Автореферат - Българска Академия на науките

цяване и алуминият става подвижен и се изнася (Meyer, Hemley, 1967). СпоредНаковник (1968) извлечените благородни, редки и цветни метали се изнасят въввъншната зона на метасоматичния блок или извън него, като се отлагат от неутрализираниразтвори предимно като сулфиди и сулфосоли нагоре по главния път надвижение, като телескопират по-ранната вътрешна зона.Геохимия на редките елементи при интензивната аргилизация. Установениса повишени концентрации на Ga в алунитови интензивно аргилизирани скали (Борискин,1967; Кашкай, 1970; Rytuba et al., 2003), като се предполага изоморфно заместванена Al от Ga в алунит и диаспор. Schwartz (1981, 1982) открива извличанена Mg, Ca, Na, K, Rb и Ba и натрупване на Sr в интензивно аргилизираната зона в находищеЛа Граня (Перу). В същата зона на Au находище Родалкилар, Испания имависоки концентрации на Sr, свързвани с отлагането на сванбергит (Arribas et al.,1995). Отношението Rb/Sr е аномално ниско в интензивно аргилизираните и високов серицитизираните скали.Според Плющев и Шатов (1985) данните за геохимията на вторичните кварцитиса противоречиви. Често има натрупване на Pb, Zn, Cu, Au, Ag, As, Sb, Hg, норазпределението им се отличава с повишена нееднородност. Същевременно има иобратни примери за същите елементи. В метасоматитите от киселинния стадий –грайзени, аргилизити и кварцити концентрациите на Au нарастват (от 10 до 300пъти), с максимум във вътрешните зони (Коробейников, 1988).През последните години особено внимание се обръща на геохимията на алунита иалуминиевите фосфатно-сулфатни (APS) минерали от алунитовата супергрупа(Stoffregen, Alpers, 1987; Jambor, 1999; Dill, 2001 и др.). Тези минерали са широкоразпространени в зоните на интензивна аргилизация, свързани с високосулфидизираниепитермални и меднопорфирни находища. Изследват се стабилните изотопи валунита, като се получават данни за температури на образуване, произход (магменохидротермален,нагрято-паров и супергенен), състав на флуидите и степен на разреждане,отделят се различни генерации алунити (Rye et al., 1992; Deyell еt al., 2005).Геохимия на REE при хидротермалните изменения. Редица изследвания върхусъдържанието на REE в хидротермални флуиди (Michard, Albarede, 1986; Lewis etal., 1997) и хидротермално променени скали (Alderton et al., 1980; Lotermoser, 1990,Hopf, 1993) показват, че при определени условия REE могат да станат мобилни.Подвижността им се определя от ниското pH, високото отношение вода/скала иналичието на комплексообразуващи агенти (CO 3 2- , F - , Cl - , SO 4 2- ) в хидротермалнитефлуиди (Michard, 1989; Lotermoser, 1992). Основна причина за подвижността на REEе възможността им да образуват комплекси.Сведения за REE в интензивно аргилизизарани скали могат да се намерят при:Lottermoser (1990) установява нарастване на La/Lu в интензивно аргилизиранитескали; Arribas et al. (1995) наблюдават намаляване на тежките REE в интензивноаргилизираните зони, докато във външните зони REE почти не се променят;Fulignati et al. (1999) установяват извличане на REE при силицитовото изменение,инертно поведение на леките REE и извличане на тежките REE при интензивнатааргилизация и несъществени промени във външните зони. Kikawada et al. (2004)5