Автореферат - Българска Академия на науките

значително повече Na (до 0,36 apfu). Наблюдава се ясна тенденция на изтеглянесъставите на APS минерали в посока на натроалунита.В обратно отразени електрони се различават няколко случая на строеж наалунитови кристали – хомогенни, със слаба зоналност, постепенна плавна зоналностили по-изразена фина зоналност, които се дължат на еднократни или многократнипромени в състава на разтворите чрез набогатяване с P, Ca, Sr, Ba и REE (както ипри преход от богати на K ядра към периферия от натроалунит), придружени често счастично разтваряне. В Песовец почти не се наблюдават ядра от APS минерали валунит, но APS минерали са установени самостоятелно в каолинитовата зона.Отсъствието им от алунитовата зона се обяснява с включването на Ca, Sr и Ba всъстава на алунита (Hikov, 2004c).3.2.4. Геохимия на стабилните изотопиРезултатите от изследвана проба от алунит от Песовец за стабилни изотопи показватстойности за δ 34 S = +22,4‰ и за δ 18 О = +13,3‰. Високото δ 34 S определяалунита като магмено-хидротермален (Rye et al., 1992). Стойностите и на δ 34 S и наδ 18 О са много близки до тези в други находища от Средногорието (Lerouge et al.,2006). Приемайки, че магмено-хидротермалният флуид е сравним с изчисления занаходищата Асарел и Челопеч, се предполага образуване на алунита в Песовец притемператури между 200 и 250 ºС от флуид с H 2 S/SO 4 между 2 и 5.3.3. Златнопорфирно находище Петелово3.3.1. Геоложка обстановка и метасоматична зоналностНаходище Петелово е вместено в Петеловската антиклинала (Димитров, Костов,1954), ядрото на която е изградено от горнокредни вулкански и вулканогенноседиментнискали. В района е обособен Красен-Петеловски вулкано-интрузивенцентър (Popov, Popov, 2000), в който участват андезитови ефузивни скали (лави,лавобрекчи и агломератови туфи), субвулкански дацити и гранодиоритови докварцдиоритови порфирити. Радонова (1969) отделя следните хидротермалнопроменени скали: монокварцови, алунит-кварцови, дикит-кварцови, серицитови сразсеян диаспор, серицит-кварцови, пропилити и селадонитизирани вулканскискали. Попов и др. (2012) определят находището като епитермалновисокосулфидизирано златорудно.Новите изследвания потвърждават в по-голямата си част схемата на метасоматичнатазоналност на Радонова (1969). Основно допълнение е поставянето наустановените от Чипчакова и Стефанов (1974) пирофилитови скали на мястото насерицитовите с разсеян диаспор. Без да се отделят като самостоятелна зона, серазглеждат и скали с многократно проявена интензивна аргилизация.Пропилитизираните скали са широко разпространени около останалите поинтензивнопроменени разновидности. Изградени са от албит, епидот, хлорит,калцит, пирит и серицит. Серицитизираните скали оформят прехода междупропилитизираните и интензивно аргилизираните скали. Освен кварц, серицит ипирит, в състава им често участват албит, хлорит, понякога калиев фелдшпат.26