Автореферат - Българска Академия на науките

комплекси при тези условия. Относителната инертност на леки REE се дължи наналичието на APS минерали, които съдържат примеси от La, Ce и Nd. Поведениетона REE в алунитовите скали е същото, както в дикитовите и диаспоровите (фиг. 6).Стабилността на леките REE е свързана с наличието на алунит и възможността имда заемат мястото на K в кристалната решетка на алунита (Kikawada et al., 2004).APS минерали в алунитовата зона също съдържат леки REE – обикновено до 1%, ноима случаи на повишени съдържания (La 2 O 3 – 3,01% и Ce 2 O 3 – 6,82%).Монокварцитите силно обедняват на всички REE.Оценка на мобилността на химичните елементи според многокомпонентнидиаграми. Многокомпонентните диаграми (фиг. 7а) на свежи скали сехарактеризират с обогатяване на LILE и обедняване на HFSE, което е типично заостровнодъгови субдукционни магми (Pearce, 1982), както и Nb-Ta негативнааномалия (Thompson et al., 1984). Очертават се също и минимуми на P и Ti имаксимуми на Pb и Sr. При пропилитизираните и калиевофелдшпат-биотитизиранитескали няма съществена мобилност, освен извличане на Sr от пропилитизиранитеи слаба мобилност на Ba, P, тежки REE и Y (фиг. 7а).Умерено аргилизираните скали се характеризират с износ на LILE (Cs, Rb, Ba, K,Sr), P, Y, тежки REE, при обогатяване само на Pb (фиг. 7b). Обратно, в серицитизиранитескали има привнос (или немобилност) на Cs, Rb, Ba и K. Pb, Sr, P, Y итежки REE се извличат от скалите, дори в по-голяма степен. При аргилизацията исерицитизацията относително инертни са Th, U, Nb, Ta, Zr, Ti, частично лекитеREE. В парагонитовите скали се регистрира извличане на LILE, HFSE, Y, тежкиREE, при относителна инертност на другите елементи (фиг. 7b).Кисело-хлоридният тип интензивна аргилизация се характеризира с износ наповечето елементи, по-добре изразено при дикитовите и диаспоровите скали (фиг.7c). Силно се изнасят Cs, Rb, K, Y и тежки REE, в по-малка степен Ba, U, Nb, Ta исредни REE. Относително инертни са Th, леките REE, Zr, Ti. Обогатяване има самоза Sr, а в отделни проби и за Pb, P, Zr. При алунитовия тип също има износ наповечето елементи (фиг. 7d), като най-видимо е това при Cs, Rb, Y и тежки REE, послабопроявен при Th, U, К, Nb, Ta и средни REE. Инертни остават Ва, леки REE, Р,Zr и Ti. Обогатяване има за Sr и Pb, а в единични проби и за Ва и Zr. Примонокварцовите скали се извличат почти всички елементи, като инертни оставатсамо Nb, Ta, Zr и Ti (фиг. 7d).3.1.5. Геохимични особености на хидротермалните промени по палеозойскигранитоидиВ СИ част на находището се разкриват палеозойски гранитоиди от Смиловенскияплутон. По тях са развити процеси на пропилитизация, аргилизация и серицитизация.Данните за химичния им състав са ограничени и предварителни.По метода на Линдгрен-Наковник се установяват следните промени в главнитекомпоненти: При пропилитизацията има привнос на TiO 2 , Fe 2 O 3 , MgO и LOI,инертно поведение имат SiO 2 , Al 2 O 3 и K 2 O, а се извличат СаО и по-малко Na 2 O.Извличане на всички компоненти с изключение на SiO 2 се наблюдава в аргилизира-16