Автореферат - Българска Академия на науките
Автореферат - Българска Академия на науките Автореферат - Българска Академия на науките
7. ЗаключениеНастоящето изследване дава един по-общ поглед върху геохимията на интензивнатааргилизация въз основа на примери от български находища и литературни данни.Това се постига чрез системното изучаване на разпределението и поведението наредките елементи в отделните типове променени скали, оформящи зоналността.Така по-добре се разбира процеса на интензивна аргилизация и се допринася загеохимичното открояване на придружаващи и собствено рудни процеси.Интензивната аргилизация се осъществява от ултракисели хидротермалниразтвори при температури между 200 и 300 ºС. При тези условия различните редкиелементи проявяват диференцирано поведение. Най-общо могат да бъдат отделениелементи с инертно поведение, мобилни елементи и елементи, проявяващисклонност към концентрация във вътрешните най-силно изменени зони.За всички изследвани находища е характерно сходно разпределение на Sr в зонитена хидротермална промяна. То се изразява в извличането му от външните зони спропилитизирани, умерено аргилизирани и серицитизирани скали и привнасяне въввътрешните зони на интензивна аргилизация. Съдържанията на Sr са постоянновисоки във всички типове интензивно аргилизирани скали, с максимум валунитовите скали.Основните минерали, носители на Sr, са сванбергит и сванбергит-вудхаузеитовитвърди разтвори. Доказани са във всички изследвани обекти. Образуват се след разтварянетона апатита при интензивната аргилизация. Освободените РО 4 и Са 2+ ,3-заедно с концентрирания в тези зони Sr 2+ , образуват APS минерали. Друга форма наприсъствие на Sr е като примес в алунит и смесени алунит–APS фази, както и вбарит.Анализът на геохимичните данни показва мобилизация и преразпределение на Srпо време на хидротермалните изменения. Не се установява допълнителен привносна Sr и P. Количествата им, респективно на APS минерали, се ограничават отпървичния състав на вулканските скали и от обема на измененията.Получените резултати и анализът на литературата са основание да се предложихипотезата, че „натрупването на стронций е характерен белег на процеса наинтензивна аргилизация по вулкански скали”. Високи съдържания на елементаследва да се очакват навсякъде, където е проявен този процес, тъй като именно тойдовежда до преразпределението и натрупването му.Съдържанията на Rb са повишени в серицитизираните скали, докато в интензивноаргилизираните са много ниски. Отношението Rb/Sr е високо в серицитизираните ианомално ниско в интензивно аргилизираните скали.Елементите Ti, Zr, V са инертни при пропилитизацията, умерената аргилизация исерицитизацията, поради устойчивостта на техните минерали (титанит и циркон).При интензивната аргилизация тези минерали се разтварят, a Ti, Zr (+Hf) и Vостават на място и се свързват в нови минерални фази – рутил и баделеит (?). HFSелементите Nb, Ta, Hf, U и Th присъстват като изоморфни примеси главно в циркон,титанит и апатит. При интензивната аргилизация HFSE остават относително слабо58
мобилни, като се включват изцяло или частично в новообразуваните минералирутил, баделеит, Fe–оксиди и хидроксиди.Силно подвижни при хидротермалните промени са Mn, Ni, Co, Y, Cs и др. Те сеизвличат изцяло от по-силно изменените скали. Li също е мобилен, но се натрупва винтензивно аргилизираните скали, съдържащи дикит и каолинит. Вероятно Li севключва в кристалната структура на тези минерали.REE са относително инертни във външните зони на промяна. При интензивнатааргилизация средните и тежки REE стават подвижни и се изнасят. Леките REE саотносително немобилни, което се дължи на наличието на подходящи минералиприемници. Това са алунит и APS минерали, които могат да съдържат La, Ce и Nd. Внай-силно изменените монокварцови зони се извличат всички REE.При пропилитизацията се наблюдава мобилизация на Cu, Zn и Pb, като на места течастично се натрупват. В останалите изменени скали преобладават процесите наразсейване. При по-късните рудни процеси има привнос на тези метали, норазпределението им не се влияе само от изменените скали. Въпреки това могат да сепосочат серицитизираните скали като концентратори на Pb и Zn в Спахиево и на Cuв Асарел и Петелово. Влиянието на супергенните процеси се изразява в натрупванена Pb в най-силно изменените скали, резултат на ниската му мобилност. Доказа сеучастие на Pb в алунит, вероятно се включва в хинсдалит, докато Cu и Zn в тезиусловия са силно подвижни и се разсейват.Повишени съдържания на Au и Ag са установени в интензивно аргилизиранитескали от всички обекти. Това е указание за развитие на високосулфидизираниепитермални системи и е предпоставка за търсене на по-богати Au концентрации.Алунитът и APS минерали са широко разпространени в зоните на интензивнааргилизация. Те имат значителни вариации в състава си в зависимост отфизикохимичните условия и могат да се използват като индикатори на геоложкатасреда (Т, рН и др.). По състав APS минерали са много разнообразни, нопреобладават сванбергит-вудхаузеитовите твърди разтвори. Постоянни или честипримеси са Ва и леки REE. Общото количество на APS минерали зависи отколичеството на първичен апатит и Sr във вулканските скали и от обема наизменените зони, защото Р, Са и Sr се преразпределят при хидротермалнитеизменения. Алунитът и APS минерали контролират геохимията на редица елементив зоните на интензивна аргилизация. Това са K, Na, Ca, Sr, Ba, P, La, Ce, Nd, голямачаст от Pb и вероятно Ga, Sc, V, U, Th и др.Изследваните за изотопи на S, O и H проби от няколко обекта еднозначно показватмагмено-хидротермален произход на алунита. Това означава, че резултатите загеохимията на редките елементи в интензивно аргилизираните скали се отнасят замагмено-хидротермални системи. Хидротермалните разтвори са с широко участиена магмени летливи вещества като водород, въглеродни и серни газове, хлор ифлуор. Предполага се, че F играе съществена роля в баланса на REE, а така също ина Li, Ga, Sc, HFSЕ и др. Хлорът от своя страна оказва влияние на подвижността итранспортирането от хидротермалния флуид на елементи като Mn, Cr, Ag, Cu, Zn, Pb.59
- Page 7 and 8: контрола на вторит
- Page 9 and 10: числи пробата към и
- Page 11 and 12: Същевременно LOI зав
- Page 15 and 16: Характеристики на
- Page 17 and 18: 1000.00100.0010.001.00144261324b587
- Page 19 and 20: Фиг. 8. BSE изображени
- Page 21 and 22: 3.1.8. Геохимия на ста
- Page 23 and 24: поведение, с единст
- Page 25 and 26: ни и тежки REE (фиг. 11)
- Page 27 and 28: Интензивно аргилиз
- Page 29 and 30: е от 5,5 до 9%, а във ву
- Page 31 and 32: ност: съществен при
- Page 33 and 34: 3.4. Епитермално руд
- Page 35 and 36: Pb и Ag се натрупват в
- Page 37 and 38: Съдържанието на Sr (
- Page 39 and 40: Новите данни показ
- Page 41 and 42: Фиг. 18. Разпределен
- Page 43 and 44: диференцирано пове
- Page 45 and 46: странено явление. Р
- Page 47 and 48: (заедно с Ti и Zr) имат
- Page 49 and 50: (Kikiwada et al., 2004) и APS ми
- Page 51 and 52: Hedenquist, 2001 и др.). Нап
- Page 53 and 54: характерна за повъ
- Page 55 and 56: съдържания на F. Пре
- Page 57: 6. Геохимични индик
- Page 61 and 62: - противоположно по
7. ЗаключениеНастоящето изследване дава един по-общ поглед върху геохимията <strong>на</strong> интензив<strong>на</strong>тааргилизация въз основа <strong>на</strong> примери от български <strong>на</strong>ходища и литературни данни.Това се постига чрез системното изучаване <strong>на</strong> разпределението и поведението <strong>на</strong>редките елементи в отделните типове променени скали, оформящи зо<strong>на</strong>лността.Така по-добре се разбира процеса <strong>на</strong> интензив<strong>на</strong> аргилизация и се допри<strong>на</strong>ся загеохимичното открояване <strong>на</strong> придружаващи и собствено рудни процеси.Интензив<strong>на</strong>та аргилизация се осъществява от ултракисели хидротермалниразтвори при температури между 200 и 300 ºС. При тези условия различните редкиелементи проявяват диференцирано поведение. Най-общо могат да бъдат отделениелементи с инертно поведение, мобилни елементи и елементи, проявяващисклонност към концентрация във вътрешните <strong>на</strong>й-силно изменени зони.За всички изследвани <strong>на</strong>ходища е характерно сходно разпределение <strong>на</strong> Sr в зоните<strong>на</strong> хидротермал<strong>на</strong> промя<strong>на</strong>. То се изразява в извличането му от външните зони спропилитизирани, умерено аргилизирани и серицитизирани скали и прив<strong>на</strong>сяне въввътрешните зони <strong>на</strong> интензив<strong>на</strong> аргилизация. Съдържанията <strong>на</strong> Sr са постоянновисоки във всички типове интензивно аргилизирани скали, с максимум валунитовите скали.Основните минерали, носители <strong>на</strong> Sr, са сванбергит и сванбергит-вудхаузеитовитвърди разтвори. Доказани са във всички изследвани обекти. Образуват се след разтварянето<strong>на</strong> апатита при интензив<strong>на</strong>та аргилизация. Освободените РО 4 и Са 2+ ,3-заедно с концентрирания в тези зони Sr 2+ , образуват APS минерали. Друга форма <strong>на</strong>присъствие <strong>на</strong> Sr е като примес в алунит и смесени алунит–APS фази, както и вбарит.А<strong>на</strong>лизът <strong>на</strong> геохимичните данни показва мобилизация и преразпределение <strong>на</strong> Srпо време <strong>на</strong> хидротермалните изменения. Не се установява допълнителен привнос<strong>на</strong> Sr и P. Количествата им, респективно <strong>на</strong> APS минерали, се ограничават отпървичния състав <strong>на</strong> вулканските скали и от обема <strong>на</strong> измененията.Получените резултати и а<strong>на</strong>лизът <strong>на</strong> литературата са основание да се предложихипотезата, че „<strong>на</strong>трупването <strong>на</strong> стронций е характерен белег <strong>на</strong> процеса <strong>на</strong>интензив<strong>на</strong> аргилизация по вулкански скали”. Високи съдържания <strong>на</strong> елементаследва да се очакват <strong>на</strong>всякъде, където е проявен този процес, тъй като именно тойдовежда до преразпределението и <strong>на</strong>трупването му.Съдържанията <strong>на</strong> Rb са повишени в серицитизираните скали, докато в интензивноаргилизираните са много ниски. Отношението Rb/Sr е високо в серицитизираните ианомално ниско в интензивно аргилизираните скали.Елементите Ti, Zr, V са инертни при пропилитизацията, умере<strong>на</strong>та аргилизация исерицитизацията, поради устойчивостта <strong>на</strong> техните минерали (титанит и циркон).При интензив<strong>на</strong>та аргилизация тези минерали се разтварят, a Ti, Zr (+Hf) и Vостават <strong>на</strong> място и се свързват в нови минерални фази – рутил и баделеит (?). HFSелементите Nb, Ta, Hf, U и Th присъстват като изоморфни примеси главно в циркон,титанит и апатит. При интензив<strong>на</strong>та аргилизация HFSE остават относително слабо58
Change language