Автореферат - Българска Академия на науките

3. Геохимия на зоните на интензивна аргилизация в отделните находища ирудопроявления3.1. Меднопорфирно находище Асарел3.1.1. Геоложка обстановкаМеднопорфирното находище Асарел се намира в Панагюрския руден район,Централно Средногорие. Асарелският магматичен център (Nedialkov et al., 2007), наоколо 7 km СЗ от гр. Панагюрище, е развит сред палеозойски фундамент от метаморфнии гранитоидни скали и е изграден от вулкански (андезити, латити, базалтовиандезити, дацити) и порфирни скали (кварцдиоритови, кварц-монцодиоритови,кварцмонцонитови, гранодиоритови порфирити, гранит порфири). Скалите са откалциево-алкалната до високо-K калциево-алкалната серия.3.1.2. Хидротермални изменения на скалитеВ находище Асарел са установени следните типове хидротермални изменения(Радонова, Стефанов,1974; Велинов и др., 1989ф; Арнаудова и др., 1991; Каназирски,1996; 2011 и др.; Попов и др., 2012 и др.): пропилитов, аргилизитов, серицитови интензивно аргилизитов. Отделят се и междинни типове изменения, а в зоната наинтензивна аргилизация се различават два субтипа: пирофилитов или киселохлоридени алунитов или кисело-сулфатен (Каназирски, 1996). В дълбочина се предполагапо-интензивно развито К-фелдшпатово (К-силикатен тип) изменение. Проявина биотитизация и калиева фелдшпатизация са наблюдавани от автора еднократнона хоризонт 915 в кариерата под формата на запълвания и неиздържани жилки средпропилитизирани скали. Отделно се отбелязват по-късни процеси на серицитизацияи силицификация, по-ограничено аргилизация и хлоритизация, които вероятно иматнепосредствена връзка с орудяванията (Popov et al., 1996).Зоналността на хидротермалните изменения се изразява в последователна смянана интензивна аргилизация, серицитизация, аргилизация и пропилитизация от централнитекъм външните зони и от горните към долните нива. Картината е силно усложненаот различния интензитет на изменението в зони с различна проницаемост,както и телескопиране на до-, син- и следрудни хидротермални и супергенни процеси.Метасоматитите се отнасят към формациите кварц-серицитови метасоматити ивторични кварцити (Каназирски и др., 2000) .Изследванията на автора потвърдиха описаните дотук метасоматични скали.Особено внимание беше обърнато на проявите на интензивно аргилизитовия типизменение и неговите два субтипа – кисело-сулфатен и кисело-хлориден. Идеалнитеслучаи на минерален състав, съответно за кисело-сулфатния субтип – алунит +кварц + пирит и за кисело-хлоридния субтип – пирофилит + кварц + пирит, се наблюдаватрядко. Най-често срещаните примеси при пирофилитовия тип са диаспор,дикит, каолинит, серицит, по-рядко алунит, APS минерали, зуниит, а при алунитовиятип – каолинит, APS минерали, зуниит, по-рядко диаспор, пирофилит, серицит.Отнасянето на дадена скала към определен субтип е по преобладаващите минералии до известна степен е условно. В случаите на преобладаване на серицит или каолинит,трябва да се вземат предвид останалите минерали от асоциацията, за да се при-8