Известия - том VI - Минно-геоложки университет "Св. Иван Рилски"

проблясва и в ІІІ песен, където първият потоп разбива небесните сводове (с. 207-
225).
А в контекста на симбиозата на античния и монистичния културни
модели също не липсват описания, залагащи на натуралистичния край на
универсума. Такъв е акцентът на Сибилините книги 31 , но освен това срещаме
метафориката на огъня и в юдейската псевдоепиграфика, например в
Апокалипсис на Илия, обещавал подобен край след настъплението на
Антихриста 32 .
Понеже искам да посоча основни образни паралели към символиката
на Йоановото “Откровение”, които са изразени също толкова натуралистично и
които изглеждат като оличностена онтология, ще трябва да се спра на още една
линия. Става дума за митологичните паралели към овехтяването на “стария
свят”, за символиката на неговото стареене. Те особено естествено се вписват в
организмичната онтология на класическата античност, понеже произтичат от
ключовата митема за редуването на световете. При това идеята за стареенето
на битието неизбежно е свързана с инверсията на значенията, заставяща
например Платон да сменя най-лошата уредба с най-добрата. Но сега не
говорим за сухия и рационалистичен израз на митемата - дори и в
биологизаторския й вариант (както е в VІ-та книга на Полибиевата Всеобща
история 33 ). Тъй като се спирам на митографските й въплъщения, те се отнасят
до връзката на западащия свят с преобърнатите човешки рождения. Упадъкът на
битието тук често се бележи с раждането на старци или на младенци с бели
коси. Тази символика има много антични отражения, а чрез тях попада в
християнските тълкувания 34 .
Бих добавил, че темата на унищожаването на света принадлежи не
само на античната философска или литературна ремитологизация: тя увлича и
късните римски историци 35 - от Амиан Марцелин и Евнапий до Зосим от
Панополис, и отново във вид на митологичното олицетворение. Има този мотив и
в паметника на моделния компромис – книгите на Сибилите 36 . Ние намираме тук
вкаменяване на натуралистично внушен библейски символ, който има своя
отделна история в апокрифната литература. За осъществения “план” на
творението се говори, че ръцете божии ще го навият като прочетен свитък и той
ще падне на земята, а творението ще се превърне в единна сплав 37 . Тези
неприятности щяха да настъпят след унищожаването на Велиара-Антихрист и на
неговите хора. “Християнската” Сибила в песен V-та допълва разпада на битието
с общото възстановяване на злото. Последното се прелива в астралната
метафорика, която намираме и в “Откровението” на Йоан – с потъмняването на
слънцето и падналата звезда 38 . Същият мотив повлиява впоследствие на
аналогичното описание у Нон, а преди това навява сочни картини, възникнали
13