СÑÑдиÑа за ÑазвоÑна пÑеноÑнаÑа мÑежа на ... - мепÑо а.д.
СÑÑдиÑа за ÑазвоÑна пÑеноÑнаÑа мÑежа на ... - мепÑо а.д. СÑÑдиÑа за ÑазвоÑна пÑеноÑнаÑа мÑежа на ... - мепÑо а.д.
Студија за развој на преносната мрежа на Република Македонија во периодот 2010 – 2020 година11.3. СЦЕНАРИО 2020 – P3% – A – HNсистемски максимум[MW]P ХЕЦ 816P ТЕЦ 1581P размена : увоз(−) / извоз(+) 50P Σдистрибуција 1826P Σдиректни 369ΔP загуби 37.9P оптоварување 2233PОПТОВАРУВАЊЕ= P Σдистрибуција + P Σдиректни + ΔPзагуби = PХЕЦ + PТЕЦ – Pразмена11.3.1. N-0 анализаНа слика 145 се прикажани тековите на моќност и напонските прилики во преноснатамрежа на Република Македонија во 2020 година за сценариото со пораст на оптоварување од 3%и план А за нови електрични централи: ХЕЦ Галиште, ХЕЦ Чебрен, ХЕЦ Градец и ТЕЦ Битола 4.Напоните на јазлите се прикажани во [kV]. Тековите на активна моќност [MW] и реактивна моќност[MVAr] низ елементите соодветно се означени со зелени и портокалови стрелки.Според резултатите од анализата на сценариото 2020 – P3% – А – HN за режимот безиспаднати елементи може да се констатира дека:Оптоварувањата на сите елементи во мрежата се во дозволените граници.Напоните на сите јазли се во дозволените граници.Високо оптоварени се следните водови:110 kV далекувод ТС В. Главинов – ТС Скопје 1-Б со оптоварување 88%.110 kV далекувод ТЕТО – ТС Скопје 1-Б со оптоварување 76%.110 kV далекувод ТЕТО – ТС Скопје 4 со оптоварување 67%.110 kV далекувод ХЕЦ Вруток – ТС Полог со оптоварување 69%.110 kV далекувод ТС Ѓ. Петров – ТС Скопје 1-А со оптоварување 67%.110 kV далекувод ТС Скопје 4 – ТС Бунарџик со оптоварување 64%.Најнизок напон од 106.6 kV има ТС Куманово 3.Највисок напон од 117.2 kV има ТС Битола 2.11.3.2. N-1 анализаВо табела 51 се наведени сите испади кои доведуваат до оптоварување на елементи вомрежата (I ≥ 90% I th) или напони надвор од дозволените вредности согласно границитедефинирани во секција 3.2. Испадите кои доведуваат до преоптоварување на елементи вомрежата (I ≥ 100% I th) или напони надвор од дозволените вредности се истакнати со црвена боја.214
Студија за развој на преносната мрежа на Република Македонија во периодот 2010 – 2020 годинатабела 51. Листа на испади за сценарио 2020 – P3% – A – HNИспаднат елементКритичен елементОграничување[MVA] или [kV]Во источниот дел од преносната мрежа не е исполнет N-1 критериумот.Оптоварување [%]Напон [kV]Скопско-кумановски регион400/110 kV TR SKOPJE 5 110 kV DV SK 1 - B - TETO-EC 156 MVA 166.0 %110 kV DV V.GLAVINOV - SK 1 - B 157 MVA 93.0 %110 kV DV KUMANOVO 1 - SK 1 - B 110 kV DV SK 4 - BUNARGIK 123 MVA 106 %110 kV DV SK 4 - BUNARGIK 110 kV DV SK 1 - B - TETO-EC 156 MVA 97 %110 kV DV KUMANOVO 1 - SK 1 - B 150 MVA 90 %TS BUNARGIK 110 kV 99 - 121 kV 98.2 kVTS RAFINERIJA 110 kV 99 - 121 kV 98.6 kV110 kV DV SK 1 - B - TETO-EC 400/110 kV TR SKOPJE 5 300 MVA 93 %110 kV DV RAFINERIJA - BUNARGIK 110 kV DV SK 1 - B - TETO-EC 156 MVA 90 %Полошки регион110 kV DV VRUTOK - TETOVO 1 110 kV DV VRUTOK - POLOG 123 MVA 102 %110 kV DV VRUTOK - POLOG 110 kV DV VRUTOK - TETOVO 1 123 MVA 95 %Источен дел110 kV DV KOCANI - STIP 1 TS KOCANI 110 kV 99 - 121 kV 91.6 kVTS VINICA 110 kV 99 - 121 kV 92.2 kVTS M.KAMENICA 110 kV 99 - 121 kV 93.7 kVTS DELCEVO 110 kV 99 - 121 kV 95.8 kVИнтерконекции во регионот на ЈИЕ400 kV DV MELINE - DIVACA 220 kV DV PADRICIANO - DIVACA 365.8 MVA 102.0 %400 kV DV PODGORICA - LEZHA 220 kV DV PODGORICA - VAU DEJES 274.4 MVA 91.0 %Иако испад на 400/110 kV трансформатор во ТС Скопје 5 чиј секундар е поврзан на110 kV собирница – секција Б доведува до високо преоптоварување на 110 kV далекуводТС Скопје 1-Б – TETO, тој не се смета за критичен бидејќи проблемите може да се надминат соедноставни диспечерски акции, како на пример:затворање на спојното поле и поврзување на секциите А и Б, при штооптоварувањето се намалува на 64%, или,префрлување на 400/110 kV трансформатор од 110 kV собирница Скопје 1-А на 110 kVсобирница Скопје 1-Б при што оптоварувањето се намалува на 76%, иливклучување на 110 kV далекувод ТС Централна – ТС Југ Нова, при што оптоварувањетосе намалува на 98%.Предложените корективни акции може да се изведат преку далечинска команда одНационалниот диспечерски центар или со автоматска реакција на локалниот систем науправување во ТС Скопје 1.Испадот на 110 kV далекувод ТС Куманово 1 – ТС Скопје 1-Б доведува допреоптоварување на 110 kV далекувод ТС Скопје 4 – ТС Бунарџик од 106%, но не се смета закритичен бидејќи проблемите може да се надминат со едноставна диспечерска акција:отворање на 110 kV далекуводи ТС Куманово 1 – ТС Куманово 2 и ТС Куманово 1 –ТС Куманово 3. Со ваквата реконфигурација ТС Куманово 2 и ТС Куманово 3 радијалносе напојуваат преку ТС Скопје 4, додека ТС Куманово 1 радијално се напојува прекуТС Штип. Оптоварувањето на 110 kV далекувод ТС Скопје 4 – ТС Бунарџик се намалувана 96%.Испадот на 110 kV далекувод ТС Скопје 4 – ТС Бунарџик доведува до ниски напони воТС Рафинерија (98.6 kV) и ТС Бунарџик (98.2 kV), но не се смета за критичен бидејќи проблемитеможе да се надминат со промена на преносниот однос на 400/110 kV трансформатор во ТС Штип.Поставување на преносниот однос на - 8 отцеп (90% или 360 kV) ги доведува напоните вокритичните јазли во дозволените граници (над 101 kV).215
- Page 163 and 164: Студија за развој н
- Page 165 and 166: Студија за развој н
- Page 167 and 168: Студија за развој н
- Page 169 and 170: Студија за развој н
- Page 171 and 172: Студија за развој н
- Page 173 and 174: Студија за развој н
- Page 175 and 176: Студија за развој н
- Page 177 and 178: Студија за развој н
- Page 179 and 180: Студија за развој н
- Page 181 and 182: Студија за развој н
- Page 183 and 184: Студија за развој н
- Page 185 and 186: Студија за развој н
- Page 187 and 188: Студија за развој н
- Page 189 and 190: Студија за развој н
- Page 191 and 192: Студија за развој н
- Page 193 and 194: Студија за развој н
- Page 195 and 196: Студија за развој н
- Page 197 and 198: Студија за развој н
- Page 199 and 200: Студија за развој н
- Page 201 and 202: Студија за развој н
- Page 203 and 204: Студија за развој н
- Page 205 and 206: Студија за развој н
- Page 207 and 208: 365 MWСтудија за разв
- Page 209 and 210: Студија за развој н
- Page 211 and 212: Студија за развој н
- Page 213: Студија за развој н
- Page 217 and 218: Студија за развој н
- Page 219 and 220: Студија за развој н
- Page 221 and 222: Студија за развој н
- Page 223 and 224: Студија за развој н
- Page 225 and 226: Студија за развој н
- Page 227 and 228: Студија за развој н
- Page 229 and 230: Студија за развој н
- Page 231 and 232: Студија за развој н
- Page 233 and 234: Студија за развој н
- Page 235 and 236: Студија за развој н
- Page 237 and 238: Студија за развој н
- Page 239 and 240: Студија за развој н
- Page 241 and 242: Студија за развој н
- Page 243 and 244: Студија за развој н
- Page 245 and 246: Студија за развој н
- Page 247 and 248: Студија за развој н
- Page 249 and 250: Студија за развој н
- Page 251 and 252: Студија за развој н
- Page 253 and 254: Студија за развој н
- Page 255 and 256: Студија за развој н
- Page 257 and 258: Студија за развој н
- Page 259 and 260: Студија за развој н
- Page 261 and 262: Студија за развој н
- Page 263 and 264: Студија за развој н
Студија за развој на преносната мрежа на Република Македонија во периодот 2010 – 2020 годинатабела 51. Листа на испади за сценарио 2020 – P3% – A – HNИспаднат елементКритичен елементОграничување[MVA] или [kV]Во источниот дел од преносната мрежа не е исполнет N-1 критериумот.Оптоварување [%]Напон [kV]Скопско-кумановски регион400/110 kV TR SKOPJE 5 110 kV DV SK 1 - B - TETO-EC 156 MVA 166.0 %110 kV DV V.GLAVINOV - SK 1 - B 157 MVA 93.0 %110 kV DV KUMANOVO 1 - SK 1 - B 110 kV DV SK 4 - BUNARGIK 123 MVA 106 %110 kV DV SK 4 - BUNARGIK 110 kV DV SK 1 - B - TETO-EC 156 MVA 97 %110 kV DV KUMANOVO 1 - SK 1 - B 150 MVA 90 %TS BUNARGIK 110 kV 99 - 121 kV 98.2 kVTS RAFINERIJA 110 kV 99 - 121 kV 98.6 kV110 kV DV SK 1 - B - TETO-EC 400/110 kV TR SKOPJE 5 300 MVA 93 %110 kV DV RAFINERIJA - BUNARGIK 110 kV DV SK 1 - B - TETO-EC 156 MVA 90 %Полошки регион110 kV DV VRUTOK - TETOVO 1 110 kV DV VRUTOK - POLOG 123 MVA 102 %110 kV DV VRUTOK - POLOG 110 kV DV VRUTOK - TETOVO 1 123 MVA 95 %Источен дел110 kV DV KOCANI - STIP 1 TS KOCANI 110 kV 99 - 121 kV 91.6 kVTS VINICA 110 kV 99 - 121 kV 92.2 kVTS M.KAMENICA 110 kV 99 - 121 kV 93.7 kVTS DELCEVO 110 kV 99 - 121 kV 95.8 kVИнтерконекции во регионот на ЈИЕ400 kV DV MELINE - DIVACA 220 kV DV PADRICIANO - DIVACA 365.8 MVA 102.0 %400 kV DV PODGORICA - LEZHA 220 kV DV PODGORICA - VAU DEJES 274.4 MVA 91.0 %Иако испад на 400/110 kV трансформатор во ТС Скопје 5 чиј секундар е поврзан на110 kV собирница – секција Б доведува до високо преоптоварување на 110 kV далекуводТС Скопје 1-Б – TETO, тој не се смета за критичен бидејќи проблемите може да се надминат соедноставни диспечерски акции, како на пример:затворање на спојното поле и поврзување на секциите А и Б, при штооптоварувањето се намалува на 64%, или,префрлување на 400/110 kV трансформатор од 110 kV собирница Скопје 1-А на 110 kVсобирница Скопје 1-Б при што оптоварувањето се намалува на 76%, иливклучување на 110 kV далекувод ТС Централна – ТС Југ Нова, при што оптоварувањетосе намалува на 98%.Предложените корективни акции може да се изведат преку далечинска команда одНационалниот диспечерски центар или со автоматска реакција на локалниот систем науправување во ТС Скопје 1.Испадот на 110 kV далекувод ТС Куманово 1 – ТС Скопје 1-Б доведува допреоптоварување на 110 kV далекувод ТС Скопје 4 – ТС Бунарџик од 106%, но не се смета закритичен бидејќи проблемите може да се надминат со едноставна диспечерска акција:отворање на 110 kV далекуводи ТС Куманово 1 – ТС Куманово 2 и ТС Куманово 1 –ТС Куманово 3. Со ваквата реконфигурација ТС Куманово 2 и ТС Куманово 3 радијалносе напојуваат преку ТС Скопје 4, додека ТС Куманово 1 радијално се напојува прекуТС Штип. Оптоварувањето на 110 kV далекувод ТС Скопје 4 – ТС Бунарџик се намалувана 96%.Испадот на 110 kV далекувод ТС Скопје 4 – ТС Бунарџик доведува до ниски напони воТС Рафинерија (98.6 kV) и ТС Бунарџик (98.2 kV), но не се смета за критичен бидејќи проблемитеможе да се надминат со промена на преносниот однос на 400/110 kV трансформатор во ТС Штип.Поставување на преносниот однос на - 8 отцеп (90% или 360 kV) ги доведува напоните вокритичните јазли во дозволените граници (над 101 kV).215