и перлити около с. Минерални бани, непосредствено свързани с образуването <strong>на</strong>калдерата (Иванов, 1972). Най-късни са дайки и секущи тела с различен състав,обединени като „посткалдерни вулканити” (Кунов, 1991). Интрузив<strong>на</strong>та дейност епредставе<strong>на</strong> от Сърнишката монцонитова интрузия (Маврудчиев, Ботев, 1966).В райо<strong>на</strong> е прояве<strong>на</strong> интензив<strong>на</strong> хидротермал<strong>на</strong> активност, довела до образуването<strong>на</strong> разнообразни хидротермални изменения и рудни минерализации. Отделени саследните типове променени скали (Радонова, 1973; Кунов, 1986): пропилитизирани,аргилизирани и серицитизирани скали и вторични кварцити (интензивни аргилизити):серицит-диаспор-пирофилитови, дикитови, алунитови, диаспорови и монокварцови.Най-пълно са представени в уч. Сърница-Спахиево и Брястово, а частично – вБуково, Сусам, Светли<strong>на</strong> и Габрово.Пропилитизираните скали са широко разпространени около оста<strong>на</strong>лите типове измененискали. Отделят се актинолит-епидотови, епидот-хлорит-албитови, серициткалцит-хлорит-албитовии серицит-хлорит-албитови разновидности (Кунов, 1991),които не се отличават по химизъм и се разглеждат общо като пропилитизиранискали. Аргилизираните скали са развити като маломощни преходни зони. В уч.Брястово те са преобладаващо изменение, което Кунов и др. (1997) свързват с руд<strong>на</strong>таминерализация. Изградени са от каолинит, серицит, хидрослюда, хлорит, порядкомонтморилонит. Серицитизираните скали са широко представени като преходнизо<strong>на</strong> между пропилитизираните и интензивно аргилизираните скали.Характерни са за <strong>на</strong>ходище Саже и южно от вр. Калето (Радонова, 1973). В съставаим участват кварц, серицит (30–80%), пирит/хематит, рутил, апатит.Серицит-диаспор-пирофилитовите (+алунит) интензивни аргилизити са по-редкии са установени <strong>на</strong> дълбочи<strong>на</strong> >300 m в местн. Рамаданска чука от уч. Брястово и вместн. Улуците от уч. Сърница–Спахиево. Те имат място във вертикал<strong>на</strong>та зо<strong>на</strong>лност,особено в близост до Сърнишката интрузия. Дикитовите (каолинит-дикитови)скали се <strong>на</strong>блюдават като преходни зони към алунитовите кварцити. Особено характер<strong>на</strong>е тяс<strong>на</strong>та издържа<strong>на</strong> ивица от дикитови кварцити около алунитовите при с.Сърница (Радонова, 1973)). Изградени са от кварц, дикит, каолинит, рутил, пирит.Алунитовите изменени скали са широко разпространени във всички участъци. Изградениса от алунит (до 70%) и кварц, в по-малка степен каолинит, дикит, диаспор,рутил, апатит, пирит, хематит, ярозит, а в уч. Сусам и Светли<strong>на</strong> и опал. Диаспоровитекварцити оформят самостоятелни зони в участъците Сърница–Спахиево и Брястово.Изградени са от кварц и диаспор с примеси от дикит, рутил и алунит. Монокварцовитескали (кварц, с примеси от диаспор и рутил) се срещат в централните части<strong>на</strong> повечето участъци.3.5.2. Геохимия <strong>на</strong> редките елементиПотвърждават се изводите <strong>на</strong> Кунов (1994) за поведението <strong>на</strong> петрогенните компоненти(фиг. 16a). SiO 2 и Al 2 O 3 са относително инертни. MgO и CaO се прив<strong>на</strong>сят впропилитизираните и се из<strong>на</strong>сят от интензивно аргилизираните скали. Na 2 O се извлича,но има слаб привнос само в алунитовата зо<strong>на</strong>. К 2 О се <strong>на</strong>трупва в серицитизиранитеи в алунитовите скали, но отсъства от другите вторични кварцити.36
Съдържанието <strong>на</strong> Sr (фиг. 16b) в пропилитизираните и аргилизираните скали се променяслабо, докато в серицитизираните то <strong>на</strong>малява. В интензивно аргилизиранитескали количеството <strong>на</strong> Sr рязко <strong>на</strong>раства, като <strong>на</strong>й-високи стойности има в каолинит-дикитовияи в алунитовия тип. Само в монокварцовите скали Sr се извлича.7MgO CaO Na2O K2O10000SrRb651000%43ppm100211001a1 2 3 4 5 6 7 8b1 2 3 4 5 6 7 81000ZrV10000BaTippm10010ppm100010010c11 2 3 4 5 6 7 8d11 2 3 4 5 6 7 810000MnLi1000Cu Zn Pb1000100ppm10010ppm10e11 2 3 4 5 6 7 8f11 2 3 4 5 6 7 8Фиг. 16. Разпределение <strong>на</strong> елементите в хидротермално изменените скали от Спахиевското руднополе по зони: 1 – неизменени скали (латити и шошонити); 2 – пропилитизирани; 3 – аргилизирани;4 – серицитизирани; 5 – каолинит-дикитови; 6 – алунитови; 7 – диаспорови; 8 – монокварцовиПотвърждават се изводите <strong>на</strong> Радонова и Караджова (1972) за извличане <strong>на</strong> Rb отинтензивно аргилизираните скали (фиг. 16b). В пропилитизираните и аргилизиранитескали отношението Rb/Sr е близко до това в свежите скали – 0,44. В серицитизираните<strong>на</strong>раства до 1,52, а в интензивно аргилизираните рязко <strong>на</strong>малява до 0,01–0,02.Разпределението <strong>на</strong> Zr, V, Ba и Ti (фиг. 16 с, d) е относително постоянно вотделните зони и определя инертно поведение. Mn, Cr, Ni и Co се запазват впропилитизираните скали, но се извличат <strong>на</strong>пълно от другите изменени скали (фиг.37