Известия - том VI - Минно-геоложки университет "Св. Иван Рилски"

псевдоепиграфика, налагаща своите представи в елинистическата среда. Така
философът Филон от Александрия сближава символиката на Ной и Девкалион в
контекста на алегорическата и еманативната екзегеза 16 . Пък и в Сибилините
книги, по-точно в първите две от тях (съчинени в период от 30 г. пр. Хр. до 150
сл. Хр.) първите пет човешки поколения от Адам до Ной се унищожават от потоп,
като Хезиодовата схема на “петте века” по-отчетливо се възпроизвежда след
него. Трябва да се добави, че тази тема не отминава и апокрифната
апокалиптика. В Апокалипсис на Адам, написан по-късно от Йоановия, през ІІ век
сл. Хр. 17 , потопът от Ноевото време е предсказан от Адам. При това към
античния свят прииждат не само митологеми, но и ключови образни компоненти,
като темите за спасителния кораб 18 или сакралната тема на планини и острови,
която има паралели и в Йоановото “Откровение”.
Обаче много по-доближен и по-участващ в библейската метафорика е
друг образ на битийния катаклизъм. Той се свързва с пречистващата роля на
огъня, унищожил “покварения свят”. Тази представа има много паралели в
индуистката митология и се акцентира в Упанишадите, но е особено типична за
ахеменидската митология. В тази си роля метафориката на екпирозата широко
присъства и в античната философска и литературна традиция. Така,
концепцията за редуването на космосите, общата рамка за изпадането в
катастрофа, най-изобилно е представена във фрагментите на Емпедокъл. А поконкретно
за участието на тази стихия в деструкцията на света свидетелстват
още Анаксимен 19 , Хераклит 20 и Хипас от Метапонт 21 . Тази тема е свойствена на
светогледа на стоиците, за което споменават Диоген Лаерций, Цензорин и
Тациан 22 и за чиято същност тълкува Ориген 23 . Теофраст доказва
необходимостта от екпирозата, произтичаща от астрални причини, а ги изрежда
Филон от Александрия 24 . У античните автори тези виждания са придружени и от
моралистични мотиви. Коментира се и друга мисъл: катастрофите, които идват
рядко, сполетяват, за да погубват хора, а не съгласно с космическия закон или
защото хората са интегрална част от световния ред 25 . Античната картината на
разрушението на света може и да съчетае поразяващите стихии, например
въздуха и огъня 26 , или както е у Нон – последователно се редуват потопите и
Фаетоновия пожар 27 . Последният е един от популярните сюжети в гръцката и
римската литератури 28 . В езическата поема на християнина Нон се появяват
многослойни парафрази към сгъстената и страшна атмосфера на чудесното,
изпълваща “Откровението” на Йоан 29 . Песента VІ на Дионисиака въвлича в
стихията на “невъзможното”, в мистерията на “края”. Тук ни обхваща
преобръщането на митичното амплоа, на стихии и контексти (с. 71-72), смесват
се земята и небето (с. 338) и се нарушават основите на световния ред (с. 346-
347); възниква и звездният смут (с. 351-402) 30 . Апокалиптичната аналогия
12