Защитата <strong>на</strong> дисертацията ще се състои <strong>на</strong> ................ 2013 г. от .............. часа взала 203 <strong>на</strong> Геологическия институт при БАН.Материалите по защитата са <strong>на</strong> разположение <strong>на</strong> интересуващите се вканцеларията <strong>на</strong> Геологическия институт при БАН, ул. „Акад. Г. Бончев”, бл. 24,1113 София, стая 205.Дисертантът е докторант <strong>на</strong> самостоятел<strong>на</strong> подготовка в секция „Геохимия ипетрология” <strong>на</strong> Геологическия институт при БАН, където е извърше<strong>на</strong> основ<strong>на</strong>тачаст от работата по дисертационния труд.Дисертационният труд е обсъден и <strong>на</strong>сочен за защита <strong>на</strong> разширен семи<strong>на</strong>р <strong>на</strong>секция „Геохимия и петрология” <strong>на</strong> Геологическия институт при БАН, проведен <strong>на</strong>24.04.2013 г. и <strong>на</strong>срочен за защита <strong>на</strong> заседание <strong>на</strong> Научния съвет <strong>на</strong> Геологическияинститут при БАН, проведено <strong>на</strong> 27.05.2013 г.Характеристика <strong>на</strong> дисертационния трудОбемът <strong>на</strong> дисертационния труд е 142 страници основен текст, 69 фигури, 17страници литература (364 заглавия) и 27 страници приложение с 19 таблици схимични а<strong>на</strong>лизи.Материалът <strong>на</strong> дисертацията е структуриран в следните раздели:Увод – 1 стр.1. Състояние <strong>на</strong> проблема – 24 стр.2. Методика – 2 стр.3. Геохимия <strong>на</strong> зоните <strong>на</strong> интензив<strong>на</strong> аргилизация в отделните <strong>на</strong>ходища ирудопроявления – 84 стр.4. Геохимия <strong>на</strong> редките елементи при интензив<strong>на</strong>та аргилизация – 18 стр.5. Фактори, влияещи върху поведението и разпределението <strong>на</strong> редкитеелементи в зоните <strong>на</strong> интензив<strong>на</strong> аргилизация – 5 стр.6. Геохимични индикатори за оценка <strong>на</strong> интензив<strong>на</strong>та аргилизация исъпътстващи рудни минерализации – 2 стр.7. Заключение – 4 стр.Приноси – 2 стр.Литература – 17 стр.Приложение – таблици с химични а<strong>на</strong>лизи – 27 стр.2
УводБългария е стра<strong>на</strong>, <strong>на</strong> чиято територия широко са представени постмагматичнитепроцеси <strong>на</strong> интензив<strong>на</strong> аргилизация по вулкански скали, довеждащи до образуването<strong>на</strong> масиви от вторични кварцити. Известни са повече от 30 такива <strong>на</strong>ходища ипроявления (Velinov et al., 2007), съсредоточени главно в Средногорието (Западно,Централно и Източно) и Родопите (Централни и Източни). Обикновено те асоцииратпространствено и генетично с редица <strong>на</strong>ходища и рудопроявления <strong>на</strong> Au, Cu, Znи Pb. В редица случаи самите те се явяват полезни изкопаеми. Посочените обстоятелстваобясняват големия интерес към този тип хидротермално-метасоматичниизменения <strong>на</strong> скалите, с фокус върху връзката им с орудяванията и дефиниране <strong>на</strong>критерии за прогнозиране и търсене <strong>на</strong> неразкрити <strong>на</strong> повърхността <strong>на</strong>ходища.През последните 50 години <strong>на</strong>ходищата <strong>на</strong> вторични кварцити у <strong>на</strong>с са достадобре изучени в петроложки, минераложки и структурен аспект. Изяснени сафизикохимичните условия <strong>на</strong> образуване и формацион<strong>на</strong>та при<strong>на</strong>длежност <strong>на</strong>метасоматитите. По-слабо е изуче<strong>на</strong> геохимията <strong>на</strong> тези скали и връзката им сорудяванията – дали са до-, син- или пострудни, рудовместващи или не и др., коитооще не са решени в световен мащаб.С <strong>на</strong>стоящето изследване авторът си е поставил за цел да изясни, доколкото евъзможно, геохимичните особености <strong>на</strong> процеса <strong>на</strong> интензив<strong>на</strong> аргилизация, сособен оглед <strong>на</strong> редките елементи – тяхното разпределение в различните зони <strong>на</strong>хидротермал<strong>на</strong> промя<strong>на</strong> и съответно тяхното поведение при интензив<strong>на</strong>тааргилизация. Надявам се това да обогати представите ни за тези постмагматичнипроцеси, както и да се хвърли повече светли<strong>на</strong> върху връзката им с руднитеконцентрации и ролята им при генезиса, особено <strong>на</strong> меднопорфирните иепитермалните рудни <strong>на</strong>ходища.1. Състояние <strong>на</strong> проблема1.1. Интензив<strong>на</strong> аргилизация и вторични кварцитиТерминологични и исторически бележки. Метасоматитите <strong>на</strong> формациятавторични кварцити и интензив<strong>на</strong>та аргилизация са генетични а<strong>на</strong>лози в класификациите<strong>на</strong> метасоматитите <strong>на</strong> формацион<strong>на</strong> основа (Жариков, Омельяненко, 1978) и<strong>на</strong> околорудните изменения <strong>на</strong> скалите (Meyer, Hemley, 1967). Под околорудни изменениясе разбират тези изменения <strong>на</strong> химическия и минералния състав <strong>на</strong> скалите,вместващи рудните тела, които възникват във връзка с циркулацията <strong>на</strong> рудоносниразтвори (Meyer, Hemley, 1967). За алумосиликатните скали се отделят следнитетипове – калиева метасоматоза, пропилитизация, умере<strong>на</strong> аргилизация, серицитизацияи интензив<strong>на</strong> аргилизация. Минералните асоциации <strong>на</strong> интензив<strong>на</strong>та аргилизациявключват дикит, каолинит, пирофилит, обикновено със серицит и кварц, алунит,пирит, турмалин, топаз, зуниит.В класификацията <strong>на</strong> Жариков и Омельяненко (1978) формацията вторични кварцитие отнесе<strong>на</strong> към групата формации, свързани с гранитоидния магматизъм, къмпостмагматичния етап и стадия <strong>на</strong> киселинно извличане в две дълбочинни зони.3