Известия - том VI - Минно-геоложки университет "Св. Иван Рилски"

под перото на апологетите. В частност Лактанций, цитирал VІІІ-та книга на
Сибилите, описва акустични ефекти, какофонията на гибелта 39 . Но разбира се,
много по-преки паралели към тази митология на залеза предоставят юдеохристиянските
апокрифи. Например Апокалипсисът на Енох (пасаж за
последния катаклизъм в СІІ, с. 1-3) съдържа митичен комплекс, твърде близък на
Йоановото описание на битийния катаклизъм. Тук присъства и всепогубващият
огън, и разклащането на земята, тук потреперват звездите и светлините небесни
и ще се чува глас за земните обитатели, а грешниците ще се прокълнат 40 .
Темата за края на битието, вълнувала тези средиземноморски култури,
откроява и по-комплексни описания, много по-доближени до символиката на
библейския Апокалипсис. Тъй че символните констелации на “Откровението”,
“поразите” и знаменията за края изглеждат до голяма степен унаследени. Още в
архетипната месопотамска поема за Атрахазис гибелта спохожда човечеството
(не обръщало внимание на боговете) чрез върволици бедствия, познати от
“Откровението”: болести и глад, лишения и жажда, смутове и войни, придружени
от сакралната символика на числата 3, 7 и 12 41 , сетне възприета в Библията.
Подобната метафорика откриваме и в теогоничните извори на античната
традиция. Още у Хезиод в Дела и дни гибелта на генерациите и на техните
културни светове (след сребърното поколение, не въздавало почести на
боговете) се придружава от нарастващи серии бедствия 42 . Последното от тях
загива в насилия и беди, от собствения аморализъм и нещастната си природа.
След векове Платон обобщава в Критий (120d-121c) митологемата за културния
упадък и сочи неговата онтологична причина: изтъняването на божествената
природа на управлението. Катастрофата се предхожда от експанзията на “хюле”-
то: материалното свръхизобилие и излишество и користолюбивата военна
агресия 43 . Същата тема се среща у философите, коментирали Платон - най-вече
от платонически или неоплатонически позиции 44 .
В елинистическия поглед се профанира вече не “райското” състояние, а
ранните културни образци. Културното естество на тази деградация изпъква у
Арат Солийски в Явленията. В разказа за упадъка на поколенията той въвежда
висш, но човешки еталон: Дева-Справедливост. Тя е безучастен наблюдател,
понеже за нашия елинистичен автор самите хора покваряват своите светини.
При сребърното поколение нравственият образец се оттегля в планини, а след
него се изкачва на небето (с. 129-135) 45 . Поради самовластните предприятия на
хората Зевсовата воля изглежда все по-извисена, а промисълът – все понеизповедим.
Златното поколение у Арат има старейшини и свиква мъжки и
женски събрания. То е вегетарианско, в духа на древните Емпедокъл и Питагор и
още оттук започва tête-à-tête с културата, която човечеството отстоява и
интерпретира. Мъдрият Арат (в когото Калимах вижда възприемник на Хезиод, а
14