянето на преп
- Page 111 and 112: Преподава необходи
- Page 113 and 114: Брой МГУ’03 МГУ’04 А
- Page 115 and 116: съревнованието с н
- Page 117 and 118: Дисциплина Хорариу
- Page 119 and 120: оптималния начин з
- Page 121 and 122: МГУ’03 Форма на оце
- Page 123 and 124: полза на необходим
- Page 125: на философски и соц
- Page 129 and 130: Засега в образоват
- Page 131 and 132: МЕТОДИЧЕСКИ ОСОБЕН
- Page 133 and 134: мин., с пауза за акт
- Page 135 and 136: Ден / Натоварване/ В
- Page 137 and 138: ЗА РАЗЛИКАТА МЕЖДУ
- Page 139 and 140: трансцендентална с
- Page 141 and 142: III. ИЗВОРИ СВОБОДАТ
- Page 143 and 144: Човешката свобода
- Page 145 and 146: Сократ. И Сократ ра
- Page 147 and 148: Този начин на същес
- Page 149 and 150: Да бъдеш в отношени
- Page 151 and 152: СВОБОДАТА: МОЯТА И
- Page 153 and 154: организираното общ
- Page 155 and 156: но по съвсем различ
- Page 157 and 158: основание на тази с
- Page 159 and 160: приятност. То, така
- Page 161 and 162: на човека, едно съз
- Page 163 and 164: V. ЮБИЛЕЙ 280 години о
- Page 165 and 166: “образът” (Bild) не е
- Page 167 and 168: сляпа, макар и необ
- Page 169 and 170: бъде квалифицирана
- Page 171 and 172: представлява “сам
- Page 173 and 174: 5. Robinson, H., Anschauung und Man
- Page 175 and 176: служат за априорни
I. Отвореност, т.е. потенциал за периодично обновяване на спектъра от<br />
изучавани учебни предмети. Следването на този принцип зависи от способността<br />
на наличните преподаватели периодично да подготвят нови курсове и готовността<br />
на разработващите учебните планове на специалностите в МГУ да включват в тях<br />
нови хуманитарни предмети.<br />
II. Конкурентност между отделните дисциплини с възможност за свободен избор<br />
на всяка от тях от страна на студентите.<br />
III. Гъвкавост за приложение при нови начини на организация на учебния процес,<br />
включително след въвеждане на кредитната система. Законовата база за<br />
внедряване на тази система е вече налице след създаването на специален член<br />
в ЗВО /чл. 44а/.<br />
IV. Непрекъснатост на хуманитарното обучение, която да осигурява теоретична<br />
и логическа приемственост между отделните учебни дисциплини.<br />
V. Вътрешна завършеност и системност на хуманитарното обучение на всяка<br />
образователна степен и същевременно осигуряване на възможности за<br />
продължаването му в следващата.<br />
<strong>VI</strong>. Постигане на специфични цели на хуманитарното обучение в рамките на всяка<br />
образователна степен и ниво в нея. Съблюдаването на този принцип<br />
представлява най-голямото предизвикателство пред преподавателите по<br />
философски и социални науки. На тях тепърва им предстои да конкретизират<br />
очакваните резултати от своята работа и да предприемат конкретни действия за<br />
тяхното постигане в следващите няколко години.<br />
<strong>VI</strong>I. Ясно обособяване на нивата при обучението в хуманитарния сегмент на<br />
висшето образование, давано в МГУ. Досегашната практика е насърчаваща,<br />
доколкото обучението в два цикъла по философските и социални дисциплини е<br />
общо взето успешно.<br />
Структура и съдържание<br />
Като се имат предвид както данните от социологическите изследвания,<br />
така и натрупания опит на преподавателите от катедра “Философски и социални<br />
науки”, може да се защити необходимостта от включване в учебните планове на<br />
специалностите от МГУ, изучавани в образователно-квалификационната степен<br />
“бакалавър”, на две групи хуманитарни предмети. Двете равнища в обучението<br />
по философски и социални науки следва да бъдат не само обвързани, но и<br />
относително обособени.<br />
На първото ниво, осигуряващо образование на студентите по<br />
философски дисциплини, обучението би следвало да се води чрез предметите от<br />
специалния цикъл “Философски науки”, който и сега съществува в МГУ. В него<br />
са включени вече традиционните за висшето ни училище учебни предмети<br />
128