12.07.2015 Views

Автореферат - Българска Академия на науките

Автореферат - Българска Академия на науките

Автореферат - Българска Академия на науките

SHOW MORE
SHOW LESS

You also want an ePaper? Increase the reach of your titles

YUMPU automatically turns print PDFs into web optimized ePapers that Google loves.

– противоположно поведение <strong>на</strong> Rb с извличане от зоните <strong>на</strong> интензив<strong>на</strong>аргилизация и привнос в серицитизираните скали;– относително инертно поведение <strong>на</strong> Ti, Zr, V, Ba, леки REE, Nb, Ta, Th, U, Hf, Ga,Sc и др.;– повише<strong>на</strong> мобилност и из<strong>на</strong>сяне от интензивно аргилизираните скали <strong>на</strong> Mn, Ni,Co, Zn, Cr, Y, средни и тежки REE и др.;– склонност към <strong>на</strong>трупване <strong>на</strong> Li в скалите, съдържащи дикит и каолинит.2) Доказано е, че основните минерали-приемници <strong>на</strong> елементите, които секонцентрират или са инертни в зоните <strong>на</strong> интензив<strong>на</strong> аргилизация, са от алунитоватасупергрупа, главно алунит и APS минерали. Те са и индикатори <strong>на</strong> физикохимич<strong>на</strong>таобстановка по време <strong>на</strong> отлагането им. От своя стра<strong>на</strong> рутилът еприемник <strong>на</strong> редица инертни HFS елементи в тези зони.3) Първичният състав <strong>на</strong> вулканските скали оказва влияние <strong>на</strong> нивата <strong>на</strong>концентрация <strong>на</strong> химичните елементи, но не влияе върху общите тенденции втяхното поведение при интензив<strong>на</strong>та аргилизация.4) Изведени са геохимични критерии за разграничаване <strong>на</strong> зони с интензив<strong>на</strong>аргилизация:– високи съдържания <strong>на</strong> Sr;– ниски стойности <strong>на</strong> отношението Rb/Sr;– извличане <strong>на</strong> средни и тежки REE при инертно поведение <strong>на</strong> леките REE.Тези критерии могат едноз<strong>на</strong>чно да локализират зони <strong>на</strong> интензив<strong>на</strong> аргилизацияи да спомог<strong>на</strong>т за търсенето и проучването <strong>на</strong> епитермални минерализации.5) Открити и описани са нови минерали за България:– хюангит – калциев а<strong>на</strong>лог <strong>на</strong> алунита – в алунитовата зо<strong>на</strong> <strong>на</strong> н-ще Петелово;– парагонит – <strong>на</strong>триева слюда – в <strong>на</strong>ходище Асарел.Обогате<strong>на</strong> е минералогията <strong>на</strong> <strong>на</strong>ходище Петелово и рудопроявление Песовец сновоустановените зуниит, ми<strong>на</strong>миит, сванбергит, вудхаузеит и смесени APS фази отредицата сванбергит-вудхаузеит. Потвърдено е присъствието <strong>на</strong> APS минерали и в<strong>на</strong>ходище Асарел, рудопроявление Клисура и Спахиевското рудно поле.6) Доказан е магмено-хидротермалният произход <strong>на</strong> алунита от всички обектичрез изследване <strong>на</strong> стабилните изотопи <strong>на</strong> S, O и H. Минералът се образува отмагмени флуиди, които се разреждат с грунтови води в различ<strong>на</strong> степен заотделните <strong>на</strong>ходища, при температури от 200 до 300 °С.7) Установен е по-високотемпературен пирофилитов тип интензив<strong>на</strong> аргилизацияв Песовец; уточнено е <strong>на</strong>личието и разпространението <strong>на</strong> същия тип в Петелово иКлисура; обоснова<strong>на</strong> е многократно прояве<strong>на</strong> интензив<strong>на</strong> аргилизация, придруже<strong>на</strong>с баритова и вероятно руд<strong>на</strong> минерализация <strong>на</strong> вр. Петелово.8) Изведен е нов парагонитов тип хидротермал<strong>на</strong> промя<strong>на</strong> в меднопорфирното<strong>на</strong>ходище Асарел, образуван от кисели, съществено <strong>на</strong>триеви хидротермалниразтвори при температура около 300 ºС. Той се приема за а<strong>на</strong>лог <strong>на</strong> серицитовия типизменени скали при локално повишаване активността <strong>на</strong> Na + в разтворите.61

Hooray! Your file is uploaded and ready to be published.

Saved successfully!

Ooh no, something went wrong!