АВТОРЕФЕРАТ - Св. Климент Охридски

доближава във възгледите си до мнението на Куцаров относно предлозите и счита, че те са
„неизменяеми думи, които означват отношения между разнородни части на изречението” и които са
„управляващи (региращи) думи” (Ницолова 2008: 451). Според А. Н. Кононов „следлозите са
служебни думи, които се съчетават със съществителните имена, местоименията и субстантивираните
части на речта и показват синтактичните им връзки с други думи в изречението. По своята функция
се доближават до падежните окончания” (Кононов 1956: 312).
Мария Иванова извежда своя обобщена дефиниция за понятието следлог: „следлозите са
служебни думи, които стоят след и отделно от съществителните имена, местоименията и
субстантивираните части на речта и определят синтактичните им отношения с другите думи в
изречението. Те изразяват пространствени, временни, причинни и други отношения и изискват
определен падеж” (Иванова 1981: 55).
1.3. Произход на адлозите
Според Маи Елин Тунгсет, тъй като „в някои отношения адлозите имат качества подобни на
имената”, може да се каже, че „някои адлози са се развили от номинални форми” (Тунгсет 2006: 3).
Петер Свенониус също твърди, че „граматикализацията от име до адлог е често срещана и е
източникът на някои адложни елементи в английския, включително instead of от старото име stead,
означаващо ‘място’” (Свенониус 2007: 75). Матю Дрейер предполага, че един от основните
диахронни източници за образуване на адлози са управляващите имена в генитивни конструкции,
като при словоред „име-генитив ще се образуват предлози, а при словоред генитив-име – следлози”
(Дрейер 2006: 212).
Маркус Крахт разглежда локативите като „начало на дълга верига от граматикализация и
промяна в значението” и като „деривационни елементи” от номинални или вербални източници
(Крахт 2010: 160). Според Крахт сред номиналните източници фигурират „части на тялото”,
„природни ориентири”, „абстрактни релационни имена” и „абстрактни пространствени понятия”, а за
вербални източници могат да се посочат „глаголи за локация” и „глаголи за движение” (Крахт 2010:
160). А. М. Шчербак (1987) 7 също „подчертава ролята на названията на различни части на тялото и
органи на човека, които са послужили като отправни точки за пространствена ориентация и са
повлияли върху семантичната структура на съответната група следлози” (Кирилова 1990: 57).
1.4. Граматикализация на адлозите
„Теорията на граматикализацята е била развита от две напълно независими лингвистични
традиции – индоевропейската историческа лингвистика и езиковата типология” (Леман 2002: 7).
„Граматикализацията трябва да означава процес, в който нещо става или бива превърнато в пограматично”
(Леман 2002: 8). „Семантичната промяна, която е свързана с граматикализацията на
един знак, е десемантизацията” (Леман, Щолц 1992: 42).
Смята се, че „адлозите са резултат от граматикализационни процеси” (Лестрад 2006: 19), като
в тези процеси „една форма започва да избледнява семантически и да приема повече и повече
свойства на адлози, за да се превърне евентуално в член на тази функционална категория” (Лестрад
2006: 20). Предлозите (или ние можем да добавим следлозите) се намират „в различни фази на
7 Шчербак 1987: Щербак. А. М. Очерки по сравнительной морфологии тюркских языков (Наречие, служебные части
речи, изобразительные слова). Ленинград, 1987 (Цит. по Кирилова 1990: 57).
6