Топография корем

ТОПОГРАФСКА АНАТОМИЯ НА
КОРЕМ
Доц. д-р С. Делчев, дм

Корем
Граници:
горна – proc. xiphoideus, arcus costae, долния ръб на XII ребро
долна – горния ръб на symphysis pubica, plica inguinalis и crista iliaca
(в най-високата й точка)
латерална – линията, свързваща тази точка с Х-то ребро
Границите на коремната стена
не съвпадат с границите на
коремната кухина!
Области на корема:
• Epigastrium
• Mesogastrium
• Hypogastrium

Корем
Форма:
- цилиндър, предно-задно приплеснат
Зависи от възрастта и състоянието.
Най-често причина за изменения са
шестте “F”:
• fetus
• food
• fat
• fluid
• feces
• flatus

Корем
Послойна топография:
Кожа
Подкожие и fascia
superficialis
Fascia profunda
Мускули
Fascia transversalis
Peritoneum parietale

Послойна топография
Кожа: - нежна, подвижна, еластична
Подкожие: - добре изразена мастна тъкан
Fascia superficialis:
- повърхностен лист (на Camper)
4 съдове и нерви:
a.,v. epigastrica superficialis
a.,v. circumflexa iliaca superficialis
aa.,vv. pudendae externae
nn. intercostales (7 до 11) и n. 12
n. iliohypogastricus
n. ilioinguinalis
- дълбок лист (на Scarpa, Thompson) –
по-плътен
Fascia profunda

Послойна топография
Кожа: - нежна, подвижна, еластична
Подкожие: - добре изразена мастна тъкан
Fascia superficialis:
- повърхностен лист (на Camper)
4 съдове и нерви:
a.,v. epigastrica superficialis
a.,v. circumflexa iliaca superficialis
aa.,vv. pudendae externae
nn. intercostales (7 до 11) и n. 12
n. iliohypogastricus
n. ilioinguinalis
- дълбок лист (на Scarpa, Thompson) –
по-плътен
Fascia profunda

Послойна топография
Кожа: - нежна, подвижна, еластична
Подкожие: - добре изразена мастна тъкан
Fascia superficialis:
- повърхностен лист (на Camper)
4 съдове и нерви:
a.,v. epigastrica superficialis
a.,v. circumflexa iliaca superficialis
aa.,vv. pudendae externae
nn. intercostales (7 до 11) и n. 12
n. iliohypogastricus
n. ilioinguinalis
- дълбок лист (на Scarpa, Thompson) –
по-плътен
Fascia profunda

Лимфен
отток
Венозен
отток
Колатерални пътища за венозен
отток при обструкции на горна
или долна кухи вени

Послойна топография
Кожа: - нежна, подвижна, еластична
Подкожие: - добре изразена мастна тъкан
Fascia superficialis:
- повърхностен лист (на Camper)
4 съдове и нерви:
a.,v. epigastrica superficialis
a.,v. circumflexa iliaca superficialis
aa.,vv. pudendae externae
nn. intercostales (7 до 11) и n. 12
n. iliohypogastricus
n. ilioinguinalis
- дълбок лист (на Scarpa, Thompson) –
по-плътен
Fascia profunda

Послойна топография
Мускули: - широки, плоски и тънки
M. obliquus externus
abdominis
- lig. inguinale (Pouparti)
- lig. lacunare (Gimbernati)
- lig. pectinale (Cooper)
- lig. reflexum
- fibrae intercrurales
M. obliquus internus
abdominis
M. transversus abdominis

*
*
* *

Послойна топография
Мускули: - широки, плоски и тънки
M. obliquus externus abdominis
M. obliquus internus abdominis
- m. cremaster
M. transversus abdominis

Послойна топография
Мускули: - широки, плоски и тънки
M. obliquus externus abdominis
M. obliquus internus abdominis
M. transversus abdominis
- linea semilunaris (Spigeli)
- linea arcuata

M. Rectus abdominis. Vagina m. recti
M. Rectus abdominis – вертикален, лентовиден и
многокоремчест.
• начало – 5, 6, 7 ребрени хрущяли, гръдната кост и proc.
xiphoideus
• залавяне – горния ръб на os pubis
– intersectiones tendineae
M. Pyramidalis (80%) – от ramus
superior ossis pubis и се вплита в
linea alba

Vagina m. recti
Vagina m. recti – сухожилно влагалище за правия коремен мускул.
Образува се от апоневрозите на трите широки коремни мускула.
Има три участъка:
I участък – от 5-то ребро до ребрената дъга, има само
• предна стена – апоневрозата на m. obliquus externus abdominis
II участък – с две стени:
• предна – от апоневрозата на m. obliquus externus abdominis и половината
на апоневрозата на m. obliquus internus abdominis
• задна - половината на апоневрозата на m. obliquus internus abdominis и
апоневрозата на m. transversus abdominis. Образува се linea arcuata.
III участък – от linea arcuata надолу.
• апоневрозите и на трите широки коремни мускула минават отпред
• задна стена – от fascia transversalis и peritoneum parietale

Vagina m. recti
I участък
II участък
III участък

Функция на коремните мускули:
- при двустранно съкращаване – навеждат тялото напред
- при едностранно – накланят тялото на същата страна
- при комбинирано съкращаване – завъртат тялото
- при едновременно съкращаване с диафрагмата – повишават
налягането в коремната кухина, т. нар. “коремна преса”.
- Това налягане е главен фактор за поддържане на
коремните органи, изпразване на тазовите
резервоари и раждане.

Canalis inguinalis
Разполага се над медиалната половина на
слабинната връзка.
Дълъг е 4-5 см.
Съдържа:
при мъжа – funiculus spermaticus
при жената – lig. teres uteri
– преминават още и n. ilioinguinalis
и r. genitalis на n. genitofemoralis

Canalis inguinalis
Заграден е от четири стени:
предна – апоневрозата на външния кос
коремен мускул

Canalis inguinalis
Заграден е от четири стени:
долна – улейовидният lig.
inguinale
горна – долните дъговидни
краища на m. obliquus internus
abdominis и m. transversus
abdominis

Canalis inguinalis
Заграден е от четири стени:
долна – улейовидният lig.
inguinale
горна – долните дъговидни
краища на m. obliquus internus
abdominis и m. transversus
abdominis

Canalis inguinalis
Заграден е от четири стени:
задна – fascia transversalis,
уплътнена в този участък
изглед отпред
Слабо място – триъгълник на Hesselbach
(изглед отвътре)

Canalis inguinalis
Отвори:
Anulus inguinalis superficialis
• crus mediale
• crus laterale
• fibrae intercrurales
• lig. reflexum

Canalis inguinalis
Отвори:
Anulus inguinalis profundus – на 5 см. от tuberculum pubicum
• отгоре и медиално – дъговидните влакна на m. obliquus
internus abdominis
• отдолу и медиално – от a. et v. epigastricae inferiores
- покрит е от peritoneum parietale,
който тук образува ямка –
- fossa inguinalis lateralis*
*

Descensus testium
Спускане на тестиса и разполагане на
дефинитивното му място в скротума

Нормално
затворен
(vestigium)
Частично затворен
Незатворен
(персистиращ)

Обвивки на funiculus spermaticus
Testis
Tunica vaginalis testis
– lamina visceralis
– lamina parietalis
Fascia spermatica interna
M. cremaster
Fascia cremasterica
Fascia spermatica externa
Съдържание: ductus deferens, a. et v. testicularis,
plexus pampiniformis, a. et v. ductus deferentis, vestigium,
лимфни съдове, нерви.

Ингвинални хернии
Елементи на херния:
херниален отвор (херниална врата);
херниален сак (париетален перитонеум);
херниално съдържимо.

Ингвинални хернии
Нормален ингвинален
канал
Директна херния (отвътре)
Придобита индиректна
херния

Ингвинални хернии
Нормален ингвинален
канал
Директна херния
Придобита индиректна
херния

Коремна кухина
Съдържа органи.
Ограничава се:
– отпред и отстрани –
мускулите на
предностраничната
коремна стена
– отзад – задна коремна
стена
– отгоре - диафрагмата
– отдолу – мускулите на
тазовото дъно

Коремна кухина
Съдържа органи.
Ограничава се:
– отпред и отстрани –
мускулите на
предностраничната
коремна стена
– отзад – задна коремна
стена
– отгоре - диафрагмата
– отдолу – мускулите на
тазовото дъно

Коремна кухина
Включва:
същинска коремна кухина – съдържа
паренхиматозни и кухи органи, повечето на
храносмилателната система
тазова кухина – органи на храносмилателната и
пикочо-половата системи
*граница – linea terminalis

Перитонеален отдел – органите,
обвити с перитонеум, опораците, булата
и самия перитонеум
перитонеална кухина – съвкупност от
цепковидни пространства
лапароскопия

Перитонеален отдел на
коремната кухина
Перитонеум – гладка, лъскава серозна обвивка
• Peritoneum parietale
• Peritoneum viserale
Положение на коремните органи
спрямо перитонеума:
интраперитонеални
мезоперитонеални
екстраперитонеални
– ретроперитонеални
– субперитонеални
– преперитонеални

Ембрионално развите на
храносмилателната система
От ендодермата (първичното черво, затворено
сляпо в двата си края) произлиза епителът на кухите
органи, малките и големите жлези
От мезодермата – стената на кухите органи
От ектодермата – устна ямка и анална ямка
Първичното черво се разделя на три отдела:
• предно черво – задната част на устна кухина, гълтач,
хранопровод, стомах, горната част на дванадесетопръстника
• средно черво – дванадесетопръстник (ост. части), тънко черво
(празно и хълбочно), сляпо черво с апендикс, възходящото и ¾ от
напречното ободно черво
• задно черво – останалата част на дебелото черво

Ембрионално развите на първичното черво и
перитонеалните дубликатури
1-ви месец
6 седмици
2-3-ти месец

Ротация на
червата
(10-та седмица)

Удължаване и фиксация на червото и
перитонеалните дубликатури
2-3-ти месец 3-4-ти месец възрастен

Перитонеален отдел на
коремната кухина
Подялба на перитонеалната кухина:
горен (супраколичен)
долен (инфраколичен)

Органи в горния отдел
Разполагат се:
• черен дроб
• стомах
• слезка
• коремната част на
хранопровод
• горната част на дуоденум
Известен е и като “органен
отдел”

Органи в горния отдел
Разполагат се:
• черен дроб
• стомах
• слезка
• коремната част на
хранопровод
• горната част на дуоденум
Известен е и като “органен
отдел”

Органи в горния отдел
Черен дроб
- facies diaphragmatica
- facies visceralis

Органи в горния отдел
Черен дроб
- facies diaphragmatica
- facies visceralis
- жлъчен мехур

Органи в горния отдел
Стомах
коремна част на
хранопровода
горната част на
дуоденума

Органи в горния отдел
Слезка
- facies diaphragmatica
- facies visceralis

Перитонеални образувания в горния отдел
на перитонеалната кухина
При прехода на париеталния във висцерален лист се
оформят двулистни образувания – опораци (мезо). Някои се
означават като перитонеални връзки (по-тесни и по-дълги
дубликатури).
Образувания:
lig. falciforme hepatis
- lig. teres hepatis
lig. coronarium hepatis
ligg. triangularia dextrum
et sinistrum

Перитонеални образувания в горния отдел
на перитонеалната кухина
Образувания:
Omentum minus – започва от porta hepatis към:
– Lig. hepatogastricum – curvatura minor на стомаха
– Lig. hepatoduodenale – горната част на
дванадесетопръстника
! Съдържание:
• ductus choledochus
• a. hepatica propria
• v. portae

Перитонеални образувания в горния отдел
на перитонеалната кухина
Образувания:
Omentum minus – започва от porta hepatis към:
– Lig. hepatogastricum – curvatura minor на стомаха
– Lig. hepatoduodenale – горната част на
дванадесетопръстника
! Съдържание:
• ductus choledochus
• a. hepatica propria
• v. portae

Перитонеални образувания в горния отдел
на перитонеалната кухина
Образувания:
Omentum majus – започва от curvatura major и се дели на
три части:
- lig. gastrophrenicum
- lig. gastrosplenicum/lienale
- lig. gastrocolicum
Lig. phrenicosplenicum
или lig. splenorenale

Перитонеални образувания в горния отдел
на перитонеалната кухина
Образувания:
Omentum majus – започва от curvatura major и се дели на
три части:
- lig. gastrophrenicum
- lig. gastrosplenicum/lienale
- lig. gastrocolicum
Lig. phrenicosplenicum
или lig. splenorenale

Перитонеални пространства в горния отдел
на перитонеалната кухина
Пространства – спрямо черния дроб:
Супрахепатално пространство:
- recessus subphrenicus dexter
- recessus subphrenicus sinister
перилиенално пространство
Субхепатално пространство:
- recessus subhepaticus dexter
recessus hepatorenalis
- recessus subhepaticus sinister

Перитонеални пространства в горния отдел
на перитонеалната кухина
Bursa omentalis:
Предна стена – lobus caudatus, omentum
minus, задна стена на стомаха, lig.
gastrocolicum, lig. gastrosplenicum
Отдолу – mesocolon transversum
Задна стена – париетален перитонеум
върху панкреас, аорта, долна куха
вена, ляв бъбрек и надбъбрек
Отвор – foramen epiploicum (Winslow)
Части: – Vestibulum
– Recessus superior
– Recessus inferior
– Recessus splenicus
(изглед
отдолу)