Автореферат - Българска Академия на науките

регистрират обогатяване на алунит с леки REE, като предполагат образуване нафлоренситова компонента в алунита. Силаев и др. (2001) наблюдават тенденция наобогатяване с REE на стронциевите APS минерали.1.4. Вторични кварцити в БългарияРазпространение. В България са установени повече от 30 находища на интензивнааргилизация по вулкански скали с образуване на вторични кварцити, съсредоточениглавно в Средногорската зона, където са с къснокредна възраст и в Родопите – с палеогенскавъзраст. Изучени са минераложките, петроложките и структурни особености,зоналността, физикохимичните условия на образуването, търсят се критерииза връзката им с орудяванията, прави се теоретично и екпериментално моделиране.Монографията “The metasomatic secondary quartzite formation in Bulgaria” (Velinov etal., 2007) обобщава всички постижения в изучаването на формацията у нас.Геохимия. При изследването на вторичните кварцити се обръща внимание напетрохимичните особености, като е даден сравнително добър отговор на въпроситеза „привнос–износ” на главните компоненти. В същото време съдържанието,разпределението и поведението на редките елементи при интензивна аргилизация неса добре изучени. При търсенето и проучването се изследват главно рудните елементибез да се привързват към зони на промяна. Поради тези причини до моментакартината на разпределението и поведението на редките елементи във вторичнитекварцити е доста непълна.Отделни специализирани геохимични изследвания върху вторичните кварцити унас показват целенасоченото проследяване на геохимичните особености в метасоматичнитеколонки. Радонова и Караджова (1972, 1974) установяват извличане на Rb иCs от вторичните кварцити, докато Li се натрупва в дикитовите кварцити. Кунов(1986) доказва преразпределение на Ba, Sr, K и Rb, като в диаспоровите кварцити имонокварцитите те са почти напълно изнесени. Изследване на REE (Yordanov,Kunov, 1987) показва, че пропилитизираните скали, дикитовите и алунитовитекварцити са набогатени на леки REE, при интензивно извличане в монокварцитите.Проведени са и експериментални изследвания с геохимичен характер. Велинов идр. (1975) установяват интензивно извличане на REE при образуването на вторичникварцити, най-силно при монокварцитите и по-слабо при алунитовите кварцити.Aslanian et al. (1982) изследват включване на Ga в синтетичен алунит (Ga 3+изоморфно замества Al 3+ ), като най-добри резултати има при 100 ºС.2. Методика2.1. ПодходСъщината на подхода при настоящето изследване е обвързването на геохимичнитеизследвания на редките и разсеяни елементи със зоните (фациесите) на метасоматичнитеколонки, съгласно идеята на Н. И. Наковник (1970): „Имам предвидименно геохимично търсещо профилиране, а не ореоли на разсейване, които самотогава ще станат геохимически профили, когато бъдат привързани къмминералните фациеси на метасоматичната колонка – когато първите станат под6