Автореферат - Българска Академия на науките

(заедно с Ti и Zr) имат повишена миграционна способност при по-високи температури(>300–400 ºС), високо рН на флуида и висока активност на летливи компоненти,преди всичко флуор (Гавриленко, Сахоненок, 1986; Rubin et al., 1993; Jiang et al.,2005). Hf кристалохимически е близък до Zr и има същото геохимично поведение.Th и U (в четиривалентна форма) имат близко геохимично поведение, като са слабоподвижни и устойчиви в кисела сулфатна и хлоридна среда (Стойков, 1983) и относителноинертни при интензивна аргилизация (Terakado, Fujitani, 1998; Khashgerel etal., 2008). При хидротермални промени от кисели флуиди, водещи до интензивнатааргилизация, HFSE са определени като най-слабо мобилни (Khashgerel et al., 2008;Karakaya, 2009) или практически немобилни (Varekamp et al., 2009). Към тази групаможе да се причисли и кристалохимично близкия до Nb и Ta елемент W (Щербина,1980; Барабанов, 1985), със сходно поведение, за който Newsom (1986) отбелязва, чее силно несъвместим елемент и неговото поведение наподобява това на Ba. Даннитеот LA–ICP–MS на рутили показват, че Nb и Ta изцяло се включват в рутила. За Snсъщо се установи 100% включване в рутил, а за W то е преобладаваща форма (50–70%). Hf се разделя между рутил (20–30%) и циркониева фаза (70–80%), като поведениетому изцяло следва това на Zr. Th и U са разделени между рутил (∼20%), циркониевафаза, а също така се регистрират (заедно с Mo) и в Fe-оксиди и хидроксиди.За Ga и Sc се установяват разлики между отделните находища (инертно поведениеили привнос в отделни зони). Данните от LA–ICP–MS на алунит показват нискиконцентрации на Ga (∼50 ppm). Описани са случаи на привнос на Ga в алунитовискали (Борискин, 1967; Rytuba et al., 2003), което се дължи на изоморфно заместванена Al от Ga (Кашкай, 1970; Aslanian et al., 1982). Кашкай (1970) отбелязва случаи наповишено съдържание на Sc в алунит, Shubat (1988) описва богат на Sc крандалит, аKhashgerel et al. (2008) установяват извличане на Sc. Засега наличните данни не садостатъчни за еднозначни изводи за поведението на Ga и Sc при интензивнатааргилизация. Според Wood and Samson (2006) основната форма на пренос на Ga и Scв хидротермалните разтвори са хидроксилните комплекси, като F–комплекси могатда играят важна роля при висока активност на F - . От друга страна галиевата фаза α-GaOOH е почти неразтворима при 25 ºС и pH между 3 и 8, като разтворимосттанараства с повишаване на температурата (особено >300 ºС). Следователно – на фонана преобладаващо инертно поведение може да се очаква повишена мобилност на Ga(и Sc) при по-високи температури и повишена активност на F - , което да доведе дотяхното извличане или концентрация в някои изменени скали.Данните за Cr от различните обекти са противоречиви (инертно или мобилноповедение). Причините за това могат да се търсят, от една страна, в подвижността наCr в кисела среда главно под формата на хлорни комплекси (Сазонов, 1978), а отдруга – в трудноразтворимите хромови оксиди, които са устойчиви при изветряне(Бадалов, 1982).Мобилни елементи. Тази група елементи (Mn, Ni, Co, Y, Cs и др.) са силноподвижни при хидротермалните промени, извличат се лесно от скалите и серазсейват. Обикновено в пропилитизираните скали съдържанията им не сепроменят, дори нарастват в сравнение с тези в свежите скали. В аргилизираните и47